Въпросителният знак е препинателен знак, който се използва в края на изречението, когато се задава въпрос. Той сигнализира за интонацията на въпрос и помага на читателя да разпознае, че следва отговор, уточнение или размисъл. В устния език това се постига чрез повишаване на интонацията; в писмото — чрез поставяне на въпросителен знак в края на изречението.

Произход

Смята се, че символът произлиза от латинското quæstio, което означава "въпрос" и е съкратено на Qo. Главната буква Q е била изписана над малката буква о и този знак се е превърнал в символа, който използваме днес.

Друго предположение за произхода на въпросителния знак гласи, че той идва от IX в., когато е представлявал точка, последвана от извита част, изписана наклонено.

Употреба и основни правила

  • Директни въпроси: В края на прями въпроси винаги се поставя въпросителен знак. Пример: Ще дойдеш ли утре?
  • Кратки въпроси в рамките на изречение: Ако въпросът е част от по-дълго изречение, все пак поставяме въпросителния знак в края на въпросната част, като след това продължаваме с главна буква само ако започва ново изречение.
  • Риторични въпроси: Риторичните въпроси също завършват с въпросителен знак, въпреки че не очакват отговор. Пример: Какво тогава остава за нас?
  • Непряки въпроси: Връзки като "пита" или "сподели, че се чуди дали..." не изискват въпросителен знак. Пример: Попитах го дали ще дойде на срещата. — тук въпросителен знак не се поставя.
  • В комбинация с други знаци: Ако се иска да се предаде силно емоционално отношение, знакът може да се комбинира с възклицателен: ?! или !? И двата варианта се срещат, но е добре да се използват пестеливо.
  • Кавички и скоби: Ако въпросът е вътре в кавички, въпросителният знак се поставя преди затварящата кавичка: Той попита "Кога ще тръгнем?" Ако в скоби има само вложен въпрос, знакът се поставя вътре в скобите; ако скобите съдържат допълнение към изречението, знакът остава извън тях.
  • Точка след въпросителен знак: Не се поставя допълнителна точка след въпросителния знак, тъй като той вече изпълнява ролята на край на изречението.
  • Големи букви след въпросителен знак: След въпросителния знак следва главна буква, ако започва ново изречение или ако следващата част е самостоятелен израз.

Правила за разстояния (spacing)

Някои автори поставят интервал между края на изречението и въпросителния знак. Смята се, че това произлиза от френската практика и се нарича френски интервал. Във френския език интервал се поставя винаги пред въпросителни, възклицателни знаци, двоеточия и точка и запетая. В английския език обаче използването на този интервал се счита за лоша форма. Оксфордският речник на английския език не го насърчава. В някои английски книги тези интервали се използват, но често са много тънки, които не са пълни интервали, а опит да се улесни четенето на думите.

В българската правописна практика не се оставя интервал пред въпросителния знак; той се поставя непосредствено след последния символ на думата. След въпросителния знак се поставя интервал само ако следва нова дума/изречение.

Международни особености и типография

  • В испанския език има начална обърната форма на въпросителния знак (¿) в началото на въпроса, както и стандартния в края (?).
  • В гръцкия правопис въпросителният знак се изобразява като точка и запетая (U+037E) и изглежда като знак за запетая, но изпълнява функцията на въпросителен знак.
  • В някои шрифтове и типографски практики се използват тънки интервали (thin space) пред някои пунктуационни знаци — това е естетическо решение и не е част от българските правописни норми.

Примери

Директен въпрос: Ще отидеш ли на концерта утре?

Риторичен въпрос: Кой не би искал да бъде щастлив?

Непряк въпрос (без ?): Тя попита кога ще започне срещата.

Въпрос в кавички: Той каза: "Какво ще правим?"

Комбинация с възклицателен знак: Как можа да го направиш!?

Обобщено: въпросителният знак е прост и ясен инструмент, който улеснява разчитането на писмения текст и предаването на въпросителна интонация. Спазването на правилата за поставяне и разстояния подпомага четимостта и прави текста по-естествен и коректен.