Първа битка за Атлантическия океан

Първата битка за Атлантическия океан (1914-1918 г.) е военноморска кампания по време на Първата световна война, която се води предимно в моретата около Британските острови и в Атлантическия океан. Както Германската империя, така и Обединеното кралство разчитат в голяма степен на вноса, за да изхранват населението си и да снабдяват военната си промишленост; по този начин и двете държави се стремят да се блокират взаимно. Британците разполагаха с Кралския флот, който имаше числено превъзходство и можеше да действа в рамките на Британската империя. Германският флот не може да унищожи британския флот, както се вижда в битката при Ютланд.

Германският флот използва предимно неограничена подводна война. Неутралните държави не харесват блокадите, а потъването на RMS Lusitania разгневява особено много Съединените щати. Успешната блокада на Германия допринася за военния ѝ разгром през 1918 г. и все още действаща, налага и подписването на Версайския договор в средата на 1919 г.

Германски подводен катер U 14

Битката в цифри

Тонаж на съюзнически и неутрални кораби, потопени от подводници през Първата световна война

Месец	1914	1915	1916	1917	1918
януари		47,981	81,259	368,521	306,658
февруари		59,921	117,547	540,006	318,957
Март		80,775	167,097	593,841	342,597
април		55,725	191,667	881,027	278,719
Май		120,058	129,175	596,629	295,520
юни		131,428	108,855	687,507	255,587
Юли		109,640	118,215	557,988	260,967
Август	62,767	185,866	162,744	511,730	283,815
септември	98,378	151,884	230,460	351,748	187,881
Октомври	87,917	88,534	353,660	458,558	118,559
ноември	19,413	153,043	311,508	289,212	17,682
декември	44,197	123,141	355,139	399,212
Общо	312,672	1,307,996	2,327,326	6,235,878	2,666,942

Общо 12,850,814 бруто тона

Имайте предвид, че неограничената подводна война е възобновена през февруари 1917 г., а британците започват пълномащабно конвоиране през септември 1917 г. Най-тежките загуби са понесени през април 1917 г., когато подводниците потапят рекордните 881 027 тона.

Източник: Ernest, Seaborn Trade, Vol. 3, p. 465, Table I[a]; London: Fayle, C. Ernest, Seaborn Trade, Vol. 3, p. 465, Table I[a]: John Murray, 1924 г.

Германските подводни сили 1914-1918 г.

	1914	1915	1916	1917	1918
В наличност	24	29	54	133	142
Печалби	10	52	108	87	70
Бойни загуби	5	19	22	63	69
Други загуби		8	7	15	9
Край на годината	29	54	133	142	134

Общо работещи лодки: 351
Общо потънали в битка (50%): 178
Други загуби (11%): 39
Завършва след примирието: 45
Предадени на съюзниците: 179

Въпроси и отговори

В: Какво представлява първата битка за Атлантическия океан?

О: Първата битка за Атлантическия океан е военноморска кампания от Първата световна война, която се води предимно в моретата около Британските острови и в Атлантическия океан.

В: Защо и Германия, и Обединеното кралство се стремяха да се блокират взаимно?

О: И Германия, и Обединеното кралство разчитат в голяма степен на вноса, за да изхранват населението си и да снабдяват военната си промишленост, затова се стремят да се блокират взаимно.

Въпрос: Коя държава има по-добър флот по време на Първата битка за Атлантическия океан?

О: Британците разполагаха с Кралския флот, който имаше числено превъзходство и можеше да действа в рамките на Британската империя.

Въпрос: Унищожи ли някога германският флот британския по време на Първата битка за Атлантическия океан?

О: Не, германският флот не може да унищожи британския флот, както се вижда в битката при Ютланд.

Въпрос: Какви тактики използва основно германският флот по време на Първата битка за Атлантическия океан?

О: Германският флот използва основно неограничена подводна война.

Въпрос: Как се отнасят неутралните държави към блокадите и потъването на RMS Lusitania?

О: Неутралните държави не харесваха блокадите, а потъването на RMS Lusitania разгневи особено много Съединените щати.

В: Какво е въздействието на успешната блокада на Германия по време на Първата битка за Атлантическия океан?

О: Успешната блокада на Германия допринесе за военното ѝ поражение през 1918 г. и все още действаща, наложи и подписването на Версайския договор в средата на 1919 г.