Фигури на речта: дефиниция, видове и примери

Фигурата на речта е непряк, често образен начин за предаване на идея, чувство или отношение. Много фигури на речта не бива да се разбират буквално — те не представляват фактически твърдения, а използват образни или преносни значения, които обогатяват изказа и предизвикват асоциации. Чрез тях говорещият или писателят предава повече от само директна информация: внушава тон, емоция, стилистична насока или убеждение.

Лингвистите и реториците често наричат тези езикови явления "тропи" — игра на думи или употреба на думи в небуквален смисъл. Както пише Дияни: "Реториците са изброили повече от 250 различни фигури на речта, изрази или начини за използване на думите в небуквален смисъл". Тропите контрастират със схемите — други реторични приеми, които засягат по-скоро подредбата и звуковия строй на изречението.

Често срещани примери

Метафорите са един от най-разпространените видове фигури на речта. Вместо да се казва буквално нещо, се прави преносно сравнение: "Животът е сцена" — тук "сцена" пренася смисъл за публичността и ролите в живота. Друг обичаен пример от разговорния език е изразът, че някой е "хвърлил ръкавицата" — това не означава физически акт, а публично предизвикателство или протест.

Видове фигури на речта (подбрани)

Метафора — директен пренос на значение от едно понятие към друго. Пример: "Мозъкът ѝ е машина."
Уподобяване (сравнение) — използва "като/подобно на" за явни сравнения. Пример: "Силен като лъв."
Олицетворение — приписване на човешки качества на неодушевени предмети или абстрактни явления. Пример: "Вятърът шепне през дърветата."
Метонимия — заместване на едно понятие с друго, което е в близка асоциативна връзка. Пример: "Чета Шекспир" (за творбите на Шекспир, не за автора като личност).
Синекдоха — вид метонимия, при която частта замества цялото или обратно. Пример: "Сто души на борда" (за хората на кораба).
Хипербола (преувеличение) — умишлено преувеличаване за ефект. Пример: "Споредел сам България!"
Литота (умаление) — умишлено подценяване, често с ироничен ефект. Пример: "Не е зле" за нещо впечатляващо.
Ирония — казва се една идея, но се има предвид обратното; тонът дава сигнал за несъответствието.
Евфемизъм — омекотяване на твърда, неприятна или табу тема. Пример: "Престанал е да се занимава с тях" вместо "умрял е".
Оксюморон — съчетаване на думи с противоположен смисъл. Пример: "горчиво щастие".
Алитерация и асонанс — повторение на съгласни (алитерация) или гласни (асонанс) за звуков ефект. Пример: "Ветрове виеха в нощта."
Анафора — повтаряне на една и съща дума или фраза в началото на последователни изречения или строфи. Пример: "Не се предавам. Не се страхувам. Не се отказвам."
Хиазъм (хиа́зис) — кръстосана повторяемост на структурни елементи за подчертаване: "Не питай какво страната може да направи за теб, а какво ти можеш да направиш за страната" (пример в превод).
Зеугма (свързване) — една дума се свързва с две или повече различни по смисъл думи в изречението. Пример: "Тя хвана автобус и настинка" (игра на смисъла).

Как да разпознаем фигурите на речта

Проверете дали изказът има буквално значение, което е правдоподобно. Ако не — вероятно е фигура на речта.
Търсете образни асоциации: сравнения, преноси на качества, приписване на човешки действия на неодушевено и т.н.
Обърнете внимание на интонацията или контекста — иронията и евфемизмите често се разпознават по тона и социалната ситуация.
Ако изречението работи повече като внушение или впечатление, а не като фактологично твърдение, това е знак за троп.

Защо се използват фигурите на речта

Яснота и икономия: един образ може да предаде сложна идея по-кратко от буквално обяснение.
Емоционален ефект: образите възбуждат сетива и чувства и правят речта по-запомняща се.
Убеждаване: реторични фигури често помагат да се засили аргумент или да се привлече внимание.
Стил и идентичност: използването на определени фигури оформя говорителския или писателския стил.

