Елизабетинската религиозна спогодба (1559) — основа на англиканството в Англия

Елизабетинската религиозна спогодба е отговорът на Елизабет I на религиозните спорове, възникнали по време на управлението на Хенри VIII, Едуард VI и Мария I.

Този отговор е даден в два закона на английския парламент. Актът за върховенството от 1559 г. потвърждава независимостта на английската църква от Рим. Актът за единството от 1559 г. решава за формата на английската църква.

Често тя се възприема като край на английската реформация и основа на англиканството. Но някои историци смятат, че Англия става протестантска нация на народно ниво едва много години по-късно. Изглежда, че дълго време след това е имало големи разногласия сред населението и сред духовенството.

Какво съдържаше спогодбата

Елизабетинската „спогодба“ е съставена главно от два акта на парламента:

• Акт за върховенството (1559) — възстановява прекъснатата връзка с папската юрисдикция и провъзгласява монарха за Supreme Governor (властен управител) на църквата. Формулировката „Supreme Governor“ е умишлено избрана, за да бъде по-приемлива както за умерените протестанти, така и за някои от привържениците на традиционния католицизъм. Законът изисква полагане на клетва за вярност към върховенството и дава правни санкции за отказ.
• Акт за единството (Act of Uniformity, 1559) — налага използването на ново-редактирана версия на Книгата за обща молитва (Book of Common Prayer). Този закон регламентира литургическата практика и въвежда глоби за непосещаване на англикански богослужения (т.нар. рекузанство).

Литургия и доктрина

Книгата за обща молитва от 1559 г. представлява компромис между по-консервативните и по-радикалните приапатични тенденции — тя съчетава елементи от по-ранните издания (1549 и 1552), с намерение да направи богослужението разпознаваемо и приемливо за широк кръг хора. Доктринално основите на англиканската църква бяха постепенно кодифицирани чрез по-късни документи — особено чрез Тридесет и девет статии, приети окончателно през 1571 г., които систематизират христологичните и евангелски позиции на църквата.

Прилагане и съпротива

Спогодбата имаше за цел да стабилизира държавата и да прекрати религиозните войни, но приложението ѝ срещна сериозни трудности:

• Много католици отказаха да признаят разцепването с Рим; след папската булла срещу Елизабет (1570) и засилване на международните католически интриги, правителството отговори със строги мерки срещу „рекузантите“ — глоби, конфискации и понякога затвор.
• От друга страна, радикалните протестанти — по-късно известни като пуритани — смятаха, че спогодбата не е достатъчно реформистка. Те настояваха за по-дълбоки промени в църковната йерархия, богослужението и дисциплината, което доведе до постоянни конфронтации с епископата и короната.
• На местно ниво прилагането зависеше в голяма степен от схващанията и дисциплината на местните магистрати и епископи: в някои окръзи преследването на инакомислещите беше строго, в други — по-умерено.

Дългосрочни последици

Елизабетинската религиозна спогодба създаде правната и институционална рамка за Английската църква и се смята за основополагаща за англиканството. Сред ключовите последици са:

• Укрепване на монархическата власт чрез контрол над църковните институции.
• Утвърждаване на „посредническия път“ (via media) между римокатолицизма и по-радикалните форми на протестантизъм, което оформя характерния англикански синтез на литургично и теологично равнище.
• Създаване на предпоставки за дългосрочно религиозно разделение в обществото — напрежение между англиканци, пуритани и католици, което ще влияе силно върху политиката и колониалната експанзия през следващите векове.

Защо не беше моментално „решение“

Въпреки формалното приемане на храмовата и институционалната форма, трансформацията на религиозните вярвания и практики на народно ниво отне десетилетия. Много жители все още запазваха католически или народни религиозни традиции, а радикалните протестанти продължиха да настояват за по-нататъшни промени. Поради това историците често подчертават, че окончателната „протестантска“ идентичност на Англия се формира постепенно през втората половина на XVI и началото на XVII век.

Заключение

Елизабетинската религиозна спогодба от 1559 г. не е еднократен акт на хармонизация, а стилно и прагматично решение, което осигури относителна религиозна стабилност и легализира специфичен църковен модел. Този модел остава централна ос на религиозния и културен живот в Англия и до наши дни, въпреки че еволюира под въздействието на вътрешни и външни политически, социални и теологични промени.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява религиозното селище на Елизабет?

В: Колко закона на парламента са включени в Елизабетинската религиозна спогодба?

В: Какво потвърждава Актът за върховенството от 1559 г.?

В: Каква е била целта на Закона за единството от 1559 г.?

В: За какво се смята Елизабетинската религиозна уредба според някои?

В: Смята ли се Англия за протестантска нация на народно ниво след Елизабетинската религиозна уредба?

Въпрос: Имало ли е разногласия сред населението и духовенството по отношение на Елизабетинската религиозна спогодба?

Търсене по буква