Притчи на Исус

Корени и източници

Като превод на еврейската дума מָשָׁל mashal думата притча може да се отнася и за загадка. Във всички времена от своята история евреите са познавали поученията чрез притчи, а редица притчи съществуват и в Стария завет. Следователно използването на притчи от страна на Исус е естествен метод на преподаване, който се вписва в традицията на неговото време. Притчите на Исус са цитирани, преподавани и обсъждани от самото начало на християнството.

Канонични евангелия

Трите синоптични евангелия съдържат притчите на Исус. Евангелието от Йоан съдържа само историите за лозата и добрия пастир, които някои смятат за притчи, или пък съдържа алегории, но не и притчи. Редица автори като Барбара Рийд, Арланд Халтгрен или Доналд Григс коментират, че "притчите забележимо отсъстват от Евангелието от Йоан".

Католическата енциклопедия посочва: "В Евангелието на Свети Йоан няма притчи. В синоптиците ... ние наброяваме общо тридесет и три; но някои са увеличили броя им дори до шестдесет, като са включили и пословични изрази". Евангелието от Лука съдържа както най-голям общ брой притчи (24), така и осемнадесет уникални притчи; Евангелието от Матей съдържа 23 притчи, от които единадесет са уникални; а Евангелието отМарк съдържа осем притчи, от които две са уникални.

В "Хармония на евангелията" Кокс и Исли предлагат евангелска хармония за притчите въз основа на следните съображения: Само в Матей: 11, само в Марк: 2, само в Лука: 18, Матей и Лука: Матей, Марк и Лука: 6. Те не изброяват притчи за Евангелието от Йоан.

Други документи

Притчи, приписвани на Исус, се срещат и в други документи, освен в Библията. Някои от тях се припокриват с тези в каноничните евангелия, а други не са част от Библията. Неканоничното Евангелие от Тома съдържа до петнадесет притчи, единадесет от които имат паралели в четирите канонични евангелия. Неизвестният автор на Евангелие от Тома не е имал специална дума за "притча", поради което е трудно да се разбере какво е смятал за притча. Сред тези, които са уникални за Тома, са притчата за убиеца и притчата за празния буркан.

Неканоничният Апокриф на Яков съдържа и три уникални притчи, приписвани на Исус. Те са известни като "Притчата за житния клас", "Притчата за пшеничното зърно" и "Притчата за финиковия палмов стрък".

Хипотетичният документ Q се разглежда като източник на някои от притчите в Матей, Лука и Тома.

Цел и мотив

В Евангелието от Матей (13:10-17) Исус дава отговор на въпроса за притчите, които използва:

Учениците дойдоха при него и го попитаха: "Защо говориш на хората с притчи?" Той отговори,

 

"Знанието за тайните на небесното царство е дадено на вас, но не и на тях. Който има, ще му се даде повече, и той ще има в изобилие. Който няма, и това, което има, ще му бъде отнето. Ето защо им говоря с притчи:

Макар и да виждат, не виждат; макар и да чуват, не чуват и не разбират."

Макар че Марк 4:33-34 и Матей 13:34-35 може да предполагат, че Исус е говорил с притчи само на "тълпите", докато насаме е обяснявал всичко на учениците си, съвременните учени не подкрепят аргумента за частните обяснения и предполагат, че Исус е използвал притчи като метод на преподаване. Дуайт Пентекост предполага, че като се има предвид, че Исус често е проповядвал пред смесена аудитория от вярващи и невярващи, той е използвал притчи, за да разкрие истината на едни, но да я скрие от други.

Християнският писател Аштън Аксендън предполага, че Исус е създал своите притчи въз основа на божественото си познание за това как човек може да бъде поучаван:

Това беше начин на преподаване, който блаженият ни Господ сякаш използваше с особено удоволствие. И можем да бъдем напълно сигурни, че тъй като "Той знаеше какво има в човека" по-добре от нас, Той не би преподавал чрез притчи, ако не смяташе, че това е видът преподаване, който най-добре отговаря на нашите нужди.

През XIX в. Лиско и Феърбеърн твърдят, че в притчите на Исус "образът, заимстван от видимия свят, е придружен от истина от невидимия (духовния) свят" и че притчите на Исус не са "просто подобия, които служат за илюстрация, а са вътрешни аналогии, в които природата става свидетел на духовния свят".

