Пий IX — 256-ият папа: живот, понтификат и беатификация (1792–1878)

Пий IX — живот и 32-годишен понтификат на 256-ия папа: биография, историческа роля, религиозни реформи и беатификация (1792–1878)

Папа Пий IX (на латински: Pius PP. IX, на италиански: Pio IX; 13 май 1792 г. - 7 февруари 1878 г.), роден като Джовани Мария Мастай-Ферети, е италиански свещеник на Римокатолическата църква и 256-ият папа от 1846 г. до смъртта си. Само самият Свети Петър ръководи църквата по-дълго от 32-годишното управление на Пий IX.

През 2000 г. той е обявен за блажен, което е стъпка в процеса на обявяване на светец на Католическата църква.

Ранни години и възкачване

Джовани Мария Мастай-Ферети е роден през 1792 г. в знатно тосканско семейство. Получава църковно образование и в различни стадии на живота си служи в свещенически и епископски длъжности, преди да бъде избран за папа през 1846 г. Изборът му първоначално е приветстван като знак за възможни реформи и омекотяване на някои от строгите практики в Римската курия.

Ранен понтификат — либерални обещания и реформаторски наченки

Първите години на неговото управление са белязани от надежди за по-либерална политика — Пий IX предлага амнистии, насърчава някои административни и съдебни промени и показва склонност към помирение с новите политически течения в Италия. Тези стъпки му донесоха широка обществена подкрепа през първите месеци от понтификата.

Кризата от 1848–1849 и Римската република

Вълненията и революциите от 1848 г. засягат и Рим. През 1849 г. папската власт е била свалена за кратко време при проголошаването на Римска република, а Пий IX е принуден да напусне Рим и да потърси убежище в чужбина. След възстановяването на папската администрация той се завръща, но опитите за сътрудничество с модерните политически движения намаляват.

Догми, учения и вътрешна политика

Понтификатът на Пий IX оставя траен отпечатък върху католическата доктрина и институции. Сред ключовите събития са:

• Провъзгласяване на догмата за Непорочното зачатие (1854) — Пий IX официално определя като догма учението, че Дева Мария е била освободена от първородния грях още при своето зачатие.
• Издаване на "Силюбула на грешките" (Syllabus of Errors, 1864) — документ, който осъжда редица модерни политически и философски течения, включително релативизма, секуларизма и идеите за разделяне на църквата и държавата.
• Свикване на Първия Ватикански събор (1869–1870) — по време на този събор е дефинирана догмата за папската непогрешимост при формулиране на екскатедра учения по въпроси на вярата и морала (1870).

Загуба на световната власт и „затворникът във Ватикана“

В течение на процеса на обединение на Италия (рисорджименто) Папските владения постепенно се стопяват. Кулминацията е през 1870 г., когато армията на Кралство Италия превзема Рим и го присъединява към новата италианска държава. Пий IX отказва да признае италианската власт над Рим и оттогава почти не напуска Ватиканските дворци, определяйки се като „затворник във Ватикана“ — състояние, което исторически продължава до Латеранските споразумения от 1929 г., но през живота му то е израз на протест срещу загубата на светската власт.

Социална дейност, международни отношения и мисии

Въпреки консервативната си доктрина в много отношения, Пий IX подкрепя монашески и мисионерски дейности, реорганизира пасторалната администрация и насърчава разрастването на католическата мисия в различни части на света. Неговият понтификат е и период на интензивна дипломатическа активност, в който Ватиканът укрепва международните си връзки.

Спорни моменти и критика

Управлението на Пий IX е предмет както на възхищение, така и на остра критика. Към най-силно споменаваните спорни събития спадат:

• Делото „Мортара“ (1858) — случаят с еврейското момче Едгардо Мортара, взето от властите на Папската държава след това, когато се твърди, че е бил кръстен в тайна. Този акт предизвиква международно възмущение и остава болезнен епизод, често цитиран при обсъждане на отношенията между папството и еврейската общност.
• Антимодерните позиции — документите и практиките от времето на Пий IX, особено "Силюбула", пораждат критики от либерални, националистически и секуларни кръгове в Европа и извън нея.

Беатификация и наследство

Пий IX е беатифициран през 2000 г. от папа Йоан Павел II, което е официално признаване на неговата святост според Католическата църква и стъпка към възможна канонизация. Неговото наследство е комплексно: за някои той остава символ на твърдостта в защита на традиционната вяра и ролята на папството; за други — фигура, която е в конфликт с модерните политически и социални тенденции на своето време. Историческата оценка на Пий IX често съчетава и двете гледни точки, разглеждайки едновременно значимите му религиозни решения и политическите последици от дългия му понтификат.

Бележка: За запазване на автентичността текстът запазва оригиналните връзки, посочени в началния абзац.

Въпроси и отговори

В: Кой е бил папа Пий IX?

В: Какво е значението на папа Пий IX?

Въпрос: Кога папа Пий IX става папа?

В: Какво представлява беатификацията?

В: Какво е рожденото име на папа Пий IX?

В: Кога умира папа Пий IX?

Въпрос: Колко години е ръководил църквата?

Търсене по буква