Кавичките (наричани още обърнати запетаи или неофициално кавички и речеви знаци) са препинателни знаци, поставяни по двойки, за да се обозначи реч, пряка цитата, израз, заглавие или условно/иронично използвана дума. Винаги има начална и крайна кавичка; практиката за начина на изписване зависи от шрифта и типографските конвенции. В най-общ вид кавичките се използват като:

  • Двойни — например „…“ (типографски/къдрави) или "…" (прави/машинистки).
  • Единични — например ‚…‘ (типографски единични) или '…' (прави единични).

В зависимост от вида на шрифта началните и крайните кавички могат да са еднакви по форма (на пръв поглед „прави“ или "кавици за пишеща машина") или да бъдат ясно разграничени като лява и дясна (типографски, разговорно „къдрави“). Затварящата единична кавичка може да изглежда идентично или сходно с апострофа, но тези знаци изпълняват различни функции. Вижте също: знакът ditto.

Видове кавички и техните символи

  • Типографски двойни кавички (често използвани в българския печат): „текст“ — (начална: U+201E, крайна: U+201D).
  • Прави двойни кавички (машинни, ASCII): "текст" — (U+0022).
  • Типографски единични кавички: ‚текст‘ — (начална: U+201A, крайна: U+2019).
  • Прави единични кавички / апостроф: 'текст' — (U+0027) — често се бърка с U+2019.
  • Френски кавички / гуилемети: «текст» — (U+00AB, U+00BB) — използват се по-рядко в българския стандарт, но се срещат в някои издания и преводи.
  • Примове/минутни знаци (за стопани и секунди): ′ (U+2032), ″ (U+2033) — не са кавички, макар да приличат на апостроф/двойна кавичка.

Употреба

  • Пряка реч и цитиране: кавичките ограждат думи на говорител или точна цитата: „Трябва да тръгваме сега“, каза тя.
  • Заглавия на статии, глави или кратки произведения (ако стилът го изисква): статията „Съвременни технологии“.
  • Ирония, условно значение или чуждици: Той е „експерт“ по темата. — тук кавичките сигнализират ирония или несъгласие.
  • Специфични термини или дефиниции: Терминът „респонсив“ означава адаптивен към екрана.
  • Вложени кавички: при цитат в цитат се използва друг вид кавички за вътрешния цитат: „Тя каза: ‚Не мога да дойда‘, и затвори.“

Типографски правила и добри практики

  • Няма интервал между предходната дума и отварящата кавичка, нито между затварящата кавичка и следващата дума: правилно — той каза „добре“; грешно — той каза „ добре ”.
  • Пунктуация в зависимост от структурата:
    • Ако препинателният знак е част от цитирания фрагмент, той се поставя вътре в кавичките: Той каза „Отивам сега.“
    • Ако препинателният знак е част от изречението, а не от цитата, той стои извън кавичките: Наричат го „майстор“.
  • За вложени цитати: най-често външният слой е двойни типографски кавички („…“), вътрешният — единични (‘…’ или ‚…‘), например: „Тя обяви: ‚Започваме.‘“
  • Избягвайте смесване на прави и типографски кавички в един и същи текст — това води до нееднороден вид.
  • Не използвайте апостроф вместо крайна единична кавичка при типографски текст — предпочитайте U+2019 за крайна единична кавичка и U+2018 за начална, когато е възможно.

Въвеждане и Unicode

  • В съвременни дигитални текстове предпочитайте правилните типографски символи (Unicode): U+201E (DOUBLE LOW-9 QUOTATION MARK) и U+201D (RIGHT DOUBLE QUOTATION MARK) за българските двойни кавички „…“; U+201A и U+2019 за единични ‚…‘/’…’.
  • ASCII правите кавички (U+0022 и U+0027) са съвместими, но визуално по-малко естетични; автоматична замяна („умни кавички“) в текстообработващи програми често превръща правите кавички в типографски.
  • Апострофът (U+0027) не е заместител на затварящата единична кавичка (U+2019) в типографските материали — важно при правилното представяне на думите и притежателните форми.

Често срещани грешки

  • Поставяне на интервали вътре в кавичките („ дума “) — неправилно.
  • Използване на един и същ символ за начална и крайна кавичка при типографски изисквания — изглежда неграмотно.
  • Бъркане на апостроф и единична кавичка при коректен печат — води до проблеми с копиране, търсене и лексикален анализ.

Кавичките са малък, но важен детайл от типографията и езиковата прецизност. Правилната им употреба подобрява четивността и яснота на текста, а познаването на различните видове и техните кодове (Unicode) помага при работа с дигитално съдържание.