Дяволът (Сатана): произход, значение и роля в религиите
Разгледайте произхода, значението и ролята на Дяволът (Сатана) в световните религии — история, митове и влияние върху вярата и културата.
В някои религии дяволът е лош дух или свръхестествено същество, което се опитва да създава проблеми на хората и да ги отдалечава от Бога. Някои хора използват и думите "дявол" или "сатана" за най-могъщия дявол. Думата "дявол" идва от гръцката дума "diabolos", която означава "някой, който казва лъжи, за да ти навреди". ("Diabolos" е преведена на български с думата "клеветник".) Новият завет използва "diabolos" като название за Сатана и така "Дяволът" става друго име за Сатана на английски език.
Етимология и основни термини
Освен гръцкото "diabolos", в основата на понятието стои и еврейската дума "שָׂטָן" (satan), която буквално означава "противник", "вражески обвинител" или "опонент". В арабския език има дума шайтан, която също се използва за зъл дух или изкусител. Така различните религиозни традиции имат сходни, но не идентични представи за фигурата на злото: някъде тя е личностен враг, другаде — принцип или същество, което изкушава и подвежда.
Старият завет и юдейската традиция
В Стария завет срещаме няколко образа, които по-късно се свързват с дявола: например змия-изкусител в историята за Адам и Ева. Понятието шайтан, както е отбелязано, означава "противник" и в някои места се отнася не толкова до личен демон, колкото до небесен обвинител (например в Книгата на Йов). В юдейската мисъл понятието за зло не винаги е персонализирано така, както в по-късните християнски представи.
Християнството и образът на падналия ангел
В християнството традиционният образ на дявола често се свързва с паднал ангел, наричан в популярните интерпретации Луцифер. Според една традиционна линия на тълкуване (върху текстове като Исая 14 и Езекил 28) това била висша небесна същност, която се възгордяла и се разбунтувала срещу Бог; след битка бил изхвърлен от небето заедно с ангели, които му се поклонили. В Новия завет дяволът се появява като изкусител, измамник и "обвинител" на човечеството, който търси да отклони хората от вяра и праведен живот.
Ислямът: Иблис и шайтаните
В Корана срещаме фигурите на Иблис и шайтаните. Според ислямската традиция Иблис (понякога идентифициран с джин) отказва да се поклони на Адам и е изгонен, след което става съблазнител на хората. Думата "шайтан" се използва за демонични същества, които подвеждат и нашепват грешни мисли. В исляма, както и в другите религии, акцентът е не само върху външната митология, но и върху ролята на дявола като символ на изкушението и моралния избор.
Други религии и митологии
В редица древни религии и митологии се срещат демонични или антагонистични фигури — например в зороастризма съществува принципът на злото, въплътен в Ангра Майню (Ахриман), който воюва с божеството на доброто. Мотивът на противник, изкусител или "виновен за злото" е широкоразпространен и често придобива различни характеристики в зависимост от културната и историческата среда.
Роля и функции на образа "дявол"
Основните роли на дявола в религиите и народните представи включват:
- изкусител — подтиква към грях и нарушение на божествения закон;
- обвинител — в някои текстове той представя греховете на хората пред божеството (Книга на Йов);
- обезпокояващ и разрушител — причинява страдание, излъчва злонамерено влияние;
- лидер на демонични сили — в по-късни християнски традиции дяволът ръководи редици паднали ангели и демони.
Иконография и популярни образи
Много от популярните изображения на дявола — рога, опашка, тризъбец или вид като козел — са развили в средновековната и постсредновековната европейска иконография. Част от тези елементи идват от визуални и митологични заимствания (например от бога Пан) и от усилията на църковното изкуство да нагледи концепцията за греха и сатанинското. В литературата и киното образът често е преосмислян — от изкусител и хитър манипулатор до символ на бунта и свободата (в различни художествени интерпретации).
Теологични и съвременни прочити
Съвременните теолози и изследователи предлагат различни начини за разбиране на дявола: като реална свръхестествена личност, като символ на човешката склонност към злото, като архетипален образ в психологията (напр. Юнг) или като културен и литературен мотив. В практическа религиозна употреба фигурите на дявола и демоните сътрудничат в обреди като екзорсизъм, молитви за защита и нравствено поучение.
