Парадокс

Парадоксът е на пръв поглед абсурдно или противоречиво твърдение в логиката, което на пръв поглед не може да бъде вярно, но не може да бъде и невярно. По-нататъшният анализ на твърдението или пропозицията може да разкрие погрешна аксиома или някаква неясна скрита истина. Не всички парадокси са фундаментално несъвместими, тъй като някои могат само да изглеждат такива. Съществуват много известни проблеми от този вид.

Един от известните парадокси се нарича парадокс на лъжеца. Това е простото изречение "Това изречение е лъжа".

Ако изречението е вярно, то е лъжа, както се казва в него. Но ако е лъжа, как може да е вярно? Лъжата не може да бъде и истина. Така че това, че изречението е истинно, го прави лъжа.

Ако изречението е лъжа, то не е такова, каквото е, а е вярно. Но това е точно това, което казва изречението. Така че това го прави вярно. Така че това, че изречението е лъжа, го прави истинно.

Този парадокс е валиден не само за английския език, но и за всеки друг език, който е достатъчно силен, за да може едно изречение да твърди нещо за себе си. Това важи и за математиката. Парадоксът никога не може да бъде отстранен от всяка символна система, която твърди нещо за себе си.

Друг пример е твърдението, че "няма заговор". Само кабала може да знае дали няма кабала, така че това е или предположение, или кабала се опитва да се престори, че не съществува.

Други известни примери:

Парадоксът може да възникне и в етиката. Приемането на власт над другите понякога може да се наложи, за да ги защитим, като същевременно намалим правото им на автономност. Това се определя като етична дилема, което означава "парадокс, възникващ в етиката". По подобен начин етичната дилема може да бъде разрешена чрез ново формулиране на проблема, за да се разкрие фалшивото противоречие.

Тъй като парадоксът ни кара да мислим "нестандартно", за възможности, различни от вярно или грешно в логиката, правилно или грешно в морала, той се смята за много важен в образованието. Хората, които не виждат парадокса там, където другите го виждат, вероятно са твърде сигурни, че са прави.

На тази снимка самотечащата колба на Робърт Бойл се пълни сама, но вечни машини не могат да съществуват.

Парадоксът на Пинокио е разновидност на парадокса на лъжеца

Свързани страници

Въпроси и отговори

В: Какво е парадокс?

О: Парадоксът е логическо изречение, което не може да бъде вярно, но не може да бъде и невярно. То е самопротиворечиво.

В: Има ли известни примери за парадокси?

О: Да, съществуват много известни проблеми от този вид.

В: Парадоксът същото ли е като оксиморон?

О: Не, оксиморонът е фигура на речта, която съчетава два на пръв поглед противоречащи си термина, докато парадоксът е твърдение или ситуация, която изглежда, че си противоречи, и все пак може да е вярна.

В: Как нещо може да бъде едновременно вярно и невярно?

О: Парадоксите често се използват, за да илюстрират как езикът може да бъде подвеждащ или объркващ, когато се възприема буквално; те не са предназначени да се възприемат буквално, а по-скоро да ни накарат да се замислим за последиците от определени твърдения или идеи.

Въпрос: Какъв тип изречение обикновено е парадоксът?

О: Парадоксът обикновено е под формата на твърдение, което изглежда логически неприемливо или самопротиворечиво, но все пак може да има някаква истина в него.

В: Можете ли да дадете пример за известен парадокс?

О: Един добре известен пример е "Това твърдение е невярно".