Джон Бъниън — английски проповедник и автор на „Напредъкът на пилигрима“

Ранни години

Бащата на Бънян е майстор: металотърсач, който поправя тенджери и тигани. Семейство Бънян живее в Бедфордшир поне от XII век. Постепенно те губят все повече и повече от земята си и обедняват. Бащата на Джон Бъниън е наследил малка къща и 9 акра земя. Той не е можел да чете и да пише.

Джон Бънян е ходил на училище само две, три или четири години. Той се научил да работи като майстор от баща си.

Младежи: религиозно обръщане

По времето, когато Бънян е бил дете, в Англия се водят много битки. Много хора са били против крал Чарлз I, затова е имало гражданска война и кралят е бил екзекутиран. В продължение на няколко години Англия е република, управлявана от Оливър Кромуел.

Когато е на 16 години, Бъниан служи в парламентарната армия в Нюпорт Пагнел (1644-1647 г.). След това започва да работи като майстор, а през 1649 г. се жени. Съпругата му има две книги, като и двете са религиозни. Бънян започва да се влияе от религията. Започва да се страхува много, защото осъзнава, че е вършил нередни неща, и се чуди дали Бог ще му прости, така че да отиде в рая, когато умре, или ще бъде наказан и ще отиде в ада. Нещата, които той вършел и които по онова време се смятали за грешни (грехове), не са неща, които биха притеснили много хора в днешно време: биенето на църковни камбани, танците, игрите в неделя и, може би най-лошото от всичко, псуването. Други грехове, които е вършил в миналото, са били неуважението към родителите му и много вероятно причиняването или поне безпощадното (неутешително) подпомагане на ранната смърт на майка му и сестра му - което той е направил, като е отказал да поеме каквато и да е тежест или натоварване вкъщи. Единствено поради липса на пари той не прекарвал времето си с проститутки, въпреки че копнеел да се присъедини към хазартните и "боядисаните жени", които посещавали панаири и други обществени събития. В книгата си Grace Abounding Бънян описва себе си като "главен грешник". Той разказва как един ден вървял по улицата, когато чул група жени да си говорят за спасението. Това го накарало да се замисли за тези неща.

По онова време хората трябвало да се покланят на Бога в Англиканската църква. Имало обаче групи хора, които искали да се покланят на Бога по различни начини. Тези хора се наричали "нонконформисти". През 1653 г. една секта (религиозна група) от нонконформисти превзема църквата "Сейнт Джон" в Бедфорд. Техен викарий е бил Джон Гифорд. Бъниан обсъждал много Библията с Гифорд.

Бъниан живее в Елстоу, близо до Бедфорд, до 1655 г., когато съпругата му умира. Той се премества в Бедфорд, за да бъде по-близо до църквата на Гифорд. Оженва се отново през 1659 г. През 1660 г. е извършено възстановяването на монархията: Англия отново имала крал: Чарлз II става крал. Това било лошо за религиозната свобода, защото всички неконформистки събрания били забранени. Църквата "Сейнт Джон" трябвало отново да стане част от Англиканската църква. Бънян отказва да ходи на църква. Той започнал да проповядва на групи от хора навсякъде, където те можели да се срещнат: в хамбари или по улиците. Тъй като нямал разрешение да проповядва, той бил арестуван и вкаран в затвора. Първоначално е осъден на 3 месеца, но тъй като отказва да обещае, че ще спре да проповядва, прекарва 12 години в затвора.

Бунян прекарва годините 1660-1672 в затвора, а през 1677 г. отново е в затвора за кратко. Затворът се намирал в горната част на Силвър стрийт в центъра на Бедфорд, само на 5 минути пеша от къщата му на улица "Сейнт Кътбърт", която тогава била в края на града. Затворът имал 6 килии и 2 подземия. Вероятно е можел да излезе на свобода по всяко време, ако е обещал да се откаже от проповядването, но е направил това, което твърдо е вярвал, че е правилно. В затвора изкарвал пари, като правел връзки за обувки. Най-голямата му дъщеря Мери, която била сляпа, му носела супа всеки ден и му давала книги за четене. Изглежда, че понякога го пускали от затвора за кратки периоди от време. Това наистина не е било позволено, но често надзирателите са пускали затворник, ако той обещае да се върне. Веднъж Бъниан дори пътувал до Лондон и сигурно понякога се е прибирал у дома, защото по това време му се родили още две деца от втората му съпруга.

По време на престоя си в затвора той пише алегоричния си роман: Прогресът на пилигрима. Не знаем дали го е написал целия, докато е бил в затвора. Книгата се състои от две части. Първата част завършва с думите: "И така, събудих се и ето, че това беше сън". Когато започва втората част, той казва: "...докато спях, отново сънувах". Това може да означава, че той е написал втората част през 1677 г., когато отново е бил в затвора. Това е само предположение, ние не знаем.

Бънян е освободен през януари 1672 г., когато Чарлз II издава "Декларация за религиозна индулгенция", която означава, че хората са свободни да се покланят на Бога по начина, по който искат. Кралят е направил това главно защото е искал католиците да имат по-малко власт. Неконформистките секти можели да се регистрират и да получат лиценз. Бънян става пастор (свещеник) на църквата в Бедфорд. През март 1675 г. той отново е хвърлен в затвора за проповядване (защото Чарлз II оттегля Декларацията за религиозно снизхождение). Този път изглежда е бил в градския затвор на Бедфорд на каменния мост над река Оуз. След няколко месеца е освободен. Бил е много популярен проповедник, така че не е арестуван отново. Книгата му "Прогресът на пилигрима" е публикувана през 1678 г. Написал е и няколко други книги за религията, но "Прогресът на пилигрима" е тази, която става изключително популярна. Тъй като Бънян не е имал официално образование, той пише на много прям стил, който обикновените хора могат да разберат. Откъс от втората част на "Напредъкът на пилигрима", започващ с "Кой би видял истинска доблест", се пее редовно като химн.

На път за Лондон през 1688 г. той се простудява от плъхове и прилепи и умира от мъчителна смърт. Гробът му се намира в гробището в Банхил Фийлдс в Лондон.