Марк Емилий Лепид (88/89–12/13 пр.н.е.) — римски политик, триумвир и понтифекс

Марк Емилий Лепид — близък сподвижник на Цезар, член на Втория триумвират и Pontifex Maximus; ключова фигура в края на Римската република и драматичното му оттегляне.

Марк Емилий Лепид (роден 88/89 пр.н.е., починал 12/13 пр.н.е.) е римски политик и държавник. Той е един от най-близките хора на Юлий Цезар и в периода на гражданските войни често остава като доверен негов представител в Италия и Рим, управлявайки гражданските дела докато Цезар води военни кампании, сред които е разгромът на Помпей при битката при Фарсал в Гърция. След убийството на Цезар през 44 г. пр.н.е. Лепид заема религиозната длъжност Pontifex Maximus (върховен жрец), която му дава дълготраен обществен престиж и защита.

Заедно с Октавиан и Марк Антоний той сформира Втория триумвират, за да се противопостави на заговорниците след убийството на Цезар и да възстанови властта на своя лагер. Триумвиратът (утвърден законово чрез Lex Titia през 43 г. пр.н.е.) провежда серия от политически акции, включително прословутите проклятия и конфискации на имоти, като целта е унищожаването на политическите противници — консулите и сената, което на практика ускорява края на Римската република.

Лепид е по-възрастен от другите двама триумвири. След битката при Филипи (42 г. пр.н.е.) той получава управлението над Испания и част от Северна Африка. По-късно е обвиняван във въстание или опит за разширяване на властта си в Сицилия, което става повод на Октавиан да го лиши от голяма част от военните и гражданските му правомощия — с изключение на длъжността Pontifex Maximus. Лепид умира мирно в Цирцея в Италия около края на 12 до началото на 13 г. пр.н.е.

Произход и ранна кариера

Лепид произхожда от патрицианския род на Емилиите (gens Aemilia), един от старите и влиятелни родове в Рим. Преди да се изяви като триумвир, той заема редица държавни постове по традиционния cursus honorum и е приближен съратник на Цезар, което му носи доверие и високи назначения по време на гражданските конфликти.

Роля при Цезар и в гражданската война

Като доверен човек на Цезар, Лепид служи като политически и военен сътрудник и получава консулство през 46 г. пр.н.е. — пост, чрез който затвърждава своята позиция в управлението на републиката в периода на диктаторството на Цезар. По време на разгрома на республиканските сили и последвалото установяване на властта на цезарианците Лепид играе значима, макар и по-често второстепенна роля в сравнение с Антоний и Октавиан.

Вторият триумвират и политическите практики

Вторият триумвират (43 пр.н.е.) дава на тримата консоли практически необикновена власт за преследване на врагове и преразпределение на земи и постове. Лепид участва в съвместните акции, включително в организирането на прокламации и конфискации. Въпреки това той е смятан за най-слабото звено в кабинета — оказва се, че му липсват решимостта и военната амбиция на неговите двама съ-правители.

Конфликт с Октавиан и отстраняване

След победите на Антоний и Октавиан над республиканските сили при Филипи, Лепид получава провинции и военни команди. В последвалите години напрежението между триумвирите расте—особено между Лепид и Октавиан. През 36 г. пр.н.е. при кампанията срещу Секст Помпей в Сицилия Лепид прави опит да разшири своята власт, но е лесно изолиран политически и военните му сили дефектират към Октавиан. В резултат той е лишен от почти всички публични функции, оставайки единствено Pontifex Maximus, което му позволява да живее в относителна безопасност и уважение до смъртта му.

Семейство и наследство

Лепид е женен; сред известните родствени връзки е бракът му с Юния Секунда. От брака му има потомство, носещо името и традицията на рода Емилии. Неговата политическа и религиозна ролята — особено длъжността на върховен жрец — остават част от обществената памет на началото на Принципата.

Оценка и историческо значение

Историците обикновено определят Лепид като политик с умерено влияние, който се оказва между две по-решителни и амбициозни личности — Октавиан и Марк Антоний. Въпреки че участието му във Втория триумвират и ранните години след Цезар оставят отпечатък върху трансформацията на Рим от република към империя, неговото отстъпване от активната политика и скромното му поведение след 36 г. пр.н.е. контрастират с амбициозната кариера на другите двама триумвири. Съхраняването на длъжността Pontifex Maximus до края на живота му също така подчертава продължаващото значение на религиозните институции в преходния период.

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Марк Емилий Лепид?

В: Каква е ролята на Лепид, когато Цезар побеждава Помпей в битката при Фарсал в Гърция?

В: Каква длъжност заема Лепид след смъртта на Цезар?

В: С кого се съюзява Лепид, за да се противопостави на заговорниците?

В: Какво цели Вторият триумвират?

В: Какво прави Лепид след битката при Филипи?

В: Защо Октавиан лишава Лепид от длъжностите му?

Търсене по буква