Папа Франциск (Хорхе Марио Берголио) (лат: Franciscus, италиански: Франческо, испански: Франсиско; роден на 17 декември 1936 г.) е 266-ият и настоящ папа на Римокатолическата църква. Той е избран на 13 март 2013 г. Избира името Франциск в чест на свети Франциск от Асизи.

Франциск е първият папа йезуит. Той е и първият папа от повече от хилядолетие насам, който не е европеец. Той е първият папа от Северна и Южна Америка и първият от Южното полукълбо.

От 1998 г. до избирането му за папа Франциск е архиепископ на Буенос Айрес. През целия си живот, както като личност, така и като религиозен водач, той е известен със своята скромност, загриженост за бедните и ангажираност към диалога като начин за изграждане на мостове между хората от всички среди, убеждения и вярвания. Той изразява загриженост за последиците от глобалното затопляне (изменението на климата). В енцикликата си Laudato si' от 2015 г. той пише по тези и други въпроси.

След избирането си за папа той демонстрира по-опростен и не толкова формален подход към поста, избирайки да живее във ватиканската къща за гости, а не в папската резиденция.

Ранни години и образование
Хорхе Марио Берголио е роден и израснал в Буенос Айрес в семейство на италиански имигранти. Работи кратко като химически техник, преди да постъпи в Общността на йезуитите. Влиза в йезуитския новициат през 1958 г., завършва философски и богословски студии и е ръкоположен за свещеник през 1969 г. По-късно преподава и заема различни ръководни длъжности в йезуитската общност, включително поста провинциал (1973–1979).

Свещеническа и епископска служба
През 1992 г. е назначен за помощник-епископ, а през 1998 г. става архиепископ на Буенос Айрес. През 2001 г. папа Йоан Павел II го назначава за кардинал. Като архиепископ той се откроява с пастирската си работа сред бедните, съсредоточеността върху семейните и социалните проблеми, както и с опитите да насърчава диалог между различни общности.

Понтификат и ключови приоритети
Като папа Франциск поставя акцент върху:

  • социалната справедливост и грижа за бедните;
  • екологичната отговорност и опазване на творението (особено в енцикликата Laudato si');
  • приобщаване и милосърдие като централни качества на пастирството;
  • реформи в Римската курия и по-голяма прозрачност на финансовите институции на Ватикана;
  • насърчаване на «синодалност» — по-широко и участническо вземане на решения в Църквата.

Документи и инициативи
Сред важните му документи и инициативи са апостолическото послание и енциклики, които привлякоха обществено внимание: Evangelii Gaudium (радостта на Евангелието), Laudato si' (грижа за общия дом), Amoris Laetitia (за семейството) и Fratelli Tutti (за братството и социалното приятелство). Той създаде Съвет на кардиналите (C9) за подпомагане на реформите и инициира промени в структурата на Ватикана, които бяха систематизирани с апостолическата конституция, обновяваща компетенциите на административните органи.

Международна дейност и междуверски диалог
Франциск е активен пътуващ папа — посещава множество държави и полага усилия за междурелигиозен диалог и помирение. Подписва исторически документи за сътрудничество с представители на други религии и подчертава ролята на мирното съжителство, помощта за бежанците и защитата на човешкото достойнство.

Критика и предизвикателства
Понтификатът на Франциск не е без спорове. Някои критици го обвиняват, че е твърде прагматичен или че не адресира достатъчно остро конкретни случаи на злоупотреби в Църквата през предходни десетилетия. Ватиканът и самият папа предприеха редица мерки за борба със сексуалните злоупотреби и за повишаване на отчетността, но дебатът за адекватността и темпото на реформите продължава.

Здраве и възраст
Като най-възрастния понтифик на свръзка от активни папи, Франциск се справя с хронични здравословни проблеми и е претърпял медицински процедури по време на понтификата си; здравословното му състояние често е предмет на внимание и подновени планове в програмата му за пътувания и публични изяви.

Значение и наследство
Наследството на папа Франциск се проявява в опита му да върне вниманието на Църквата към бедните и маргинализираните, да постави въпросите за екологичната криза и социалната справедливост в центъра на католическото учение и да реформира ватиканската администрация. Неговият стил — по-скромен, по-пастирски и ориентиран към диалог — е оставил траен отпечатък върху начина, по който много хора възприемат ролята на папата в съвременния свят.