Просветление в будизма: значение, бодхи и път към нирвана

В будизма просветлението (наричано бодхи в индийския будизъм или сатори в дзен-будизма) е моментът, в който будистът открива истината за живота и спира да се преражда, защото е достигнал нирвана. След като достигнете нирвана, не се раждате отново в самсара (която е страдание). Будистите вярват, че човек може да стане просветлен, като следва Средния път; Средният път не е прекалено краен в нито един от двата начина на живот - нито изключително луксозен живот, изпълнен с лекота и удоволствия, нито изключително суров живот, при който се живее с минимума от най-необходимото. Човек развива сила (морал), самадхи (концентрация) и праджна (прозрение или мъдрост). Според много будистки монаси и монахини това отнема много дълго време.

Какво означава просветление?

Просветлението в будисткия контекст не е просто интелектуално разбиране, а дълбоко, непосредствено пробуждане до естеството на ума и реалността. Това включва осъзнаване на Четирите благородни истини: съществуването на страдание (дукха), неговата причина (жаждата и невежеството), възможността за прекратяване на страданието и пътя към това прекратяване. Просветлението освобождава от цикъла на раждане и смърт (самсара) и води до състояние, наричано нирвана.

Средният път и Осмирният път

Средният път, откроен от Буда, е практически метод за живот и практика, който се конкретизира чрез Осмирния път. Той включва етична дисциплина, ментални упражнения и развитие на мъдрост:

Правилно разбиране (включително приемане на Четирите благородни истини)
Правилно намерение
Правилна реч
Правилно действие
Правилно препитание
Правилно усилие
Правилна внимателност
Правилна концентрация

Сила (морал), самадхи (концентрация) и праджна (мъдрост)

Трите стълба, споменати в оригиналния текст, са взаимосвързани:

Сила (сила) — етична и морална дисциплина: правилен живот, отказ от вредящи действия.
Самадхи — развиване на умствена устойчивост и фокус чрез медитационни практики (напр. зеновата зазен, випассана).
Праджна — прозрение в природата на явленията: непостоянство, неперсоналност и празнота (шунята).

Самадхи подготвя ума за праджна — без стабилен и спокоен ум прозрението трудно възниква.

Различия между традициите

Различните будистки школи описват просветлението по различен начин:

Тхеравада поставя акцент върху стъпаловидното развитие и стадиите на пробуждане — потокостъпник, еднократно връщащ се, невръщащ се и arahant (пълен пробуден).
Махаяна въвежда идеала на бодхисатвата — същество, което отлага пълното освобождение, за да помогне всички същества да се пробудят. Тук просветлението често е свързано и с прозрението за празнотата (шунята) и универсалното състрадание.
Зен (включително японският термин сатори) подчертава непосредственото, внезапно пробуждане, което може да бъде подкрепено от практики като коани и интензивна сидяща медитация.

Процес и степени на просветление

За някои практикуващи просветлението е мигновено прозрение; за други — дълъг, постепенен процес на пречистване и трансформация. В традициите се описват стадийни постижения, повторни опитности и задълбочаване на прозрението. Дори ако човек изпита внезапно проблясване (сатори), често следваработа за интегриране на опита в ежедневния живот.

Практики и методи

Практиките, водещи към просветление, включват:

Медитация — концентрация (саматха) и прозрение (випассана, дзадзен).
Етична дисциплина — следване на предписанията за ненанасяне на вреда.
Учение и размишление — изучаване на текстове, беседи и наставления от учител.
Коани и риторични парадокси в дзен за преодоляване на концептуалното мислене.
Практика на състрадание и работа за благото на другите (особено в махаянски контекст).

Нирвана и често срещани заблуди

Нирвана често се описва като прекратяване на жаждата и невежството, не като „унищожение“ на личността в материалния смисъл. Това е освобождение от обусловените процеси, от постоянните страдания на самсара. Чести погрешни представи включват мисълта, че просветлените са емоционално „изпразнени“ или апатични — напротив, в много традиции просветлените проявяват дълбока състрадателност и мъдрост.

Значение на състраданието и бодхисатва

В много будистки школи просветлението е не само лично освобождение, но и служба към всички същества. Бодхисатвата е идеалът на този, който се стреми към пълна просветеност заедно със спасяването на другите. Практиката на милосърдието, търпението и помощта към страдащите е неразделна част от истинското пробуждане.

Практически съвети за съвременния практикуващ

Започнете с ежедневна кратка медитация и постепенно увеличавайте времето.
Развивайте етични навици: честност, ненасилие, щедрост.
Комбинирайте формална практика (сидяща медитация) с внимателност в ежедневието.
Учете се от опитни учители и общности — сатори и бодхи често се подкрепят от наставничество.
Бъдете търпеливи: прогресът може да бъде бавен и цикличен.

