Filioque клауза: историко-теологичен спор за произхода на Светия Дух

Клаузата Filioque е част от Никейския символ на вярата, за която не всички християни са съгласни. Filioque е латински и в контекста на символа означава „и от Сина“. Основните засегнати страни са Римокатолическата църква и Източноправославната църква. Източноправославната църква отхвърля тази промяна, а Католическата църква, както и повечето протестанти и Англиканската църква я приемат.

Какво точно означава Filioque в текста на Символа

В латинската версия частта за Светия Дух традиционно звучи така: „Et in Spiritum Sanctum, Dominum et vivificantem, qui ex Patre Filioque procedit,…“ (в превод: „И в Светия Дух, Господа и животворителя, който произлиза от Отца и от Сина…“). Тази добавка — Filioque — е именно думата, която на латински означава „и от Сина“ и е била внесена в текста на Символа на западнохристиянските общности.

Кратка историческа справка

• Произход: Първите известни официални въвеждания на добавката са в Западната църква през късната античност и ранното средновековие (например Трети вселенски събор в Толедо през 589 г. често се сочи като място, където тя е използвана в Испания).
• Разпространение: През вековете Filioque постепенно намира прием в много западни богослужебни текстове и в крайна сметка става част от римската форма на Символа на вярата.
• Конфликт: Въпросът за добавянето без съгласието на Вселенски събор и самото богословско съдържание на променената формула оказват влияние върху отчуждението между Изтока и Запада, което кулминира в разделението (1054 г.) и последващите векове на разделение.

Теологическите основания и възражения

Според западната (латинска) традиция добавката Filioque подчертава общата и вътрешнотроична връзка между Отца и Сина в произхода на Светия Дух и се подкрепя с аргументи от Св. Августин и други западни тълкуватели. За тях формулата не променя „монархията на Отца“ (тоест Отца като първопричина в Троицата), а само уточнява как Светият Дух „произхожда“ в тайнството на Троицата.

Източноправославната аргументация включва няколко основни пункта:

• каноническо: преработване на Символа от една част на Църквата без решение на Вселенски събор;
• терминологично: в гръцкия богословски език се прави разграничение между ekporeusis (произхождане на Светия Дух от Отца като първопричина) и по-широкия латински термин processio; според източните отци Filioque размива това разграничение;
• богословско: опасения, че добавката може да доведе до смесване или подчиняване на лицата в Троицата, т.е. да засегне „монархията“ на Отца като единствения източник (архе) на Божията ипостас.

Исторически конфликти и опити за помирение

В течение на средновековието въпросът многократно е ставал предмет на дипломатически и богословски спорове — от Фотиевата криза в IX век до конфликта през 1054 г., при когото са обменени взаимни анафеми (събитие със сложна и многопластова история). В по-късните векове е имало опити за помирение, най-известният от които е Съборът във Флоренция (XV в.), където част от източните делегации формално приемат западните формули, макар това приемане в много случаи да се е оказало краткотрайно и противоречиво в техните православни общности.

Съвременен богословски и екуменически диалог

През XX и XXI век в условията на екуменическия диалог и по-силно търсене на помирение между Изтока и Запада се направиха значителни усилия за изясняване на богословските термини и намерение. В рамките на съвместните комисии за диалог се направиха стъпки за по-добро разбиране на разликите — например чрез уточняване на различието между латинския „processio“ и гръцкия „ekporeusis“, както и чрез изучаване на патристичните свидетелства от двете традиции.

Практически последици и богослужение

В богослужебна практика повечето източноправославни църкви използват Символа без добавката Filioque. Много източнокатолически църкви (църкви в общение с Рим, които запазват източен обряд) също служат с версия на Символа без Filioque, но формално са в пълно общение с Рим и често признават (или не възразяват срещу) западната богословска формулировка. Това означава, че на практиката в литургията и на догматическото положение могат да съществуват различни съчетания между текст и съответно богословско виждане.

Ключови моменти за запомняне

• Filioque означава „и от Сина“ и е латинска добавка в текста на Символа на вярата.
• Спорът не е само лингвистичен, а засяга и въпроси на каноничното право (правото да се променя текст на вселенски символ) и централни аспекти на троичната богословия.
• Въпреки историческите разделения, съвременният диалог води до по-добро взаимно разбиране и до изясняване на терминологията — стъпка, която може да подпомогне помирението в бъдеще.

Оригиналните изречения в началото на статията бяха запазени и разширени с исторически и богословски контекст, за да помогнат на читателя да разбере както съдържателния смисъл на Filioque, така и причините за продължаващия спор между традициите.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява клаузата Filioque?

В: Какво означава "Filioque" в контекста на Никейския символ на вярата?

В: Кои са двете основни страни, участващи в дебата за клаузата Filioque?

В: Източноправославната църква приема или отхвърля клаузата Filioque?

В: Кои други християнски църкви приемат клаузата Filioque?

В: Какъв е латинският текст на Никейския символ на вярата с включена клауза Filioque?

В: Всички източнокатолически църкви ли имат същата версия на Никейския символ на вярата като източноправославните църкви?

Търсене по буква