Втори триумвират: съюзът на Октавиан, Марк Антоний и Лепид (43–33 пр.н.е.)

История на Втория триумвират (43–33 пр.н.е.): Октавиан, Марк Антоний и Лепид — съюз, битки, политически интриги и пътят към края на Римската република.

Вторият триумвират е съюз между Октавиан, Марк Антоний и Лепид. Той е създаден, за да накаже заговорниците, които са убили Юлий Цезар и да преустрои властта в Рим след гражданските войни. Формално той е установен със специален закон (lex Titia) в края на 43 г. пр.н.е., който дава на тримата „триумвирите за уреждане на държавата“ широки изпълнителни пълномощия извън нормалните републикански институции.

Цели и методи

Триумвиратът имаше за цел не само да въздаде справедливост за убийството на Цезар, но и да заличи политическата опозиция и да консолидира властта. За постигането на тези цели бяха използвани:

• Проспекции (proscriptio) — списъци с обявени за врагове на държавата, чиито имоти се реквизираха и които често бяха убивани; сред жертвите беше и Марк Тулий Цицерон (убит през 43 г.).
• Разпределение на провинциите и войските — Рим бе разделен между тримата: Октавиан получи западните провинции, Антоний — източните, а Лепид — Африка (включително важни военни контингенти).
• Военни действия — противниците на триумвирата бяха потърсени и унищожени на бойното поле.

Битката при Филипи и премахване на заговорниците

Армията на триумвирата, водена от Октавиан и Марк Антоний, побеждава силите на заговорниците, водени от Крас и Брут. Конфликтът кулминира в битката при Филипи в римска Македония през 42 г. пр.н.е. На практика главните водачи на заговорниците бяха Гай Касий Лонгин (който загива след първата сражение) и Марк Юний Брут (убива се след втората), а по-голямата част от техните войски бяха разгромени или се присъединиха към победителите. Крас (в текста означава Касий) и Брут завършват живота си със самоубийство след пораженията.

Вътрешни конфликти и разпад

Въпреки първоначалното сътрудничество, връзките между тримата бързо се влошават. След победата при Филипи възникват спорове за териториално и политическо влияние. Лепид постепенно губи влияние: след опит да оспори властта на Октавиан в Сицилия през 36 г. пр.н.е. неговите войски преминават на страната на Октавиан, а Лепид е лишен от доверието и от повечето си правомощия, макар да запазва почетното звание понтифик.

Отношенията между Октавиан и Антоний също се изострят. Антоний се ориентира към източните завоевания и установява съюз и връзка с египетската царица Клеопатра VII, което поражда силна пропагандна кампания срещу него в Рим, водена от Октавиан. Тази конфронтация завършва с решаващата морска битка при Актиум (31 г. пр.н.е.) и последвалите самоубийства на Антоний и Клеопатра в Египет (30 г. пр.н.е.).

Край на триумвирата и значението му

Официално Вторият триумвират съществува между 43 и 33 г. пр.н.е.; последните законни правомощия на триумвирите не са подновени след 33 г., а поетапното елиминиране на конкурентите и концентрацията на властта довеждат до фактическа монополизация на управлението от Октавиан. След окончателната победа той се превръща в доминиращата фигура в Рим и през 27 г. пр.н.е. приема титулa Август, с което започва епохата на Принципата и трансформацията от Република към Империя.

В оценката на историците Вторият триумвират се разглежда като решаващ момент в края на римската република: чрез държавни и военни средства той премахва опозицията, преначертава политическата карта на Средиземноморието и създава условията за възникване на императорския режим.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява вторият триумвират?

В: Колко време е продължил Вторият триумвират?

В: Защо се появява Вторият триумвират?

В: Какви са последиците от Втория триумвират?

Въпрос: Кой предвождаше армията на Триумвирата?

В: Кого побеждава триумвиратната армия във войната?

В: Как завършва войната и какво се случва с Касий и Брут?

Търсене по буква