В крайна сметка просветлението в будизма е както дълбоко лично преживяване, така и етичен и практичен път, който преобразява начина, по който човек живее и взаимодейства с другите. Независимо дали се преживява внезапно или постепенно, неговата същност е освобождение от страданието и пробуждане към истинска свобода и състрадание.

Метод

След като създадат здрава основа на Сила (морал), будистите стават просветлени чрез медитация. Докато практикуват медитацията Випасана, те отпускат ума си с ясното разбиране на закона за непостоянството, което изчиства съзнанието им от всички привързаности; жаждата, отвращението и заблудата са унищожени.

Буда

Сидхарта Гаутама (Буда) е описан като първия известен (исторически) човек, достигнал просветление, и е основател на будизма. (Будистите го познават като Буда Шакямуни и вярват, че е имало Буди преди него и ще има след него). Историята на живота му е разказана като пример за това, което е научил.

Животът в двореца

Сидхарта е богат аристократ и син на владетел на република. Баща му отишъл при гадател, който му предсказал, че Сидхарта ще стане или цар, или религиозен водач. Баща му искал той да стане цар. Той дал на Сидхарта много неща и не му позволил да види нищо лошо. Сидхарта се оженил за една жена и имал син. Той нарекъл сина си Рахула. Някои казват, че в деня на раждането на сина си Сидхарта напуснал двореца, за да поеме по духовен път.

Четири забележителности

Сидхарта отива при учителите на Шрамана, за да поиска помощ. Сидхарта пътува четири дни. През първия ден той видял един старец. На втория ден той видял болна жена. На третия ден той видял погребение. За пръв път виждал смърт. На четвъртия ден той видял садху (свят човек). Този човек бил много беден. Сидхарта си помислил, че този човек е щастлив, въпреки че е беден. Сидхарта също така знаел, че той не е щастлив, въпреки че е богат. Той решил да напусне двореца и никога да не се върне.

Аскетизъм

Сидхарта вървеше през гората. В гората той открива група аскети. Той ги наблюдавал и си помислил, че това е начинът да бъде просветлен. В продължение на шест години той живял с аскетите. Известно време той ядял по едно зрънце ориз и пиел от реката всеки ден. Един ден по реката се движела лодка, в която се намирали един музикант и неговите ученици. Сидхарта чул музиканта да казва: "Ако струната е прекалено опъната, тя ще се скъса. Ако е прекалено хлабава, няма да свири." След като чул това, Сидхарта разбрал, че иска да намери среден път, нещо по-ефективно от аскетизма. Той взел от една селска жена купичка ориз с мляко. След това имал сили, да медитира до Просветлението.

Просвещение

Сидхарта седна в дъното на дървото Бодхи. Той обещава да продължи да медитира, докато не се просветли. В продължение на четиридесет дни Девапутра Мара, водачът на демоните, се опитвал да спре Сидхарта. Той накарал Сидхарта да мисли за страшни неща. Той накарал демоните да се опитат да наранят Сидхарта с копия, стрели, огън и камъни. Сидхарта не се страхувал от тях и държал ума си спокоен, а обидните неща ставали като цветя и многоцветни светлини. От Сила (нравственост), Самадхи (концентрация) и Праджна (прозрение; мъдрост) той станал просветлен. След като се просветлил, в продължение на 45 години учел хората на наученото. Умира, когато е на 80 години.

Въпроси и отговори

В: Какво е просветлението в будизма?

О: Просветлението в будизма е, когато будистът открие истината за живота и спре да се преражда, защото е достигнал Нирвана.

В: Какво е нирвана?

О: Нирвана е състояние, при което човек не се ражда отново в самсара, която е страдание.

Въпрос: Как човек става просветлен в будизма?

О: Човек става просветлен в будизма, като следва Средния път, който не е твърде краен в нито един от двата начина на живот, нито изключително луксозен живот в лекота и наслада, нито изключително суров живот, при който се живее с минимума от най-необходимото. Човек развива Сила (морал), Самадхи (концентрация) и Праджна (прозрение или мъдрост).

Въпрос: Кои са трите качества, които човек развива по време на просветлението в будизма?

О: Трите качества, които се развиват по време на просветлението в будизма, са Сила (морал), Самадхи (концентрация) и Праджна (прозрение или мъдрост).

Въпрос: Отнема ли много време да се просветлиш в будизма?

О: Да, според много будистки монаси и монахини се смята, че е необходимо много дълго време, за да се постигне просветление в будизма.

В: Какво представлява Средният път в будизма?

О: Средният път в будизма е начин на живот, който не е прекалено краен в нито едно отношение, нито изключително луксозен, нито изключително суров.

В: Какъв е еквивалентът на думата за просветление в дзен будизма?

О: Еквивалентната дума за просветление в дзен будизма е сатори.