Пунктуация: значение, видове и правила на препинателните знаци

Използването на препинателни знаци в английския език се променя в зависимост от изречението. Много от препинателните знаци имат повече от една употреба. Според съвременната типография препинателните знаци трябва да се използват само когато има нужда от тях. Поради тази причина днес хората използват по-малко препинателни знаци в писмените си работи, отколкото в началото на XX век.

Кога да се използват препинателните знаци често се решава от група или организация. След това то се записва в ръководство за стил с правила за форматиране. Вестниците имат ръководство за стил, за да може всеки вестник да е последователен в писането си.

• Една от причините е послушанието. Ако работим за организация, която има ръководство за стил, ние го използваме.
• Препинателните знаци помагат на читателя да разбере какво се има предвид. Разгледайте тези примери:

1. Той не отишъл в града, защото баща му отсъствал. Това означава, че той е отишъл в града и причината не е била отсъствието на баща му.
2. Той не отиде в града, защото баща му отсъстваше. Това означава, че не е отишъл в града, а причината за това е, че баща му е отсъствал.

Във втория пример никакво ръководство за стил няма да ви помогне. Писателят просто трябва да се увери, че изречението се разбира така, както е написано. Препинателните знаци са там, за да помогнат на читателя да разбере написаното. Често е най-добре да се промени изречението, така че смисълът да не почива на запетая.

1. Отиде в града, но не защото баща му го нямаше.
2. Тъй като баща му отсъстваше, той не отиде в града.

Това изглежда изяснява значенията.

Точката (САЩ), точката (Великобритания и Британската общност) или точката (типография и печат) изглеждат по следния начин: .

С точка или запетая се завършва изречението. Точката и интервалът разделят изреченията в прозата и улесняват четенето. Ако не са необходими, те не трябва да се използват. Така например във формат на списък е очевидно кога завършва даден раздел, поради което не е необходимо да се поставя точка.

С период могат да се показват числа, по-малки от единица. При парите периодът се използва, за да покаже сумата, по-малка от един долар.

Например: "Елизабет си купи сода за 1,25 долара" означава, че Елизабет е платила един долар и двадесет и пет цента за напитката си.

Понякога се използва точка, за да се покаже, че думата е съкратена. Думата, която е съкратена с точка, се нарича съкращение.

Например: Думите "доктор" или "господин" често се съкращават, когато се използват с име. "Д-р Смит" е името на лекар, чиято фамилия е Смит, а "г-н Банерджи" и "г-жа Янг" са често срещани начини за писане. В съвременната типография обаче по-често се използва обикновеното "г-н, г-жа/г-жа" или "д-р". "Госпожа" никога не се пише изцяло: да се напише "госпожа" означава да се означава нещо съвсем различно. Вижте също писане с главни букви.

 

Пълната запетая или просто запетаята изглежда по следния начин: ,

Запетаята има много приложения. Някои от тях са показани по-долу:

• За разделяне на елементи в списък: "крави, коне, прасета и овце". Запетаята, която се използва пред думата и в списък, се нарича оксфордска запетая. Някои хора не използват оксфордски запетаи: "крави, коне, прасета и овце".
• Разделяне на две изречения със съюза: "Повечето птици имат отделни пръсти, но краката на патиците са с паяжини."
• За отделяне на части от изречение: "Мими, колкото и да беше гладна, се срамуваше да излезе напред и да хапне парче торта."
• За обозначаване на пауза в изречение или въпрос: "Хали, не забрави ли да нахраниш котката?"
• В някои европейски страни запетаите се използват като -Вмъкнете тук основата на числото- вместо точка. Вместо 3,57 евро ще бъде 3,57 евро. В обратен ред 17,693 € (седемнадесет хиляди и т.н.) ще бъде 17,693 €.

Въпросителният знак изглежда по следния начин: ?

Въпросителните знаци се използват, когато пишете въпрос, за да отправите запитване или да попитате нещо.

Например:

"Хали, свърши ли си домашното?"

"Елизабет каза "Как си?" на Хали."

"Защо небето е синьо?"

"Обичате ли ябълки?"

 

Възклицателният знак изглежда по следния начин: !

Възклицателният знак се използва, за да се напише изненада или емоция, или за да се напишат думите, които човек изрича. Той може да се използва, за да направи дадено твърдение по-силно или по-категорично.

Например:

"Каква лоша котка има тя!"

"Джейн, ела тук!"

"Добре си се справил!"

Колко прекрасен е този град!

Не говорете, излезте!

Освен това възклицателният знак може да се използва с въпросителен знак, за да се придаде по-голяма сила на въпроса.

Например:

"За какво го направи?!" - ядоса се тя.

 

Апострофът изглежда по следния начин: '

Апострофът има две основни употреби:

Собственост

Апострофът може да се използва, за да покаже, че нещо принадлежи на друг.

