Прошка

Въведение

Прощаването е умствен или духовен процес. Тя означава да не се чувствате повече ядосани на друг човек или на себе си. Това може да е заради престъпление, грях, обида, обида, разлика, грешка, грешка или провал.

Прошката не изисква наказание или възстановяване на щетите. Тя се дава без очакване за компенсация. Прошката може да включва извинение.

Прощаването включва чувствата на човека, който прощава, и връзката му с човека, на когото прощава. Прощаването може да се случи, без лицето, на което е простено, да знае за това. Например човек може да прости на друг човек, който е мъртъв или когото не е виждал дълго време.

Прошка означава да забравите престъпленията. Тя е искрена и неподправена. Тя не поставя унизителни условия. Тя не е мотивирана от гордост. Истинската прошка се познава по делата, а не по думите.

Махатма Ганди е казал: "Слабите никога не могат да простят. Прощаването е свойство на силните."

Религиозни възгледи за прошката

Повечето световни религии съдържат учения за прошката. Тези учения са в основата на съвременните традиции и практики за прошка.

Юдаизъм

В юдаизма, ако човек причини вреда, той трябва да отиде при тези, на които е навредил, и да поиска прошка. Ако той искрено и честно се извини на човека, на когото е навредил, и се опита да поправи грешката си, нараненият човек трябва да му прости.

"Както аз прощавам на всички, така и Ти да ми дадеш благодат в очите на другите, за да ми простят и те напълно." -Тефила Зака

Всяка година евреите празнуват Йом Кипур, или Деня на изкуплението. Преди Йом Кипур евреите искат прошка от онези, които са наранили през изминалата година (ако вече не са го направили). По време на самия Йом Кипур евреите постят и се молят за Божията прошка за греховете, които са извършили срещу Бога през изминалата година. Бог може да прости на човека само греховете, които той е извършил срещу Бога. Ето защо е необходимо евреите да търсят прошка и от онези хора, които са наранили.

Християнство

В християнството Исус говори за важността на това да прощаваме на другите или да проявяваме милост. В Новия завет има няколко примера.

"Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани." -Матей 5:7 (NIV)

"Но аз казвам на вас, които ме чувате: "Обичайте враговете си, правете добро на тези, които ви мразят, благославяйте тези, които ви проклинат, молете се за тези, които ви обиждат. Ако някой ви удари по едната буза, обърнете му и другата." -Лука 6:27-29 (NIV)

"Бъдете милостиви, както е милостив вашият Отец." -Лука 6:36 (NIV)

"Не съдете и няма да бъдете съдени. Не осъждайте и няма да бъдете осъдени. Прощавайте и ще ви бъде простено." -Лука 6:37 (NIV)

Исус използва притчата за непрощаващия слуга (Матей 18:21-35), за да каже, че трябва да прощаваме без ограничения. Притчата за блудния син е може би най-известната притча за прошката и се отнася до Божията прошка за Неговия народ.

Ислям

Ислямът учи, че Аллах е Ал-Гафур ("Често прощаващия") и че Аллах е първоизточникът на всяка прошка (ghufran غفران). Търсенето на прошка от Аллах с покаяние е добродетел.

В Корана и в хадисите има много стихове, които препоръчват прошка.

"Аллах прощава това, което е минало." -Коран 5:95

Ислямът препоръчва прошка между вярващите, защото Аллах цени прошката. Въпреки това ислямът позволява и отмъщение до размера на нанесената вреда.

"Възмездието за обида е равна на нея обида, но ако човек прости и се помири, наградата му е от Аллах, защото Аллах не обича онези, които вършат зло." -Коран 42:40

Прощаването между вярващите се насърчава с обещание за награда от Аллах.

Бахайската вяра

В бахайската вяра в бахайската литература се обяснява как да бъдем прощаващи към другите.

"Обичайте създанията заради Бога, а не заради самите тях. Никога няма да се разгневиш или да станеш нетърпелив, ако ги обичаш заради Бога. Човечеството не е съвършено. Във всяко човешко същество има несъвършенства и винаги ще станете нещастни, ако гледате към самите хора. Но ако гледате към Бога, ще ги обичате и ще бъдете добри към тях, защото светът на Бога е светът на съвършенството и пълната милост. Затова не гледайте недостатъците на никого, а гледайте с погледа на прошката". -`Абду'л-Баха, "Прокламация на всеобщия мир", стр. 92

В писанията на Шоги Ефенди, пазителя на бахайската вяра, се казва, че трябва да "простите и забравите" действията на даден човек срещу вас, за да ви бъде простено.

Будизъм

В будизма прошката предотвратява вредните мисли, които вредят на психическото благополучие на човека. Будизмът признава, че чувствата на омраза имат трайно въздействие върху кармата. Будизмът насърчава мислите, които имат положителен ефект.

