Марк Тулий Цицерон — римски държавник, оратор и философ

Марк Тулий Цицерон (3 януари 106 г. пр.н.е. - 7 декември 43 г. пр.н.е.) е римски държавник, консул, юрист, политически теоретик и философ. Често е смятан за един от най-великите римски оратори и стилисти на прозата.

Латинският му език се смята за образец на класическия латински. Той запознава римляните с гръцката философия.

Цицерон е силно ангажиран с политиката на Римската република. След смъртта на Юлий Цезар Цицерон става враг на Марк Антоний. В борбата за власт Цицерон атакува Антоний в поредица от речи. Цицерон е обявен за враг на държавата от Втория триумвират. Той е екзекутиран през 43 г. пр.н.е. от войници, работещи за Триумвирата.

Ранни години и образование

Цицерон е роден в Арпинум (днешен Арпино) в семейство от италийски произход, което не е принадлежало към стара аристократична фамилия на Рим — той е типичен пример за „нов човек“ (novus homo), достигнал до най-високите държавни постове чрез собствените си умения и усилия. Получава солидно образование по реторика, право и философия: учи в Рим, а по-късно в Гърция и на остров Родос при известни учители по риторика и философия. Влиянието на гръцката мисъл се усеща силно в по-късните му философски трудове и в богатството на латинския му стил.

Политическа и правна дейност

Цицерон идва на политическата сцена като забележителен адвокат и публицист. Неговите съдебни речи и публични обвинения привличат вниманието на обществото — най-известният пример е процесът срещу Гай Верес (Gaius Verres), в който Цицерон води успешното обвинение за корупция и злоупотреби по време на управлението на Сицилия. Това утвърждава неговата репутация и подпомага по-нататъшното му политическо изкачване.

Кулминацията на кариерата му е консула (63 г. пр.н.е.), когато той разобличава заговора на Катилина — конспирация за сваляне на републиката. Като консул Цицерон използва сенатски декрети (senatus consultum ultimum) и организира арестуването и екзекуцията на някои от заговорниците, което по-късно предизвиква спорове относно правото и процедурите при разследване на вътрешни заплахи.

След като няколко пъти заема високи магистратски длъжности, Цицерон попада в сложни политически конфликти, сред които и враждата с популисткия трибун Публий Клодий Пулхър (Publius Clodius Pulcher), която води до кратко изгнание (58 г. пр.н.е.) и по-късното му завръщане в Рим. По време на гражданските войни той се опитва да защитава интересите на сената и на републиканските институции, често в противоборство както с Юлий Цезар, така и с Марк Антоний.

Литературна и философска дейност

Освен оратор и политик, Цицерон е плодовит писател. Той оставя голямо литературно наследство: речи, правни и реторически трактати, философски диалози и обширна кореспонденция, която е безценен източник за историята и духа на късната република.

• Речи — ораторските произведения на Цицерон включват адвокатски и политически речи; много от тях са запазени и изучавани като образец на реторика.
• Философски трактати — сред важните му произведения са "За задълженията" (De Officiis), "За природата боговете" (De Natura Deorum), "Тускуланските размишления" (Tusculanae Disputationes) и "За краищата на доброто и злото" (De Finibus Bonorum et Malorum). Тези творби предават гръцката философия на латински и оказват голямо влияние върху европейската мисъл.
• Кореспонденция — писмата до Тит Помпоний Атик (Atticus) и до други съвременници дават ценна информация за политическия живот, личните отношения и умствените преживявания на Цицерон.

Стилът му е ясен, елегантен и богат на образи; през Възраждането и по-късно Цицерон става еталон за класическа латинска проза и идеал за образовано литературно писане в Европа.

Последни години, смърт и наследство

След убийството на Юлий Цезар през 44 г. пр.н.е. Цицерон се обявява против Марк Антоний и в серия от речи, известни като Филипики, го напада остро. Тези изявления драстично влошават положението му, и когато през 43 г. пр.н.е. се формира Вторият триумвират, Цицерон е включен в списъка на прокламираните (proscripti). Той е заловен и убит на 7 декември 43 г. пр.н.е.; тялото му е обезглавено и ръцете и главата му са изложени на публично показване в Рим.

Цицероновото наследство е многопластово: той повлиява развитието на правото, реториката и философията в латинската традиция, въвежда гръцки философски идеи в римската култура и оформя литературен идеал, който ще бъде поддържан от поколения. Неговите речи и писма остават основен източник за изучаване на политическата история на късната република и за разбирането на моралните и интелектуални дилеми на своето време.

Някои най-известни произведения:

• De Oratore (За оратора)
• De Republica (За републиката)
• De Legibus (За законите)
• De Officiis (За задълженията)
• Ad Atticum, Ad Familiares (Кореспонденция)

Цицерон остава символ на класическата римска интелигентност — оратор, адвокат, философ и политик, който се стреми към баланс между личната чест и общото благо, дори когато историческите събития го принуждават да плати с живота си.

Въпроси и отговори

Въпрос: Кой е Марк Тулий Цицерон?

В: Какъв е приносът на Цицерон за латинския език?

Въпрос: Какво въвежда Цицерон сред римляните?

В: Как Цицерон участва в политиката на Римската република?

В: На кого Цицерон става враг след смъртта на Юлий Цезар?

В: Какво прави Цицерон по време на борбата за власт срещу Марк Антоний?

В: Как завършва животът на Цицерон?

Търсене по буква