Ако има само едно нещо, буквата s се използва след апостроф, за да покаже собственост.

Например:

"Това беше кучето на момчето."

"Ще отидем с колата на Мими."

Понякога буквата s не се използва след апостроф, за да покаже собственост. Думата ще завърши само с апостроф, ако има повече от едно нещо и думата вече завършва с s.

Например:

"Бащата прибра дрехите на момичетата" означава, че бащата е трябвало да прибере дрехите на няколко момичета.

"Бащата прибра дрехите на момичето" означава, че бащата е прибрал дрехите само на едно момиче.

Контракции

Апострофът може да се използва за съединяване на две малки думи. Две малки думи, които се събират с апостроф, за да образуват една дума, се наричат съкращения. Това е нормално, когато се пише за говорещ човек. В разговорния английски език често се използват съкращения, защото тези думи се произнасят по-лесно.

Например:

Не може да се превърне в думата can't.

It is може да се превърне в думата it's, например: "Днес е хубав ден."

Често срещани грешки при използване на апострофи

При местоименията не се използва апостроф, за да се покаже, че нещо принадлежи на нещо друго. Сред тях са its, his, hers, theirs.

Например:

"Птицата размаха крила", а не "Птицата размаха крила".

"Това е неговият велосипед", а не "Това е неговият велосипед".

Думите в множествено число (думи, отнасящи се до повече от едно нещо) не се нуждаят от апостроф.

Например:

"Ябълки за продан", а не "Ябълки за продан".

 

Кавичките (наричани също кавички или накратко кавички) се използват около думите, които хората са казали, или около пряката реч. Те се използват по двойки.

Например:

Хали каза: "Мими, моля те, измий чиниите."

"Днес - каза нашият учител - е първият ден от остатъка от живота ви".

Пример:

"След като записва "Beat It", Майкъл Джексън записва още няколко хита".

Ред на препинателните знаци

Когато кавичките се поставят до точките и запетаите, има два стила на пунктуация. Тези два стила най-често се наричат "американски" и "британски"; британският се нарича още "логически кавички".

И в двете системи има едни и същи правила по отношение на въпросителните знаци, възклицателните знаци, двоеточията и точките със запетая. Различават се обаче по отношение на точките и запетаите.

Във всички основни форми на английския език въпросителните, възклицателните знаци, точките и всички други препинателни знаци се поставят вътре или извън затварящата кавичка в зависимост от това дали са част от цитирания материал.

Каза ли: "Добро утро, Дейв"?

Не, той каза: "Къде си, Дейв?"

Съществуват три основни определения на думата "пол": вербално, социологическо и лингвистично.

Британска практика

Стилът в Обединеното кралство и други неамерикански страни се нарича британски стил, логическо цитиране или логическа пунктуация. той включва вътре в кавичките само онези препинателни знаци, които са се появили в оригиналния цитиран материал. В противен случай той поставя препинателните знаци извън затварящите кавички. В "Речник на съвременната употреба на английския език" на Фаулър е даден ранен пример за това правило: "Всички препинателни знаци, използвани с думи в кавички, трябва да се поставят според смисъла". Когато става дума за думи като думи, кратки произведения и фрагменти от изречения, този стил поставя точки и запетаи извън кавичките:

"Безгрижен" по принцип означава "свободен от грижи или безпокойство".

Името на песента е "Глория", което мнозина вече знаеха.

Тя казва, че се чувства "свободна от грижи и тревоги".

При пряката реч британското място зависи от това дали цитираното изказване е пълно или е фрагмент. Според британското ръководство за стил Butcher's Copy-editing при писане на художествена литература трябва да се използва американският стил. При нехудожествената литература някои британски издатели могат да разрешат поставянето на препинателни знаци, които не са част от речта на лицето, в кавичките, но предпочитат те да бъдат поставени извън тях. Точките и запетайките, които са част от речта на лицето, се допускат вътре в кавичките, независимо дали материалът е художествена литература.

"Днес - каза Пепеляшка - се чувствам свободна от грижи и тревоги." (художествена литература)

"Днес", каза министър-председателят, "се чувствам свободен от грижи и тревоги." (предпочитано в нехудожествената литература)

"Днес се чувствам щастлива - каза жената, - безгрижна и добре." (независимо)

Практика в САЩ

В Съединените щати преобладава американският стил, при който запетайките и точките почти винаги се поставят в затварящите кавички. Този стил на пунктуация е разпространен в САЩ и в по-малка степен в Канада и обикновено се препоръчва от Чикагския наръчник по стил и повечето други американски ръководства по стил.

Когато става въпрос за думи като думи, кратки произведения и фрагменти от изречения, стандартният американски стил поставя точки и запетаи вътре в кавичките:

"Безгрижен" по принцип означава "свободен от грижи или безпокойство".

