Прамоедия Ананта Тоер | Индонезийски писател

Ранни години

Прамоедия е роден на 6 февруари 1925 г. в Блора в централна Ява, тогава част от Нидерландските Източни Индии. Той е най-големият син в семейството си. Бащата на Прамоедя е учител. Баща му също така е активен член на Boedi Oetomo (първата призната национална организация на коренното население в Индонезия). Майката на Прамоедя е била търговец на ориз. Дядо му по майчина линия е извършил поклонническо пътуване до Мека. Както е написано в полуавтобиографичния му сборник с разкази "Cerita Dari Blora", първоначално името му е било Прамоедя Ананта Мастоер. Но той смята, че фамилията Мастоер е твърде аристократична. Яванският префикс "Мас" означава човек с по-висок ранг в благородно семейство. Затова той премахва "Мас" и запазва фамилията Тоер. Прамоедия учи в професионалното училище по радио в Сурабая, но тъкмо го завършва, когато Япония нахлува в Сурабая през 1942 г.

По време на Втората световна война Прамоедия първоначално подкрепя окупационните сили на Имперска Япония. Той смята, че японците са лоши, но по-добри от холандците. Работи като машинописец за японски вестник в Джакарта. С напредването на войната обаче индонезийците се противопоставят на суровото отношение на японските военни и на военните дажби. Националистическите сили, лоялни на Сукарно, преминават към подкрепа на идващите съюзници срещу Япония. Прамоедия също го прави.

На 17 август 1945 г., след като новината за победата на Съюзниците над Япония достига Индонезия, Сукарно обявява независимостта на Индонезия. Това поставя началото на Индонезийската национална революция срещу британците и холандците. По време на тази война Прамоедия се присъединява към паравоенна група в Караванг, Кранджи (Западна Ява). Той е изпратен в Джакарта. В Джакарта той пише разкази и книги, както и пропаганда за националистическата кауза. Холандците го вкарват в затвора Букит Дури в Джакарта от 1947 г. до 1949 г., когато Нидерландия признава независимостта на Индонезия. Докато е в затвора, той пише първия си голям роман "Беглецът".

 

Значение след като Индонезия става независима

В първите години след като Индонезия става независима, Прамоедия пише разкази за проблемите на новата държава. Пише и полуавтобиографични произведения, основани на спомените му от Втората световна война. След това заминава да живее в Нидерландия като част от програма за културен обмен. По-късно участва в няколко други културни обмена, включително пътувания до Съветския съюз и Китайската народна република.

В Индонезия Прамоедя си спечелва репутацията на критик на литературата и обществото. Присъединява се към лявата писателска група Lekra и пише във вестници и литературни списания. Стилът му на писане става по-политически. Пример за това е разказът му Korupsi (Корупция). Това е историята на държавен служител, който попада в капана на корупцията. Това му създава проблеми с правителството на Сукарно.

От края на 50-те години на ХХ век Прамоедия започва да преподава литературна история в Universitas Res Publica. Този университет е ляв в политическо отношение. Докато подготвял уроците, той започнал да осъзнава, че представите за индонезийския език и литература са били изопачени от холандските колониални власти. Той издирва материали, които са били пренебрегнати от колониалните образователни институции и от индонезийците след обявяването на независимостта.

Прамоедя е прекарал известно време в Китай, така че има добри чувства към индонезийските китайци. Това е необичайно за Индонезия след обявяването на независимостта. Индонезийското правителство беше приело много закони, ограничаващи свободата на индонезийските китайци, а етническите малайци или яванци често дискриминираха индонезийските китайци. Прамоедия публикува поредица от писма до въображаем китайски кореспондент, в които обсъжда историята на индонезийските китайци, наречена Hoakiau di Indonesia (История на отвъдморските китайци в Индонезия). Той критикува правителството за това, че е твърде явоцентрично и нечувствително към нуждите и желанията на другите региони и народи на Индонезия. В резултат на това той е арестуван от индонезийските военни и затворен в затвора Чипинанг за девет месеца.

 

Лишаване от свобода при Сухарто

По време на преврата през октомври 1965 г. армията завзема властта след фалшиво твърдение, че убийството на няколко висши генерали е организирано от Комунистическата партия на Индонезия. Това е началото на Новия ред на Сухарто. Това правителство е жестоко антикомунистическо. Прамоедия е ръководител на Народната културна организация - литературна група, свързана с Индонезийската комунистическа партия. Затова режимът на Новия ред го нарича комунист и враг на държавата. По време на насилствената антикомунистическа чистка през 1965-66 г. Прамоедя е арестуван, бит и хвърлен в затвора от правителството на Сухарто. Той е обявен за политически затворник. Книгите му са забранени, а той е затворен без съд и присъда, първо в Нуса Камбанган край южния бряг на Ява, а след това в наказателната колония Буру на източните острови на индонезийския архипелаг. .

По време на престоя си в затвора на остров Буру му е забранено да пише, но той създава най-известната си поредица от произведения - "Буру квартет". Това е поредица от четири исторически художествени романа, разказващи за развитието на индонезийския национализъм. Книгите отчасти се основават на собствените му преживявания по време на израстването му. Заглавията на книгите на английски език са: This Earth of Mankind, Child of All Nations, Footsteps и House of Glass. Главният герой на поредицата се казва Минке. Той е дребен явански крал. Героят е подобен на индонезийски журналист на име Тирто Адхи Сурджо. Той е активен участник в националистическото движение.