Заключение
Образът на дявола (Сатана) обхваща много различни значения: от конкретно свръхестествено същество до метафора за злото и човешката слабост. Неговата роля и външен вид силно варират между религиите, времето и културите, но общо взето той изпълнява функцията да тества, изкушава и дава контраст на идеята за добро и божествен ред. Разбирането му зависи от богословската, историческата и културната гледна точка, от която се гледа.
Често срещан образ на дявола - червен, с рога и опашка.
Християнство
Според християнството Дяволът искал да бъде божество освен Бога и да бъде независим от него. Затова в небето започнала война и ангелите се сражавали. След като Дяволът загубил битката и бил изхвърлен от небето, той започнал да върши лоши неща на земята. Той иска хората да се покланят на него вместо на Бога. Понякога той се опитва да измами хората, като им дава фалшиви обещания.
Другите ангели, които бяха изхвърлени от небето, станаха зли духове, наречени демони. Те се подчиняват на дявола и му помагат да върши зли неща.
В книгата Откровение се казва, че Бог ще накаже дявола и неговите демони, като ги хвърли в огненото езеро, което гори в ада. Това ще се случи в бъдеще.
Някои християни разбират дявола като въплъщение на хаоса и смъртта. Те смятат, че Дяволът е най-краткото разстояние, което някой може да измине от Бога. Бог, като противоположност на Дявола, символизира живота, а Дяволът - смъртта. Колкото по-близо е някой до Дявола, толкова по-близо са хората до смъртта и няма да бъдат възкресени.
В исляма
В исляма има не само един дявол, но и няколко дявола, които подкрепят Сатаната. Дяволите са невидими и изкушават хората и джиновете в грях. Хората и джиновете, които следват волята на дяволите, също се наричат дяволи.
Изкуства
Художниците рисуват картини на Дявола, които го показват като грозен и зъл. Но никой не знае как изглежда в действителност. Обикновено той е дух, който никой не може да види, но може да се прави, че прилича на истински човек, за да мами хората. Много съвременни изображения на дявола го представят като червено човекоподобно същество с рога и заострена опашка, което носи червена вила или тризъбец.
Дяволът и други религии
Не всички религии вярват в дявола. Например някои форми на будизма не вярват в дявола. Юдаизмът има Сатана, но не вярва, че Сатана е Дявол, а само ангел. В уика концепцията за Дявола и демоните също се отхвърля, просто защото в уиканската традиция творческата енергия не е нито положителна, нито отрицателна. Според уиканите: "Ние сме тези, които използваме тази енергия за добро или зло. Следователно за последиците от това действие сме отговорни изцяло ние, а не някое зло свръхестествено същество". Рогатият бог Чернунос на Уика е объркан с християнския Дявол, тъй като има рога (в древността, като се има предвид, че рогата са фалически, те са били свързвани с мъжествеността (плодородието)), и скоро са били символи на древните европейски религии. Той е бил почитан от езическите религии още преди християнството да пристигне в Европа и на Британските острови. Много сатанисти вярват в дявола или Сатаната само като метафора, а не като действително същество или човек. В бахайската вяра не се вярва, че дяволът като злонамерена, свръхестествена същност съществува. Тези термини обаче се появяват в бахайските писания, където вместо това се използват като метафори за низшата природа на човека.
Въпроси и отговори
В: Какво е дяволът?
О: Дяволът е лош дух или свръхестествено същество, което се опитва да създава проблеми на хората и да ги отдалечава от Бога.
В: Откъде идва думата "дявол"?
О: Думата "дявол" идва от гръцката дума "diabolos", която означава "някой, който лъже, за да ти навреди".
В: Как се говори за Сатана в Новия завет?
О: В Новия завет Сатана е наречен "diabolos". След това тази титла е преведена на български като "Дяволът".
В: Има ли различни персонажи в Стария завет, свързани със злото?
О: В Стария завет се споменава както за змия, така и за шайтан, които може да са два различни персонажа. Шайтан на иврит означава "противник", враг или опонент.
В: Как се появява шайтан в други религии?
О: В исляма Шайтан се появява като животно и се опитва да накара хората да вършат лоши неща.
В: Кой е бил Луцифер според християнството?
О: Според християнството Луцифер първоначално е бил ангел на Небето, който отказал да обича хората така, както му наредил баща му Бог, и затова се разбунтувал срещу Небето. След тежка борба той бил победен и изхвърлен от небето заедно с някои други ангели, които му помогнали.
обискирам