Публично говорене: какво е, цели, видове и история на реториката

Открийте всичко за публично говорене: цели, видове, история на реториката и техники за убеждаване и ораторство — полезно за студенти, оратори и лидери.

Публичното говорене е организирано говорене пред група хора с ясна цел — да се даде информация, да се повлияе или убеди, или да се забавляват слушателите. Речта пред публика включва план, послание и участие от страна на говорителя и аудиторията; тя може да бъде кратка или продължителна, формална или неформална, еднократна или част от поредица.

Цели на публичното говорене

Основните цели на публичното говорене са:

• Информиране — представяне на факти, данни и анализи (например лекция, презентация);
• Убеждаване — промяна на мнения, нагласи или поведение (политическа реч, търговска презентация);
• Влияние — мотивиране или мобилизиране на аудиторията към действие;
• Забавление — държане на внимание и създаване на емоционално преживяване (тържества, стендъп);
• Церемониална функция — отдаване на почит, честване или израз на солидарност (погребални, встъпителни речи).

Основни въпроси и елементи

В публичното говорене има пет важни въпроса, които често се формулират така: "Кой на кого какво казва, с какви средства, с какъв ефект?" Тези въпроси обхващат:

• Кой — говорителят: неговите знания, авторитет, стил;
• На кого — аудиторията: нейният интерес, очаквания и предишни знания;
• Какво — съдържанието и основното послание;
• С какви средства — вербални (език, аргументация) и невербални (жестове, мимика, визуални материали);
• Ефект — желаната реакция: информиране, убеждаване, промяна на нагласи.

Видове публични речи

Публичните изказвания се делят по цел и контекст. Някои често срещани видове са:

• Политически и обществени речи (кампании, митинги);
• Академични и образователни лекции;
• Бизнес презентации и продажбени речи;
• Мотивационни и вдъхновяващи речи;
• Церемониални (встъпителни, благодарствени, траурни);
• Съдебно говорене или ораторство (застъпване в съдебни процеси) и публични защити;
• Пропаганда — целенасочено оформяне на общественото мнение в полза или против някаква идея;
• Медийни изяви (интервюта, панелни дискусии, TED-подобни формати).

Кратка история на реториката

Древните гърци са дали името и основите на систематичното изучаване на публичното говорене — реторика. В гръцката традиция (Софисти, Демостен, Аристотел) реториката се разглежда като изкуство да убеждаваш с помощта на логос (логика), етос (авторитет) и пафос (емоция). Римляните, например ораторите Цицерон и Квинтилиан, развиват практиката и учението за стил, техника и етика на говорене.

През Средновековието реториката губи част от автономния си статут и често се свързва с богословието и церемониалните форми. Ренесансът и Просвещението възраждат интереса към класическите текстове, а през XIX–XX век реториката се интегрира в образованието, правото и политиката. До края на XX век в българския език и практика понятията съдебно говорене или дори криминалистика понякога се свързват с ораторската традиция в съдебната сфера.

Пропаганда и етика

Пропагандата е особен вид реч, насочена към масово влияние и оформяне на общественото мнение. По думите на Джордж Оруел, пропагандата е отражение на предразсъдъци и убеждения, които оцветяват естетическите преценки на хората [или обществата]. Често те са просто заблуди или догадки. Етичният говорител трябва да различава аргументираната убедителност от манипулацията и да се стреми към прозрачност и почтеност.

Как да подготвите ефективна реч

• Анализирайте аудиторията — какви са интересите, нивото на познание и очакванията ѝ;
• Определете ясна цел — какво точно искате да постигнете;
• Структурирайте речта — въведение (привличане на внимание), тяло (основни точки с примери и аргументи), заключение (обобщение и призив към действие);
• Използвайте примери и истории — те увеличават запомняемостта и емоционалната връзка;
• Внимавайте с езика на тялото и глас — контакт с очи, спокойни жестове, яснота и вариация в интонацията;
• Репетирайте — репетициите помагат за ритъм, време и увереност; записвайте се или говорете пред познати за обратна връзка;
• Пригответе визуални средства — слайдове, графики или кратки видеа, но не забравяйте, че те са опора, а не замяна на говорителя;
• Подгответе се за въпроси — предвидете най-честите контрааргументи и подгответе отговори.

Чести грешки и съвети за преодоляване на сценична треска

• Неадекватна подготовка — решението е системна репетиция и ясно структурирано съдържание.
• Прекалено много текст — използвайте ключови точки, не четете дословно дълги пасажи.
• Игнориране на аудиторията — включвайте въпроси, примери и адаптирайте темпото.
• Сценична треска — дихателни упражнения, визуализация и няколко кратки репетиции пред приятел помагат за намаляване на стреса.

Публичното говорене е умение, което се развива чрез практика, наблюдение и критична обратна връзка. Познаването на историята и видовете речи, както и етичните граници, са важна част от това да станете убедителен и уважаван говорител.

Методи и техники

Професионалните оратори могат да използват техники за разказване на истории или хумор като средство за комуникация. Публичен оратор, който е силен в използването на комедията, може да има по-голям успех в добавянето на шега в речта си, отколкото оратор, който е слаб в тази област.

В TED Talks са дадени насоки за оратора: Официалното ръководство на TED за публично говорене. Информацията в него включва:

• Опитайте се да установите контакт с очите още в самото начало.
• Включете хумор, за да разсеете напрежението в аудиторията по отношение на темата. Но не използвайте обидни вицове или банални каламбури.
• Пиенето на вода предотвратява пресъхването на устата от адреналина, а избягването на празен стомах намалява тревожността.
• Поддържайте резервен план (бележки или скриптове), който да използвате, ако технологията на презентацията се обърка.
• По-добре е да избягвате опитите да получавате аплодисменти. Не става въпрос за оратора, а за идеята, която той е заложил.

Съществуват и други насоки.

Бил Гейтс говори в DFID

Модели

Модели за публично говорене.

Шестте модела на надеждност за публично говорене са:

6 "И" на надеждността
Идеи	Бъдете креативни при представянето на идеята
Информация	Извеждане на нови факти за шофиране и вземане на решения
Влияние	Бъдете харизматични и демонстрирайте увереност.
Интегритет	Бъдете автентични и изградете доверие през първата половина на сесията
Въздействие	Идентифициране и представяне на запомнящо се послание, за да се утвърди посланието
Запалване	Призив за действие, ако е необходимо (напр. финансиране, социални действия, прозелитизация ...и т.н.)

Модел AIDA

Моделът AIDA е свързан с разработването на посланието и ефективното му предаване на целевата аудитория. Той гласи, че ораторът трябва първо да привлече вниманието, да задържи нивото на интерес на аудиторията, да събуди желание за решението или целта (призив, тема и т.н.), която желае да съобщи, и накрая да получи действие или ангажимент за действие от аудиторията.

Уинстън Чърчил излъчва в Квебек, 1943 г.

Въпроси и отговори

В: Какво е публично говорене?

В: Кои са петте важни въпроса при публичното говорене?

В: Как древните гърци са наричали публичното говорене?

В: Как римляните са наричали публичното говорене?

В: Как се е наричало публичното говорене до края на 20-ти век?

В: Какво представлява пропагандата?

В: Какво е пропагандата според Джордж Оруел?

Търсене по буква