Блокадата на Германия по време на Първата световна война е част от Първата битка заАтлантическия океан между Обединеното кралство и Германия.

Около 750 000 цивилни умират от глад, причинен от тази блокада по време на войната. Много повече хора умират от глад след примирието през ноември 1918 г., тъй като блокадата продължава и през 1919 г., за да принуди Германия да подпише Версайския договор през юни 1919 г.

В началото на войната британците въвеждат морска блокада на Германия. Блокадата е необичайно рестриктивна, тъй като се спират дори хранителните продукти, за които се твърди, че помагат на войната. Германците сметнаха това за опит да накарат германския народ да гладува и искаха да отвърнат на удара. Те блокират Великобритания и Франция.

Тъй като Германия не можеше да се бори равностойно с големия британски кралски флот, единственият възможен начин, по който Германия можеше да наложи блокада на Великобритания, беше чрез подводниците. Канцлерът на Германия е против подобна блокада, тъй като това означава да се атакуват и неутрални кораби, каквито са тези на Съединените щати. Но военните тласкаха напред неограничената подводна война.

На 4 февруари 1915 г. германският кайзер Вилхелм II обявява моретата около Британските острови за военна зона. От 18 февруари съюзническите кораби в района ще бъдат потопени без предупреждение. Британските кораби, скрити зад неутрални флагове, няма да бъдат пощадени, въпреки че ще бъдат положени известни усилия да се избегне потапянето на явно неутрални кораби.

Как работеше британската блокада

Британската блокада комбинираше различни методи: контрол на пристанищата, задържане и претърсване на неутрални кораби, обширни списъци с контрабанда (включително суровини, оборудване и в много случаи храни и торове) и миниране на пристъпните пътища. Въпреки че официално се говореше за „izolatsiya“ на военни доставки, практическото прилагане често блокираше и гражданските доставки, защото много храни и торове могат да имат милитарно приложение (например торовете са необходими за производството на нишесте и експлозиви).

За да бъде ефективна, блокадата изискваше постоянен надзор на морските пътища и международни политически решения — включително принуда върху неутралните кораби да се подложат на проверки. Това направи блокадата почти „екстратериториална“ по обхват, тъй като много неутрални търговски пратки бяха задържани или връщани.

Подводната война и ключови инциденти

Немските подводници (U-ботове) бяха опитът на Германия да неутрализира британското морско превъзходство. Първата обявена зона за неограничена подводна война (февруари 1915 г.) доведе до сериозни дипломатически кризи — най-известният случай е потопяването на пътническия лайнер Луситания през май 1915 г., което предизвика силни протести от Съединените щати. Под натиска на международната общност и за да не провокира директно влизане на САЩ във войната, германското командване направи паузи и модификации в политиката си. Въпреки това Германия възобнови неограничената подводна война в началото на 1917 г., което бе един от ключовите фактори, довели до влизането на САЩ във войната срещу Германия през 1917 г.

Хуманитарни и икономически последици

Последствията за цивилното население в Германия бяха тежки: недостиг на храни, повишена детска смъртност, недохранване и разпространение на болести, които влошиха ефекта от самата война. Още през 1916–1917 г. германските градове и села усещат сериозно намаление на хранителния прием и нестабилност на снабдяването. Оценките за 750 000 смъртни случая от глад по време на войната варират, а допълнителните смъртни случаи след примирието увеличават общия брой на жертвите.

Икономически блокадата увреди и промишлеността — липсата на суровини, машини и торове намали производителността и засегна селското стопанство. Това създаде социално напрежение и допринесе за вълненията, стачките и революционните настроения в Германия в края на 1918 г.

Блокадата след примирието и ролята ѝ в мирния процес

Въпреки че активните военни действия на Западния фронт приключиха с примирието на 11 ноември 1918 г., морската блокада срещу Германия не беше незабавно премахната. Алиансът използва запазването на блокадата като средство за натиск при преговорите, за да принуди Германия да приеме условията на мирния договор. Блокадата остава в сила до лятото на 1919 г., когато след подписването на Версайския договор ограниченията започват да се вдигат. Нейното продължаване след примирието е предмет на остри критики и е посочвано като причина за допълнителни човешки страдания в периода междупрево и подписването на мира.

Правни и исторически оценки

От правна и морална гледна точка блокадата и използването на глада като инструмент в конфликта предизвикаха оживени дебати. Алиансът оправдаваше мерките като легитимни военни средства за отслабване на възможностите на противника, докато критиците ги разглеждаха като непропорционални и насочени срещу цивилното население. Историците продължават да обсъждат степента на вината и отговорността, като мнозина подчертават, че нито едната, нито другата страна са действали чисто от гледна точка на хуманитарното право на времето.

Дългосрочно въздействие

Морската блокада на Германия остави дълбоки следи в обществената памет и политическата култура: тя допринесе за икономическата и социална криза в страната, от която се възстановяваше трудно през следващите години, и служи като част от наративите за национално унижение и външна принуда, които по-късно бяха експлоатирани в политическия живот на Германия през 20-те и 30-те години на XX век.

Като цяло, морската блокада 1914–1919 г. е пример за това как морската мощ и контролът върху търговските пътища могат да окажат непосредствено и дълготрайно въздействие върху цивилното население и политическите резултати от войната.