"Размишлявайки върху закона за кармата, ние осъзнаваме, че не става въпрос за търсене на отмъщение, а за практикуване на mettā и прошка, тъй като жертвата наистина е най-нещастната от всички."

Когато има недоволство, будистката практика е спокойно да се освободим от него. Будизмът се фокусира върху освобождаването от страданието чрез медитация.

Будизмът поставя под въпрос емоциите, които налагат прошката.

"Ако не сме простили, ние продължаваме да създаваме идентичност около болката си и това е, което се възражда. Това е, което страда."

Будизмът набляга на mettā (любяща доброта), karuṇā (състрадание), mudita (радост) и upekkhā (равновесие) като начини да се избегнат обидите. Тези идеи ни помагат да разберем страданието в света - както нашето собствено, така и това на другите.

Индуизъм

Прошката е една от шестте основни добродетели на хиндуизма. Човек, който не прощава, си носи багаж от лоши спомени, негативни чувства и неразрешени емоции, които влияят както на настоящето, така и на бъдещето. В хиндуизма човек трябва да прощава на другите, както и да търси прошка за това, че е наранил някой друг.

В хиндуистките епоси и древната литература също се говори за прошката. Например:

"Прошката е добродетел; прошката е жертва; прошката е Ведите; прошката е Шрути; ... прошката е святост; и благодарение на прошката ... вселената е сплотена." -Махабхарата, книга 3, Вана Парва, раздел XXIX

"Праведността е най-висшето благо, прошката е най-висшият мир, знанието е най-висшето удовлетворение, а добронамереността - единственото щастие." -Махабхарата, Книга 5, Удьога Парва, Раздел XXXIII

В индуизма се търси прошка от тези, които са ви наранили, и от обществото като цяло чрез благотворителност, пречистване, пост, ритуали и медитация. Прошката в хиндуизма не изисква човек да се помири с извършителя и не изключва помирение в някои ситуации. Прошката в хиндуистката философия означава да бъдеш състрадателен, нежен, любезен и да се откажеш от вредата или болката, причинена от някой или нещо друго. Прошката е от съществено значение, за да може човек да се освободи от негативните мисли и да се съсредоточи върху блажения морален и етичен живот (дхармичен живот). В най-висшето самореализирано състояние прошката се превръща в същност на личността, където преследваният човек остава незасегнат, без вълнение, без да се чувства жертва, свободен от гняв (акродхи).

Джайнизъм

В джайнизма прошката е една от основните добродетели, които джайнистите трябва да придобият. Прощаването (или kṣamāpanā) е част от една от десетте характеристики на дхарма. В джайнистките текстове се цитира Махавира за прошката:

Чрез практикуването на прая̄ цитта (покаяние) душата се отървава от греховете и не извършва прегрешения; който правилно практикува прая̄ цитта, той печели пътя и наградата за пътя, печели наградата за добро поведение. Като измолва прошка, той придобива щастие на ума; по този начин той придобива доброжелателно отношение към всички видове живи същества; чрез това доброжелателно отношение той придобива чистота на характера и свобода от страх." - Махавира в Утарадхяна Сутра 29:17-18

В джайнистката молитва пратикрамана джайнистите многократно искат прошка от различни същества - дори от същества като растения и микроорганизми, на които може да са навредили, докато са се хранили и работили.

Искам прошка от всички създания, нека всички създания ми простят. Да имам приятелство с всички същества и да не враждувам с никого.

В ежедневните си молитви джайнистите търсят прошка от всички същества:

Искам прошка от всички живи същества, които може да съм измъчвал, докато съм вървял, идвал и си отивал, стъпквайки живи организми, семена, зелена трева, капки роса, мравуняци, мъх, жива вода, жива земя, паяжина и други. Искам прошка от всички тези живи същества, независимо дали са едносетивни, двусетивни, трисетивни, четирисетивни или петсетивни. Които може да съм ритнал, покрил с прах, изтървал със земята, сблъскал с други, обърнал с главата надолу, измъчил, уплашил, преместил от едно място на друго или убил и лишил от живот. (Като се изповядам), нека бъда освободен от всички тези грехове.

Прошка се иска, като се произнесе фразата: Micchāmi dukkaḍaṃ. Тази фраза означава: "Дано цялото сторено зло да бъде безплодно". На самвацари джайнистите поздравяват приятелите и роднините си, като казват micchāmi dukkaḍaṃ и искат прошка от тях. Изпращат се писма и се провеждат телефонни разговори с приятели и роднини с молба за прошка. След самвацари не се водят спорове и разправии.

Свързани страници

• Състрадание
• Разкаяние
• Смирение
• Pardon
• Съжаление
• Разкаяние
• Покаяние