Типография — определение, история, шрифтове и оформление на страница

Типография — история, шрифтове и оформление на страница: практическо изкуство за четлив дизайн, избор на шрифтове и модерни техники за печат и дигитални носители.

Типографията е практическото изкуство за подреждане на печатното слово върху страницата. Типографията се заражда, когато се появява печатът. Първите шрифтове се основават на формите на буквите на книжовниците и на буквите, изрязани в Траяновата колона ("монументални надписи"). По-късно, постепенно, дизайнът на шрифтовете се основава на специалните нужди на книгите, брошурите, вестниците и рекламите.

Исторически бележки: типографията има по-дълбоки корени от самия европейски печат — в Азия се използват дърворезба и подвижни печати векове преди Гутенберг. В Европа отпечатването с подвижни литери довежда до стандартизиране на формите на буквите и до професионална специализация на печатарите. През Ренесанса и класицизма се появяват имената на видни шрифтови майстори (като Jenson и Garamond), по-късно през XVIII–XIX в. идват стилове като Transitional (Baskerville) и Modern (Bodoni, Didot), които формират основите на съвременните семейства шрифтове.

Типографията включва не само буквите, но и целия набор от символи в даден шрифт, както и цялостния дизайн на дадена страница или документ. Тя се прилага за всеки носител, който може да бъде прочетен; следователно включва и текста на компютърните екрани. Типографът може да проектира шрифтове, да избира шрифтове и да проектира оформлението на страници и книги. Терминът не обхваща самото печатане, въпреки че много от първите печатари са били типографи.

Пояснения и важни понятия:

• Шрифт (font) — конкретна реализация (тегло, наклон, размер) на типографско семейство.
• Шрифтова фамилия / типография (typeface) — набор от визуално родствени букви (например Garamond, Helvetica и др.).
• Глиф — визуалното представяне на отделен знак или символ.
• Кернинг — регулиране на разстоянието между отделни двойки букви.
• Трекинг — общо изменение на разредката между знаците в текстов блок.
• Водещ (leading) — разстоянието между основните линии на два последователни реда (междуредие).

Типографията през 20-и век е силно повлияна от три неща:

1. Модернизъм и модерно изкуство.
2. Информация за ефективността на типографията и дизайна. Част от нея е резултат от официални "научни" експерименти, но по-голямата част идва от търговски източници. Естествено, сравняват се резултатите от продажбите преди и след редизайн на книга или списание. Редизайнът на типографията на корицата на една книга (Roget's Thesaurus) "почти удвоява продажбите". Самите типографи провеждат миниексперименти, за да тестват алтернативи. Това е разширяване на научния метод към това, което по същество е художествен процес.
3. Развитието на съвременните компютърни технологии, които повлияха на дизайна на шрифта и промениха методите на печат.

Влиянието на модернизма доведе до минимализъм и до популяризация на безсерифни (sans-serif) шрифтове за чист, функционален вид. Научните и търговски проучвания поставиха акцент върху измеримата четливост и ефективност — как различни комбинации от шрифтове, размери и междуредие влияят на възприемането и задържането на информацията. Компютърните технологии направиха възможни нови техники: точно керниране, множество тегла и стилове в рамките на една фамилия, OpenType функции (лигатури, алтернативни знаци), както и масовото използване на уеб шрифтове и динамично мащабиране за различните устройства.

Традиционната цел на типографа е да създаде страница, която преди всичко да е четлива и привлекателна за четене, без да се натрапва. При типографията за показване, например при рекламата, показването трябва да се забележи, преди да се прочете. Това е довело до разработването на много шрифтове за показване, които са силно забележими и се предлагат в големи размери.

Основни принципи на оформлението

При оформлението на страница типографът работи с йерархия, контраст и бялото пространство. Важни практики и правила:

• Ясна визуална йерархия — заглавия, подзаглавия, водещ текст и бележки трябва да са различими чрез размер, тегло и интервали.
• Контраст — между размери, начини (курсив, получер) и понякога цветове за да се отделят елементите.
• Правилна ширина на реда (measure) — препоръчително 45–75 знака на ред за оптимална четливост.
• Междуредие — обикновено 120–145% от размера на шрифта за тялото на текста; твърде малко води до "струпване", твърде много — до дискохезия.
• Внимание към бедни места: "вдовици" и "сиротни" редове (widows/orphans) се избягват чрез редактиране или регулиране на метриките.
• Колони и мрежи — дават дисциплина и баланс на съдържанието, особено в периодични издания и уеб дизайн.

Видове шрифтове (по стил)

Кратък преглед на основните групи шрифтове:

• Серифни (Serif) — имат финални елементи (серифи) на буквите; добре подхождат за печатни книги и дълъг текст (напр. класически книгашки шрифтове).
• Безсерифни (Sans-serif) — по-чисти форми, често използвани за заглавия, уеб и интерфейсни елементи.
• Скриптови (Script) — имитират ръкопис; подходящи за декоративни елементи и показване, но неудобни за дълги блокове текст.
• Моноширинни (Monospace) — всички знаци заемат еднаква ширина; полезни за код и техническа документация.
• Дисплейни (Display) — силно стилизирани, предназначени за големи размери и кратки надписи.

Съвременни технологии и уеб типография

В дигиталната епоха типографията включва формати като TrueType, OpenType и web формати като WOFF/WOFF2. Нови възможности:

• OpenType — поддържа богати функции: лигатури, таблични цифри, езикови замествания и алтернативни глифове.
• Variable fonts — един файл, който съдържа множество тегла и вариации, позволявайки гладко преминаване между стилове и намаляване на размера на ресурсите.
• Отзивчива типография — използване на относителни единици (em, rem, vw) и медийни заявки, за да се осигури подходящ размер и разредка на различни екрани.
• Достъпност — достатъчен контраст, семантичен HTML и мащабируем текст за потребители с увреждания.

Практически съвети за дизайнери

• Ограничете броя на фамилиите до 2–3 за едно издание; използвайте вариации (тегло, курсив) в рамките на тях.
• Тествайте шрифтовете в контекста: печат, екран, различни размери и резолюции.
• Обърнете внимание на кирилските глифове при избора на шрифт за български текст — не всички латински шрифтове имат качествен кириилен набор.
• Проверете лиценза на шрифтовете — комерсиалните проекти могат да изискват закупуване на права или лиценз за уеб/е-книги.

Заключение

Типографията е съвкупност от история, теория и практика — тя свързва естетика и функционалност. Добрата типография прави текста лесно достъпен, ефективно предава информация и оформя визуалната идентичност на съдържанието — независимо дали става дума за книга, списание, уебсайт или интерфейс.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява типографията?

Въпрос: Какво е повлияло на типографията през 20. век?

В: Кои са някои традиционни цели на типографите?

В: Как търговските източници предоставят информация за ефективността на типографията?

Въпрос: Кои са били някои ранни печатари, които са били считани и за типографи?

В: Какъв пример беше даден за това как ефективният редизайн може да увеличи продажбите?

Търсене по буква