Подобно на това, през XX век Уилям Баркли, наричайки притчата "земна история с небесно значение", заявява, че притчите на Исус използват познати примери, за да насочат умовете на хората към небесни понятия. Той предполага, че Исус не е формирал притчите си само като аналогии, а въз основа на "вътрешна близост между естествения и духовния ред".

Теми

Редица притчи, които се намират в едно или повече евангелия, имат сходни теми. Притчата за кваса следва притчата за синапенотосеме в Матей и Лука и споделя темата за небесното царство, което расте от малки начала. Притчата за скритото съкровище и притчата за бисера образуват двойка, илюстрираща голямата стойност на Небесното царство и необходимостта от действие за постигането му.

Притчите за изгубената овца, изгубената монета и изгубения (блуден) син образуват тройка в Лука, посветена на загубата и изкуплението.

Притчата за верния слуга и притчата за десетте девици, съседни на тези в Матей, са свързани с очакването на младоженеца и имат есхатологична тема: бъдете готови за деня на равносметката. Притчата за плевелите, притчата за богатия глупак, притчата запоникващата смокиня и притчата за безплодната смокиня също имат есхатологични теми.

Други притчи са самостоятелни, като например притчата за непрощаващия слуга, посветена на прошката; притчата за добрия самарянин, посветена на практическата любов; и притчата за нощния приятел, посветена на постоянството в молитвата.

Притчи за Небесното царство: слушане, търсене и израстване

Сеялка	Скрито съкровище	Перла
Отглеждане на семена	Синапено семе	Закваска

Притчи за загубата и изкуплението

Изгубена овца	Изгубена монета	Блуден (изгубен) син

Притчи за любовта и прошката

Добрият самарянин	Двама длъжници	Непрощаващ слуга

Притчи за молитвата

Приятел през нощта	Несправедлив съдия	Фарисей и митар

Есхатологични притчи

Верен слуга	Десет девици	Голям банкет
Богат глупак	Нечестиви съпрузи	Tares
Мрежата	Поникване на смокиново дърво	Безплодно смокиново дърво

Други притчи

Мъдри и глупави строители	Лампа под бушел	Несправедлив управител
Богаташът и Лазар	Таланти (Minas)	Работници на лозето

Изкуство

От около тридесетте притчи в каноничните евангелия четири са били показвани в средновековното изкуство почти без да се включват в останалите, но не и да се смесват с разказваните сцени от живота на Христос. Това са: Десетте девици, Богаташът и Лазар, Блудният син и Добрият самарянин. Сред художниците, известни с изобразяването на притчи, са Мартин Шонгауер, Пьотър Старши Бругал и Албрехт Дюрер. Работниците на лозето се появява и в ранносредновековни произведения. От Ренесанса броят на показаните притчи леко се разширява и различните сцени на Блудния син стават безспорен фаворит, като Добрият самарянин също е популярен. Албрехт Дюрер прави прочута гравюра на Блудния син сред свинете (1496 г.), популярна тема през Северния ренесанс, а Рембранд изобразява историята няколко пъти, макар че поне една от творбите му - "Блудният син в кръчмата", портрет на самия него в ролята на Сина, който се весели с жена си, подобно на изображенията на много художници е начин да се придаде достойнство на жанровата кръчмарска сцена. Късната му творба "Завръщането на блудния син" (Музей "Ермитаж", Санкт Петербург) е едно от най-популярните му произведения.

Изображение на притчата за десетте девици на витраж в църквата "Скотс" в Мелбърн

Поезия и химни

Освен че са изобразявани в изкуството и обсъждани в прозата, редица притчи са вдъхновение за религиозна поезия и химни. Например химнът "The Ninety and Nine" на Елизабет К. Клефан (1868 г.) е вдъхновен от притчата за изгубената овца:

Деветдесет и девет бяха тези, които лежаха на сигурно мястоВ
подслона на стадото.
Но едно от тях беше на хълмовете, далеч от
златните порти.
Далеч в планините, диви и голи.
Далеч от грижите на
 нежния пастир.
Далеч от грижите на нежния пастир.

По подобен начин "My Hope Is Built" (Едуард Моут, около 1834 г.) е вдъхновена от притчата за мъдрите и глупавите строители, а "How Kind the Good Samaritan" (Джон Нютон, около 1779 г.) е вдъхновена от притчата за добрия самарянин.

Хармония на притчите

В таблицата по-долу е представена примерна евангелска хармония за притчите въз основа на списъка на ключовите епизоди в каноничните евангелия. За целите на последователността тази таблица е автоматично подбрана от основната таблица за хармония в статията за евангелската хармония въз основа на списъка с ключови епизоди в Каноничните евангелия. Обикновено с Евангелието отЙоан не се свързват притчи, а само алегории.