Квартетът включва силни женски образи от индонезийски и китайски произход. Книгите показват колко трудно е било за тези хора да живеят под колониално управление. Те са преживели расистка дискриминация и нападения. Те са се борили за лична и национална политическа независимост. Тези книги са типични за голяма част от творчеството на Прамоедия. В тях се разказват лични истории и се акцентира върху отделни хора, въвлечени в движението на националната история.

Преди да бъде изпратен в лагера в Буру, Прамоедия прави проучвания за книгите. Когато е арестуван, библиотеката му е изгорена и голяма част от колекцията му и ранните му трудове са изгубени. В затворническата колония на остров Буру не му е позволено да има дори молив. Прамоедия не мислел, че някога ще успее да напише романите на хартия. Той разказвал историите на романите на своите съкилийници. Другите затворници слушали историите, а след това му помагали. Те вършели допълнителна работа, за да не се налага на Прамоедя да работи толкова много. Така накрая той успял да запише романите. Името на последните книги - "Буру квартет" - идва от затвора, в който той ги създава. Те са събрани и публикувани на английски език. Превел ги е Максуел Лейн. Има ги и на много други езици. До 2005 г. те са публикувани на 33 езика (BIWP). Много хора извън Индонезия смятат, че това са отлични книги. Те са получили много награди. Но индонезийското правителство забрани публикуването им в Индонезия. Така едно от най-известните литературни произведения на Индонезия беше почти невъзможно да бъде намерено от хората в страната, чиято история разглежда. Индонезийците в чужбина сканирали копия и ги споделяли в интернет с хората в страната.

В трудовете си за колониална Индонезия Прамоедя признава значението на исляма като средство за народна опозиция срещу холандците. Произведенията му не са посветени на религията и нямат ясно изразени религиозни теми. Той се противопоставя на хората, които използват религията, за да контролират начина, по който хората мислят. Понякога пише отрицателно за религиозно набожните хора.

 
Buru tpc 1967  

Освободен от затвора и по-късно пишещ

Прамоедия е освободен от затвора през 1979 г. Но до 1992 г. той все още е под домашен арест в Джакарта. През това време издава "Момичето от крайбрежието" - друг полуфикционален роман, базиран на преживяното от баба му (томове 2 и 3 на това произведение са унищожени заедно с библиотеката му през 1965 г.). Написва също Nyanyi Sunyi Seorang Bisu (1995 г.); Солилоквиум на ням - автобиография, базирана на писмата, които пише за дъщеря си от затвора в Буру, но не му е позволено да ги изпрати, и Arus Balik (1995 г.).

Пише много колони и кратки статии, в които критикува индонезийското правителство. Написва книга, наречена Perawan Remaja dalam Cengkeraman Militer (Младите девойки в хватката на военните) - документална книга, представяща тежкото положение на яванските жени, които са били принудени да станат жени за утеха по време на японската окупация и впоследствие са били подложени на потисничество от собственото си индонезийско общество. Японските военни отвеждат тези жени на остров Буру. Те са изнасилвани и сексуално малтретирани от японците. Много от тях остават там, вместо да се върнат в Ява. Други политически затворници на остров Буру заедно с Прамоедия успяват да се срещнат с някои от тези жени. Те разказали историите на жените на Прамоедя. През 70-те години на ХХ в. той ги записва в разказвателна форма. Това е началото на книгата, публикувана през 2001 г.

На 27 април 2006 г. Прамоедия е хоспитализиран заради усложнения от диабет и сърдечно заболяване. Освен това той е бил силен пушач на цигари "Кретек" (карамфил) и е преживял години наред малтретиране, докато е бил задържан. Прамоедия е бил възхваляван за писателската си дейност и е получил много награди. Мнозина смятаха, че той е най-добрият кандидат за Нобелова награда за литература от Индонезия и Югоизточна Азия.

В трудовете си за Индонезия Прамоедя разглежда международните и регионалните течения, предизвикани от политическите събития в историята, и как тези събития са протекли през родината му и са засегнали нейния народ. Прамоедия споделя и личната си история на трудности и задържане заради усилията си за себеизразяване и политическите аспекти на писанията си и се бори срещу цензурата на творбите му от страна на лидерите на собствения му народ.

 
Гробът на Прамоедия в гробището Карет Бивак, Джакарта  


Прамоедия през 90-те години  

Награди

• 1988 г. Награда за свобода на писането на ПЕН/Барбара Голдсмит.
• 1989 Награда на Фонда за свободно изразяване, Ню Йорк, САЩ.
• 1992 Награда на английския център P.E.N, Великобритания.
• 1992 г. Награда Stichting Wertheim, Холандия.
• 1995 г. Награда "Рамон Магсайсай" за журналистика, литература и творчески комуникационни изкуства.
• 1999 г. Доктор хонорис кауза на Мичиганския университет.
• 1999 г. Награда за изключителни постижения на ректора на Калифорнийския университет в Бъркли.
• 2000 г. Кавалер на Ордена на изкуствата и литературата на Република Франция.
• 2000 г. 11-та награда за азиатска култура във Фукуока.
• 2004 г. Награда на Съюза на норвежките писатели за приноса му към световната литература и непрекъснатата му борба за правото на свобода на изразяване.
• 2004 Награда "Пабло Неруда", Чили
• Проучване на световните интелектуалци за 2005 г., проведено от Prospect.

 

Основни произведения