Алегория – определение, значение и примери в литературата

Алегория — определение, значение и примери в литературата, символика и метафори, практични примери и съвети за тълкуване и морални поуки

Автор: Leandro Alegsa

Алегория е термин за фигура на речта. Това е история или картина със скрит смисъл. Героите в алегориите са символи, които представят определени идеи. Историята има преносно значение, а не само буквално.

Алегорията е пример за реторика, но не е задължително тя да е история на езика. Тя може да бъде нещо, което се гледа, например картина или скулптура.

Алегорията е нещо като дълга метафора. Хората трябва да използват въображението си, за да разберат какво се опитва да каже тя. Баснята или притчата е кратка алегория с една основна идея (морал).

Понякога хората казват, че в историите има смисъл, който авторът всъщност не е искал. Например много хора предполагат, че "Властелинът на пръстените" е алегория на световните войни, но всъщност книгата е написана много преди началото на Втората световна война и Дж. Р. Р. Толкин е казал, че тя не е алегория. По този начин хората понякога променят идеите на автора. Понякога го правят по свои политически причини.

Характеристики на алегорията

  • Двоен смисъл: сюжетът работи на буквално и на преносно ниво едновременно.
  • Персонажи като идеи: героите и предметите често са олицетворения (на добродетели, пороци, обществени явления и т.н.).
  • Поука или послание: алегорията обикновено има цел — да поучи, да критикува или да илюстрира философска, религиозна или политическа идея.
  • Системност: елементите на текста са взаимносвързани в една схема, която разкрива преносното значение.

Видове алегории

  • Литературна алегория: цял роман, поема или притча, в която персонажите и събитията носят символно значение.
  • Визуална алегория: картини, скулптури или илюстрации, които представят абстрактни идеи чрез образи (напр. олицетворението на Справедливостта с везни).
  • Политическа и социална алегория: използвана за критика или пропаганда, често заобикаляйки цензурата.
  • Религиозна и морална алегория: служи за обяснение на догми, нравствени уроци или духовно пътешествие.

Разлика между алегория, символ и метафора

  • Метафора е кратко преносно сравнение (една дума или израз замества друга). Alegорията е продължена, развита метафора.
  • Символ е отделен образ с многозначно значение; в алегорията много символи работят заедно, изграждайки цялостна система от смисли.
  • Алегорията изисква по-активно тълкуване: читателят трябва да „преведе“ сюжетните елементи в абстрактни идеи.

Известни примери

  • „Животинската ферма“ от Джордж Оруел — политическа алегория за тоталитаризма и събития от XX век.
  • „Поклоническото пътешествие“ (The Pilgrim’s Progress) от Джон Бънян — християнска алегория за спасението и духовното пътуване.
  • „Божествена комедия“ на Данте — многопластова алегория за човешката душа, морала и божествената справедливост.
  • Платоновата „Алегория за пещерата“ — философски пример за отношенията между видимото и истинското знание.
  • В изобразителното изкуство — фигури и композиции, олицетворяващи добродетели, пороци, свобода, смърт и др.

Как да тълкуваме алегория

  • Обърнете внимание на контекста: историческият и културният контекст на автора често подсказват кои идеи стоят зад образите.
  • Разглеждайте повторения и модели: повтарящи се мотиви и събития често подчертават преносното значение.
  • Баланс между авторово намерение и читателска интерпретация: авторът може да е имал конкретен замисъл, но текстът допуска и други прочити.
  • Внимавайте за свръхинтерпретация: не всяко съвпадение трябва да се превръща в „алегория“ — понякога читателите проектират свои идеи върху текста.

Функции и значение

Алегорията служи за предаване на сложни идеи по достъпен начин — чрез образи и сюжет. Тя позволява социална и политическа критика, религиозно поучение или философско размишление, като често прави посланието по-въздействащо и запомнящо се. Поради тази си сила алегорията може да бъде използвана и за манипулация, затова е важно да се чете критично.

Като заключение: алегорията е мощен художествен похват, който свързва конкретното и абстрактното, превръщайки фикцията в средство за изясняване и обсъждане на важни идеи.

Уроборосът - змията, която яде собствената си опашка, е символ на обновлението и вечното съществуване. Това е рисунка на Теодорос Пелеканос в копие от 1478 г. на изгубен алхимичен трактат.Zoom
Уроборосът - змията, която яде собствената си опашка, е символ на обновлението и вечното съществуване. Това е рисунка на Теодорос Пелеканос в копие от 1478 г. на изгубен алхимичен трактат.

Примери

Алегорията е била любима форма в литературата на почти всички народи. Тя често се използва като начин за критикуване на неща или хора, които не биха могли да бъдат критикувани директно.

В класическата литература Платон и Овидий пишат алегории. Данте Алигиери пише алегории в "Божествена комедия". През Средновековието "Everyman" е морална пиеса. В "Напредъкът на пилигрима" на Джон Бънян се разказва за човек, който се опитва да води християнски живот. Джонатан Суифт пише "Пътешествията на Гъливер", в която разказва за странните обичаи на (измислени) далечни страни, но всъщност критикува нещата в собствената си страна, Обединеното кралство. "Фермата на животните" на Джордж Оруел е друг пример за алегория, този път за Съветския съюз по времето на Йосиф Сталин и Руската революция. Някои от героите могат да се свържат пряко с личности от онова време.

Песните могат да съдържат и алегории. "Waist Deep In The Big Muddy" разказва историята на американски войници през XIX век, на които командирът им нарежда да навлязат в река Мисисипи, която те никога не могат да прекосят пеша. Всъщност тя разказва историята на войниците, които се сражават във Виетнамската война през 60-те години на ХХ век и от които се очаква да изпълняват заповедите на белите.

Алегориите продължават да са популярни и днес. Картини, филми и пиеси могат да бъдат алегории. Романът на Уилям Голдинг "Повелителят на мухите" също има алегоричен смисъл. В "Стар Трек" са използвани много алегории, за да се разгледат социалните условия и моралните ценности в настоящето, докато се разказват истории, базирани в бъдещето. Извънземните раси често са били отражение на собствените раси и държави на Земята.

Сред алегоричните произведения на изкуството са "La Primavera" (Алегория на пролетта) на Сандро Ботичели и "Алегория на живописта" на Ян Вермеер.

Свързани страници

  • Троп

Въпроси и отговори

В: Какво е алегория?


О: Алегорията е история или картина със скрит смисъл, в която героите са символи, които представят определени идеи.

В: Трябва ли алегорията да е история на езика?


О: Не, алегорията може да бъде нещо, което се гледа, например картина или скулптура.

В: По какво алегорията прилича на дълга метафора?


О: Алегорията прилича на дълга метафора, защото използва символи, за да изрази идеи извън буквалното им значение.

В: Какво представлява баснята или притчата?


О: Баснята или притчата е кратка алегория с една основна идея, обикновено морална поука.

Въпрос: Може ли приказките да имат смисъл, който авторът не е възнамерявал?


О: Да, понякога хората тълкуват историите по начин, който авторът не е възнамерявал, и могат да променят идеите на автора.

Въпрос: Кой е пример за книга, която е интерпретирана като алегория за световните войни?


О: "Властелинът на пръстените" е предлагана като алегория за Световните войни, но авторът, Дж. Р. Р. Толкин, отрича да е алегория.

Въпрос: Защо някои хора променят идеите на автора в интерпретацията си на дадена история?


О: Някои хора могат да променят идеите на автора по свои политически причини.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3