Номер	Събитие	Матю	Марк	Люк	Джон
1	Растящото семе		Марк 4:26-29
2	Двамата длъжници			Лука 7:41-43
3	Лампата под бушел	Матей 5:14-15	Марк 4:21-25	Лука 8:16-18
4	Притча за добрия самарянин			Лука 10:30-37
5	Приятелят през нощта			Лука 11:5-8
6	Богатият глупак			Лука 12:16-21
7	Мъдрите и глупавите строители	Матей 7:24-27		Лука 6:46-49
8	Ново вино в стари мехове	Матей 9:17-17	Марк 2:22-22	Лука 5:37-39
9	Притча за силния човек	Матей 12:29-29	Марк 3:27-27	Лука 11:21-22
10	Притча за сеяча	Матей 13:3-9	Марк 4:3-9	Лука 8:5-8
11	Плевелите	Матей 13:24-30
12	Безплодната смокиня			Лука 13:6-9
13	Притча за синапеното семе	Матей 13:31-32	Марк 4:30-32	Лука 13:18-19
14	Закваската	Матей 13:33-33		Лука 13:20-21
15	Притча за перлата	Матей 13:44-46
16	Рисуване в мрежата	Матей 13:47-50
17	Скритото съкровище	Матей 13:52-52
18	Преброяване на разходите			Лука 14:28-33
19	Изгубената овца	Матей 18:10-14		Лука 15:4-6
20	Непрощаващият слуга	Матей 18:23-35
21	Изгубената монета			Лука 15:8-9
22	Притча за блудния син			Лука 15:11-32
23	Несправедливият управител			Лука 16:1-13
24	Богаташът и Лазар			Лука 16:19-31
25	Учителят и слугата			Лука 17:7-10
26	Несправедливият съдия			Лука 18:1-9
27	Фарисеите и митарят			Лука 18:10-14
28	Работниците на лозето	Матей 20:1-16
29	Двамата синове	Матей 21:28-32
30	Нечестивите съпрузи	Матей 21:33-41	Марк 12:1-9	Лука 20:9-16
31	Големият банкет	Матей 22:1-14		Лука 14:16-24
32	Поникващото смокиново дърво	Матей 24:32-35	Марк 13:28-31	Лука 21:29-33
33	Верният слуга	Матей 24:42-51	Марк 13:34-37	Лука 12:35-48
34	Десетте девици	Матей 25:1-13
35	Талантите или Minas	Матей 25:14-30		Лука 19:12-27
36	Овцете и козите	Матей 25:31-46

Паралели извън каноничните евангелия

Редица притчи имат паралели в неканоничните евангелия, Дидахите и писмата на апостолските отци. Като се има предвид обаче, че неканоничните евангелия обикновено нямат времева последователност, тази таблица не представлява евангелска хармония.

Номер	Притча	Матю	Марк	Люк	Други паралели
1	Притча за сеяча	Матей 13:1-23	Марк 04:1-25	Лука 08:04-18	Тома 91 Климент 24:5
2	Притча за плевелите	Матей 13:24-53			Томас 57
3	Притча за растящото семе		Марк 04:26-34		Томас 57
4	Притча за скритото съкровище	Матей 13:44			Томас 109
5	Притча за перлата	Матей 13:45			Томас 76
6	Притча за рисуването в мрежата	Матей 13:47-53			Тома 8:1
7	Богатият глупак			Лука 12:16-21	Томас 63
8	Притча за верния слуга	Матей 24:42-51	Марк 13:33-37	Лука 12:35-48	Томас 103 Дидахи 16:1а
9	Притча за синапеното семе	Матей 13:31-32	Марк 4:30-32	Лука 13:18-19	Тома 20:2
10	Притча за кваса	Матей 13:33		Лука 13:20-21	Томас 96
11	Притча за изгубената овца	Матей 18:12-14		Лука 15:01-7	Тома 107Евангелие от истината 31-32
12	Притчата за нечестивите съпрузи	Матей 21:33-46	Марк 12:1-12	Лука 20:9-19	Томас 65
13	Притча за талантите	Матей 25:14-30		Лука 19:13-24	Назорейци 18

Свързани страници

• Евангелска хармония
• Чудесата на Исус
• Притча
• Притчи в Корана