Докетизъм: дефиниция и история на учението за телесността на Христос
Докетизмът (от гр. δοκεῖν / δόκησις, dokein — „изглеждам“, „мня“) е раннохристиянско учение, според което Христос само е изглеждал/се е явявал като човек и в действителност не е притежавал истинско човешко, плътско тяло или истински човешки опит на страдание и смърт. Докетизмът отрича реалната телесност и физическите страдания на Исус, като ги разглежда като привидност или илюзия.
Произход и философски влияния
Точното възникване на докетичните възгледи не е напълно изяснено. Някои исторически свидетелства свързват идеите с влияния от гръцката философия — особено платонизма — който разглежда материалния свят като по-нисш в сравнение с идеите и духовното. В този контекст материалността се смята за нечиста или второстепенна, което прави трудно съвместимо за вечния Логос да приема истинско тяло.
Ранните гностически движения често съдържат докетични елементи, тъй като много гностици считат материята за недостойна за поява на божественото. Въпреки това, не всички гностици са били докетисти и обратно — съществуват и докетични течения извън строго гностическия контекст.
Докетизмът в ранната църква
Докетизмът се появява още през първите векове на християнството и предизвиква активна реакция от страна на апологетите и църковните писатели. За противници на докетизма ключов аргумент е, че ако Христос не е имал истинско тяло и не е действително пострадал и умрял, тогава спасителното значение на Неговата жертва се обезсмисля.
В ранните християнски писания и послания има явни отхвърляния на идеята, че Христос не е дошъл в плът. Например, в Новия завет книгата на 1 Иоан (1 Иоан 4:2–3) говори за признаването на Христос, дошъл „в плът“, като критерий за ортодоксия.
Реакция на църковните отци и институционална осъждащa практика
Някои от ключовите църковни отци, които се противопоставят на докетизма, са:
- Игнатий Антиохийски — в своите послания настоява за действителната плътност и страдание на Христос;
- Юстин мъченик — защитава идеята за истинското въплъщение срещу дуалистични възгледи;
- Ириней Лионски — в „Против ересите“ развива теологически аргументи за истинското въплъщение и спасителната роля на изкупителните страдания;
- Тертулиан — също отхвърля докетизма и подчертава единството на божественото и човешкото в Христос.
С течение на времето докетизмът е класифициран като ерес от голяма част от християнската традиция и е осъден още в ранните догматични формулировки. По-късните вселенски събори, а също и развитието на Христологията (включително определянето на двувечното учение за Христос) окончателно затвърждават доктрината за истинската божествена и истинската човешка природа в едно лице.
Теологични последици
От теологическа гледна точка докетизмът има сериозни последствия:
- Ако Христос не е действително страдал и умрял, тогава и идеята за изкуплението чрез Неговата жертва е подкопана;
- Докетизмът разрушава връзката между Божията любов и реалния човешки опит, който Христос е призован да възстанови и освежи;
- Отхвърлянето на истинската телесност противоречи на каноничните текстове, които проповядват въплъщението като основен факт за спасението.
Модерна перспектива
Днес повечето християнски богослови и деноминации разглеждат докетизма като ерес или като невалидна христология, защото той подронва централните убеждения за въплъщението, страданието, смъртта и възкресението на Исус. В съвременните изследвания докетичните идеи са важни за историческото изучаване на ранното християнство, защото показват разнообразието от възгледи за природата на Христос и предизвикват уточняването на догмите.
В обобщение: докетизмът твърди, че Христос е бил само привидно човешки; този възглед е бил широко критикуван и отхвърлен от ранната църква, тъй като противоречи на учението за истинското въплъщение и спасителната стойност на Христовите страдания и възкресение.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява докетизмът?
О: Докетизмът е раннохристиянско учение, което твърди, че Исус Христос само е изглеждал, че има човешко тяло.
В: Защо повечето християнски богослови днес смятат докетизма за ерес?
О: Докетизмът се смята за ерес, защото отрича въплъщението на Исус Христос, което е основно учение на християнството.
В: Какво е било мнението на ранните гностици за материята?
О: Ранните гностици са смятали, че всяка материя е нечиста.
В: Защо ранните гностици са вярвали, че Христос не е могъл да има физическо тяло?
О: Ранните гностици са вярвали, че предвид възгледа им за нечистата материя Христос не е могъл да има физическо тяло, тъй като е бил възприеман като вечния Логос.
В: Какъв е произходът на термина "докетизъм"?
О: Терминът "докетизъм" произлиза от гръцката дума "докеин", която означава "изглеждам".
В: Винаги ли се е смятало, че докетизмът и гностицизмът са се развивали заедно?
О: Дълго време се е смятало, че докетизмът и гностицизмът са се развили заедно. Това обаче не е така, тъй като съществуват някои гностически системи, които не са докетически, както и някои докетически системи, които не са гностически.
Въпрос: Учението на Платон оказало ли е някакво влияние върху развитието на докетизма?
О: Не е ясно откъде се е зародил докетизмът, но една от теориите е, че той е повлиян от учението на Платон, който учи, че материята е низша и само идеите имат значение.
