Марк Лициний Крас (ок. 115 пр.н.е. - 53 пр.н.е.) е римски генерал и политик.

Командва лявото крило на армията на Сула в битката при Колинската порта. Именно той потушава окончателно въстанието на робите, ръководено от Спартак. Третата робска война започва с три поражения на римските армии срещу Спартак и неговите последователи. Въстанието е окончателно унищожено от концентрираните военни усилия на един-единствен пълководец - Марк Лициний Крас.

Последният етап от кариерата му е като триумвир, един от Първия триумвират, заедно с Гней Помпей Магнус и Гай Юлий Цезар. Един от най-богатите хора на епохата, той е убит след поражение в битката при Карея. Смъртта му довежда до граждански войни между Юлий Цезар и Помпей, другите двама триумвири.

Произход и натрупване на богатство

Крас произлиза от патрициански род Licinii, но голямата му слава и значително богатство се дължат не само на фамилното положение, а и на предприемчивостта и жестоките методи, които използва в политическите и военни конфликти на края на републиката. След гражданската война на Сула той се обогатява значително, като купува изгорели или изоставени имоти на ниски цени и използва частни „пожарни отряди“ — роби, които потушават пожари само срещу условие да купи засегнатата собственост. Освен това печели от данъчни ферми, мини и лихварство, което му осигурява статут на най-богатия или един от най-богатите римляни за времето си.

Политическа и военна кариера

Кариерата на Крас следва типичната за римската аристокрация пътека на магистратурите: служи в различни военни и граждански длъжности, като по-късно става консулаб в 70 пр.н.е. заедно с Помпей — пост, на който двамата възстановяват голяма част от правата, ограничени от законите на Сула. Във вътрешната политика Крас често действа като представител на интересите на имотната аристокрация, но поради липсата на военна слава, сравнима с тази на Помпей или Цезар, той се стреми към съюз с тях чрез политически компромиси и бракосъчетания.

Потушаване на въстанието на Спартак

Ролята на Крас във Третата робска война (73–71 пр.н.е.) е ключова за окончателната победа над въстанието. След първоначалните серия от поражения и неуспешни опита на различни командири да спрат Спартак, Крас поема главното натоварване при довършването на въстанието. В някои съвременни и по-късни източници заслугите за окончателното разгромяване се разпределят между Крас и Помпей: Крас разгромява основните сили на бунта, а Помпей преследва и унищожава разсеяните остатъци, завръщайки се от Испания и претендирайки за значителна заслуга.

Триумвиратът и амбициите за власт

През 60 пр.н.е. Крас влиза в тясно политическо споразумение с Помпей и Цезар — т.нар. Първи триумвират. Това неформално съюзничество цели да снабди всеки от тримата с необходимите ресурси: Помпей получава политическа подкрепа и легитимация, Цезар — военна и финансова подкрепа за републикалното си завземане на Галия, а Крас — възможност за военна кампания и престиж, който да компенсира липсата на предишни славни военни успехи.

Походът срещу Партиите и гибелта при Карея

В стремежа си да постигне военна слава и да разшири влиянието си, Крас предприема поход срещу Партийската империя през 53 пр.н.е. Операцията се оказва катастрофална: армията на Крас е разбита от партийските конни стрелци и катапракти при сражението при Карея (Carrhae). Римските легиони, неподготвени за маневрения стил на партийната конница и лишени от адекватна конна поддръжка, търпят тежки загуби. Крас е убит след поражението; сред загиналите са и един от синовете му, Публий, както и много офицери и войници. За смъртта на Крас съществуват и легенди — сред най-разпространените е тази, че партийните водачи наливат разтопено злато в устата му като символичен акт, показващ неговата ненаситна алчност — но такива описания най-вероятно са реторични или апокрифни.

Последици и значение

Смъртта на Крас слага край на баланса между водещите политически фигури в Рим и е важен катализатор за задълбочаване на конфликтите между Помпей и Цезар. Изчезването на един от стълбовете на триумвирата улеснява последвалите граждански войни, които довеждат до края на Римската република и появата на имперската власт под Октавиан (Август).

Оценка

Марк Лициний Крас остава в историята като образ на силно богатство, политическа амбиция и липса на достатъчна военна компетентност, за да се сравни с другите водещи военачалници на епохата. Неговият живот и гибел илюстрират както социалните и икономическите механизми на обогатяване в късната република, така и риска, който носи преследването на лична слава далеч от добре подготвена военна стратегия.