Името на песента беше "Глория", което мнозина вече знаеха.

Тя казва, че се чувства "свободна от грижи и тревоги".

При този стил точките и запетаите се поставят в кавичките, когато става дума за пряка реч, независимо дали става дума за художествена или нехудожествена литература:

"Днес - каза Пепеляшка - се чувствам свободна от грижи и тревоги." (художествена литература)

"Днес - каза министър-председателят - се чувствам свободен от грижи и тревоги". (нехудожествена литература)

Завършване на изречението

И в двата основни стила, независимо от мястото на поставяне, само един знак за край (?, ! или .) може да завършва изречението. Единствено точката обаче не може да завършва цитираното изречение, когато не завършва и ограждащото го изречение, с изключение на буквалния текст:

"Здравей, свят", каза тя. (Американски стил)

"Здравей, свят", каза тя. (Британска нехудожествена литература)

Тя каза: "Здравей, света." (и двата стила)

"Здравей, свят!" - възкликна тя. (и двата стила)

"Има ли някой там?" - попита тя в празнотата. (и двата стила)

 

Това е двоеточие: :

Двоеточието може да се използва в началото на списък. "Това е списък на животните: птици, котки, насекоми, прасета и овце.".

Двоеточието може да се използва за замяна на точка и запетая между две части на изречението, но днес това не е често срещано.

Стандартната английска практика е да няма интервали преди и един интервал след двоеточие.

Точката с точка и запетая изглежда по следния начин: ;

Точката с точка има само две предназначения. Първо, за свързване на две независими изречения в едно изречение. Например: "Мога да кажа, че става късно; с всяка секунда ставаше все по-тъмно." Втората употреба на точка и запетая е за отделяне на елементи в поредица, когато елементите съдържат в себе си елементи в скоби. Например: "На мостика бяха следните членове на екипажа: Джеймс Т. Кърк, капитан на "Ентърпрайз"; г-н Спок, първи научен офицер; г-н Сулу, рулеви; г-н Скот, инженер; и д-р Маккой, главен медицински офицер."

Точка и запетая се използва и с конюнктивно наречие, когато се съединяват две изречения. В действителност това е същото като първото правило, но изглежда достатъчно различно, за да предизвиква понякога безпокойство. Например: "Хузайфа, контекстът, в който съществува целият живот; следователно това е нещо повече от политически въпрос."

Елипсата е знак, който изглежда по следния начин: ...

Използва се за показване на местата, където са пропуснати думи, когато се цитира нещо, казано от даден човек. Елипсите се използват много често в диалога. Те могат да се използват, за да покажат, че изречението е непълно, за да добавят напрежение в диалога или текста или за да покажат мърморене по време на говорене.

Например:

... един ден всички американци ще живеят в мир по целия свят ... те ще бъдат в мир с всички останали жители на света ...

Може да се каже много повече...

 

Дефисът изглежда по следния начин: -. Дефисът има много приложения в писмената реч:

• При някои думи може да се добави тире, за да се промени значението им. Например "преформатирам" означава "започвам отначало", но "реформирам" означава "променям". Преформирана група е различна от реформирана група.
• Дефисът се използва за изписване на някои числа (тридесет и две, четиридесет и девет, осемдесет и шест).
• Когато наименованието на материал, например "неръждаема стомана", се използва заедно с дума за изделие, изработено от този материал, се поставя тире, както в "нож от неръждаема стомана".
• Някои думи имат букви в началото или префикси, които понякога могат да се използват с тирета: неамерикански, против замърсяването, неразпространение
• При изписване на дума: H-Y-P-H-E-N
• В някои случаи е трудно да се разберат две думи заедно. Например, ако нещо прилича на черупка, да го напишете като "черупкоподобен" е трудно за четене при толкова много употреби на буквата "л". По-добре е да се използва "черупкоподобен".
• Когато пишете думи, които някой е произнесъл, когато той има затруднения с говоренето, като например: "Стигнах до каната за пиене." Това се нарича заекване.
• Когато добавяте думи, които вече имат тире. Например: двама до годишен като в: "Той беше две- или тригодишно куче."
• Ако дума за лице (име или собствено съществително) се използва заедно с друго име, се поставя дефис, например "речникът на Мериам-Уебстър" или "пактът Молотов-Рибентроп".
• Някои хора вземат име от фамилиите на двамата си родители или от фамилията на бащата и съпруга си. Например: "Джон Рийс-Уилямс". Това не винаги е така, например: "Хилари Родам Клинтън".
• Дефисът се използва и когато думата е твърде дълга, за да се побере на един ред. Това често се прави в книги, списания и вестници, за да се спести място и хартия. Дългата дума се разделя на две части с почти еднаква дължина, като в края на първата част се поставя дефис. Нормалният начин е първата част на думата да прилича колкото е възможно повече на цяла дума. Например: