Клетва — значение, дефиниция и употреба
Клетва или Клетва може да се отнася до:
Дефиниция
Клетва е тържествено, официално обещание или обет да се изпълни дадено задължение, да се говори истината или да се спазва вярност. Обикновено се полага при официални церемонии (например полагане на държавна или военна клетва), в съдебни процеси (свидетел прави клетва да казва истината) или при религиозни и лични обети. В някои контексти думата може да се използва и в по-стара или поетична употреба със значение, близко до „проклятие“, но в съвременния език основното ѝ значение е „oath/vow“.
Етимология и сродни форми
- Думата произхожда от старославянския корен и е сродна с рус. клятва и сръбохърв. kletva.
- Глаголът, свързан с клетвата, е „(да) се закълна/(да) закълна се/кълна се“ (да положа клетва; да се кълна).
- Често срещани форми: клетва (ед. ч.), клетви (мн. ч.), клетвата (определена форма).
- Произношение: /'клетва/ (ударението върху първата сричка).
Контексти на употреба
- Юридически и държавни церемонии — полагане на клетва от държавни длъжности (напр. президент, съдия, депутат), военна клетва, клетва при встъпване в длъжност.
- Съдебна практика — свидетел полага клетва да казва истината; лъжесвидетелстването след полагане на клетва има правни последици в повечето правни системи.
- Религиозни и духовни обети — монашески, свещенически или други религиозни vows/обети.
- Лични и литературни употреби — силни обещания между хора, клетви за вярност в литературата и народните предания; в някои диалектни и исторически употреби думата може да означава и „проклятие“.
Правни и етически аспекти
В много държави полагането на клетва има юридическо значение — лъжесвидетелстването или нарушаването на официално дадена клетва може да доведе до санкции. В съвременните правни практики често се допуска и утвърждение (affirmation) като светски еквивалент на религиозната клетва за лица, които по убеждение не желаят да полагат религиозна клетва.
Синоними и близки понятия
- Обет — по-често с религиозен или дълбоко личен характер (обет за безбрачие, монашески обет).
- Завет — старинен или литературен термин, който често носи смисъл на обещание или духовно обещание.
- Проклятие — различно понятие; в някои езици и диалекти „клетва“ може да се използва и в значението на „проклятие“, но това е по-редко и предимно художествена употреба.
Чести изрази и колокации
- положи/полага клетва
- полагане на клетва
- да се закълна/да се клетя
- нарушаване на клетва
- военна/държавна/съдебна клетва
Примери за употреба
- „Кандидатът положи клетва да служи вярно на народа.“
- „Свидетелят беше призован да даде клетва и да говори само истината.“
- „В романа главният герой даде клетва за отмъщение.“
Превод на английски
Най-често преводите на „клетва“ са: oath, vow, pledge. В редки, поетични или исторически случаи може да се доближи и до „curse“, когато се използва със значението „проклятие“.
Съвети за правилна употреба
- Използвайте „клетва“ за официални, юридически или силно емоционални обещания.
- За религиозни обети „обет“ често е по-подходящ, особено когато става дума за монашески или духовни ангажименти.
- Когато искате да подчертаете юридическата валидност, свържете думата с конкретния акт: „полагане на клетва“, „съдебна клетва“ и т.н.
Клетвата остава мощен символ на доверие и отговорност — както в държавните и правните институции, така и в личните и религиозните взаимоотношения.
