Реторика
Реториката е изкуството да се убеждават и да се убеждават хората с помощта на езика чрез публично говорене или писане. Коренът на думата е от гръцки ῥητορικὴ [τέχνη], което приблизително означава "изкуството на говоренето".
Речникът на Уебстър го определя като "изкуството или науката за ефективно използване на думите при говорене или писане, особено изкуството или науката за литературно съчинение". Думата "ефективно" в това определение е относителна. Това, което е ефективно в един контекст, може да бъде напълно различно в друга културна среда. Различните езици се различават по своите реторични стилове - т.е. по начина, по който използват езика за постигане на различни цели. Хората могат да бъдат обучавани в това умение. Това е изкуството или техниката на убеждаване, използвана от оратори (публични говорители), писатели и медии.
"Реториците", около 1655 г., автор Ян Стеен (1625-1679)
История
Произходът му е от Древна Гърция през V век. Те са вземали решенията си, като са се изказвали за или против предложенията на публично място. Също така речи са се произнасяли, когато човек е бил обвинен в тежко престъпление пред магистратите. Тъй като реториката е била толкова важна за тях, гърците и римляните са писали за това как да бъдеш добър ретор. Понякога това се нарича "вторична реторика". Това е техника, която може да се преподава и да се използва в писмените работи. Ранен пример за това е Платон, който пише своите произведения под формата на диалози. Всеки повдигнат въпрос се обсъжда между двама герои. В древния свят римляните, които са били силно повлияни от древните гърци, също са използвали същите методи за вземане на решения. Цицерон е един от техните известни оратори. При тях в дебатите не са участвали всички граждани, а само римският сенат или съдилищата.
В средновековните университети реториката е била част от учебната програма. Реториката, диалектиката и граматиката образуват тривиума, който заедно с квадривиума съставлява седемте свободни изкуства на западната култура. През Античността и Средновековието реториката се използва за убеждаване в обществените и политическите среди, както и в съдилищата. Думите "реторика" или "софизъм" често се използват с отрицателно значение - на дезинформация или пропаганда. Като изкуство за убеждаване реториката продължава да бъде важна в съвременния обществен живот. Те се използват и за описание на реч със съмнителни или наклонени аргументи. Няколкостотин реторични фигури са признати от класическите реторици. Някои от тях са все още в употреба, като например метафората, сравнението и парадокса.
В съвременния свят речите, произнасяни по телевизията, идеите, заложени в рекламите, или тези, произнасяни пред тълпата, са реторика. Те се обръщат директно към хората с цел да ги убедят. Преди Втората световна война радиото и печатните медии са били мощни инструменти за реторика. Вестниците и книгите убеждават читателите в определена гледна точка. Реториката не зависи само от живата аудитория.
Структура
Според Аристотел реториката има три елемента на убеждаване:
- Етос: зависи от личния характер на говорещия (трябва да изглежда добър, достоен за доверие).
- Патос: поставя аудиторията в подходящо състояние на духа (възбужда емоциите ѝ).
- Логос: доказателство или привидно доказателство, което се предоставя от думите на речта (действителния аргумент).
Контрастивна реторика
През 1988 г. Söter провежда проучване в Австралия сред ученици, за които арабският, виетнамският и английският език са майчин език. Извадката, ученици от 6-и и 11-и клас, са били помолени да напишат приказка за лека нощ за малко дете. Веднага се забелязват закономерности в различните подходи, използвани от учениците при изпълнението на задачата за писане на приказка.
Виетнамските истории поставят основен акцент върху героите и взаимоотношенията между тях (което се изразява в голяма част от диалозите). В английските разкази основният акцент е върху последователното движение напред на сюжета. В арабските разкази основният акцент беше поставен върху описателните елементи на обстановката.
Контрастивната реторика твърди, че хората, които споделят общ език, могат да имат различни реторични стилове поради влиянието на културата и обмена. Дискурсът излиза извън рамките на родните за целевия език форми на организация на дискурса или реторика.
В САЩ е проведено изследване на задачи за перифразиране сред китайски и руски ученици. Американските ученици лесно успяваха да перифразират, но китайските ученици се затрудняваха, може би поради академичната им среда, повлияна от конфуцианските традиции. Руските ученици се затрудниха с перифразирането, тъй като в руската академична среда от учениците се изисква само да четат и описват, но не и да дават лична интерпретация или мнение.
Реторичен стил на САЩ: етноцентричните източници го описват като типично директен и относително логичен.
Цитати
Срещу ораторите и тяхната реторика са казани някои много остроумни неща:
Свързани страници
