Трета робска война
Третата робска война, наричана още Гладиаторската война и Войната на Спартак от Плутарх, е последното от няколкото въстания на роби срещу Римската република.
Тези войни се наричат робски войни. Третата робска война е единствената, която е опасна за самата Италия и е двойно по-тревожна за римския народ, защото робите печелят няколко битки срещу римската армия между 73 и 71 г. пр. Въстанието е разгромено най-накрая през 71 г. пр. н. е. от Марк Лициний Крас. Въстанието оказва косвено влияние върху римската политика в продължение на много години.
Събития
През 71 г. пр.н.е. група роби успяват да избягат. Първоначално избягала малка група от около 78 гладиатори. Групата се разраства до над 120 000 души. Мъже, жени и деца се скитали из цяла Италия и нападали сравнително безнаказано. Сред водачите им е известният гладиаторски генерал Спартак.
Възрастните, способни да се справят с работата си, бяха изненадващо ефективна въоръжена сила. Те показаха, че могат да се противопоставят на римската армия - от местните кампански патрули, през римската милиция, до обучените римски легиони под консулско командване. Плутарх описва действията на робите като опит на римските роби да избягат от господарите си и да се спасят с бягство през Цизалпийска Галия, докато Апиан и Флор представят бунта като гражданска война, в която робите водят кампания за превземане на самия град Рим.
Римският сенат е разтревожен от военните успехи на тази група и от щетите, които нанасят на римските градове и селата. В крайна сметка, след няколко поражения, Сенатът поставя армия от осем легиона под суровото, но ефективно ръководство на Марк Лициний Крас. Войната приключва през 71 г. пр.н.е., когато армиите на Спартак, след дълги и ожесточени боеве, отстъпват пред легионите на Крас. Осъзнавайки, че легионите на Гней Помпей Магнус и Марк Теренций Варо Лукул се придвижват, за да ги хванат в капан, те пускат цялата си сила срещу легионите на Крас и са напълно унищожени.
Третата робска война е значима за историята на Древен Рим най-вече с влиянието си върху кариерата на Помпей и Крас. Двамата генерали използват успеха си в потушаването на въстанието, за да продължат политическата си кариера, като използват общественото си признание и предполагаемата заплаха от легионите си, за да повлияят на изборите за консули през 70 г. пр.н.е. в своя полза. Действията им като консули накърняват римските политически институции и след смъртта на Цезар водят до събития, които превръщат Римската република в Римска империя.