Съвети за използване в писане и говорене

Използвайте фигури на речта с мярка — прекалената образност може да затрудни разбирането.
Подбирайте фигури, които са подходящи за целевата аудитория и контекст (научен текст, публицистика, поезия, реч).
Избягвайте клишета — добре подбран, свеж образ въздейства повече от изтъркани фрази.
Проверявайте дали образът не може да бъде тълкуван погрешно или да засегне някого.

Не съществува един-единствен лесен начин за разграничаване на обикновената реч от фигурите на речта — често това зависи от контекста, интонацията и културните нагласи. В писмен вид контекстът и предходните изречения са ключови, а в устната реч тонът и паузите дават допълнителни сигнали за небуквално значение.

Фигурите на речта са мощен инструмент: когато се използват умело, те правят говоренето и писането по-живо, убедително и запомнящо се.

Списък на често срещаните фигури на речта

Алегория - устойчива метафора, при която се разказва история, за да се илюстрира важен признак на темата. Може да бъде продължена с цели изречения или дори с цял дискурс. Например: "Държавният кораб е преминал през по-сурови бури, отколкото бурята на тези лобисти".
Алитерация - когато в едно изречение или фраза има много думи, които започват с един и същи звук.
Антанаклазис - повтаряне на една дума, но всеки път с различно значение. Антанаклазисът е често срещан вид каламбур и подобно на другите видове каламбур често се среща в лозунгите.
Афоризъм - кратко изречение на истина или мнение, поговорка.
Евфемизъм - заместване на друг термин с по-малко обиден или по-приятен.
Хипербола - Използване на преувеличени термини за подчертаване
Инсинуация - скрит смисъл в изречението, който има смисъл, независимо дали е открит, или не.
Ирония - намек за обратното на стандартното значение, като например описване на лоша ситуация като "добри времена".
Метонимия - троп чрез близост или съответствие, например наричане на действията на президента на САЩ "действия на Белия дом".
Метафора - обяснение на предмет или идея чрез съпоставяне на различни неща със сходна характеристика, като например описване на смел човек като човек със "сърце на лъв".
Парадокс - Използване на привидно противоречиви идеи, за да се посочи някаква скрита истина
Поговорка - Кратък или кратък израз на това, което обикновено се наблюдава и се смята за вярно
Каламбур - игра на думи, която има две значения
Риторичен въпрос - изказване под формата на въпрос, което се задава и на което се отговаря, без да е необходим отговор
Синекдоха - Свързана с метонимията и метафората, създава игра на думи, като се отнася към нещо със сродно понятие. Например наричане на цялото с името на частта, например "наемници" за работници; част с името на цялото, например "закон" за полицаи; общото с конкретното, например "хляб" за храна; конкретното с общото, например "котка" за лъв; или предмет с материала, от който е направен, например "тухли и хоросан" за сграда.
Труизъм - самоочевидно твърдение

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво е фигура на речта?

О: Фигурата на речта е непряк начин за предаване на дадена идея, като се използва език, който не е буквален.

В: Трябва ли фигурите на речта да се разбират в буквалния им смисъл?

О: Не, фигурите на речта не трябва да се разбират точно така, както са казани. Те използват непряк език и означават нещо различно от обикновения език.

В: Какво представляват тропите?

О: Тропите са фигури на речта или игра на думи, при която езикът се използва по начин, различен от приетата му буквална форма.

Въпрос: Колко различни фигури на речта са описани от реториците?

О: Според Дияни реториците са описали повече от 250 различни фигури на речта или изрази.

В: Какво представлява метафората?

О: Метафората е фигура на речта, при която към предмет или действие се прилага дума или израз, които не са буквално приложими, но помагат да се обясни дадена идея в небуквален смисъл.

В: Можете ли да дадете пример за често срещана фигура на речта?

О: Една често срещана фигура на речта е да се каже, че някой е "хвърлил ръкавицата", което означава, че лицето е отправило публично предизвикателство към друго лице или много лица.

В: Може ли обикновената реч да се разграничи лесно от фигурите на речта?

О: Според текста няма един лесен начин да се разграничи обикновената реч от фигурите на речта.