През XVI в. в Европа настъпва голяма промяна в християнската религия. По време на протестантската реформация стотици хиляди хора напускат католическата църква и създават протестантски църкви в цяла Европа.


"Петте сола" са важна част от реформираното богословие на тези протестантски лидери:

  • Sola Scriptura. Това означава "само Библията". Протестантите вярваха, че трябва да четат Библията само за да разберат в какво Бог иска да вярват. Те правеха това, вместо да слушат папата или свещениците в Католическата църква.
  • Solus Christus. Това означава "само Исус Христос". Протестантите вярваха, че единственият път към небето минава през смъртта на Исус на кръста. Те правели това, за да не им се налага да се молят на Мария, на светци или ангели.
  • Sola Gratia. Това означава "само благодат". Тук се говори за отиването в рая. Това означава, че Бог допуска в рая хора, които не го заслужават. Това означава също, че никой не заслужава да отиде в рая.
  • Sola Fide. Това означава "само вяра". Протестантите вярваха, че хората трябва да се доверят на Исус. Те трябва да вярват, че Исус пуска хората в рая. Само хората, които се доверяват на Исус, могат да попаднат в рая.
  • Soli Deo Gloria. Това означава "Само на Бога се покланяйте. Той е прекрасен". Означава също, че Бог е единственият, на когото хората трябва да се покланят. Хората не трябва да се покланят на католическия папа или на свещениците. Хората не трябва да се доверяват на Католическата църква, за да стигнат до рая. Хората трябва да се покланят само на Бога.

Думите "Sola Scriptura", "Solus Christus", "Sola Gratia", "Sola Fide" и "Soli Deo Gloria" не са английски думи. Те са думи, написани на латински език.

По-подробно за всяка от "петте сола":

Sola Scriptura — Протестантското твърдение, че Свещеното Писание е най-висшият и окончателен критерий за вяра и живот. Това не означава, че протестантите отричат историята, традицията или църковното учение, а че всички те се измерват и проверяват чрез Библията. В практиката това довежда до директно четене на Библията от вярващите и до възникване на богословски дебати за тълкуването на писанията.

Solus Christus — Подчертава, че Христос е единственият посредник между Бога и човека (с оглед на Библията, напр. 1 Тим. 2:5). За реформаторите това означава, че спасението и помирението с Бога зависят от делото на Христос, а не от посредничеството на други създания или от допълнителни религиозни ритуали. На практическо ниво това промени ролята на светците и култа към Мария в богослужението и молитвената практика в протестантските общности.

Sola Gratia — Спасението е дар от Бога, не е резултат от човешки заслуги. Реформаторите подчертават, че човешките дела не могат да гарантират оправдание — всичко е по Божествена благодат. В същото време много протестантски конфесии учат, че добрите дела следват като плод от истинската вяра, а не като причина за спасение.

Sola Fide — Оправданието чрез вяра само: човек се оправдава пред Бога чрез доверието си в Христовото дело, а не чрез спазване на закони или чрез обръщане към църковни практики. Това бе централно за Марин Лутер и други реформатори и доведе до ожесточени богословски спорове с католицизма — по-късно Католическата църква на Трентския събор даде своя отговор относно ролята на вярата и делата.

Soli Deo Gloria — Всичката слава принадлежи единствено на Бога. Това е етична и литургична насока: всичко в живота на вярващия и в църковната служба трябва да обръща или отразява славата на Бога, а не човешката гордост или церемониална похвала за хора и институции.

Исторически "петте сола" са опростено резюме на реформаторската критика към практики и учения в Католическата църква от XVI в. Те не са формален богословски документ, а по-скоро набор от принципи, които обобщават централните богословски акценти на Реформацията. Тези принципи продължават да влияят върху много протестантски деноминации днес — от лутеранството и калвинизма до различни евангелски общности.

Важно е да се отбележи, че в богословските дебати след Реформацията има нюанси и различни интерпретации: различните протестантски течения акцентират по различен начин върху връзката между вяра и дела, върху авторитета на традицията и върху начина, по който се прилага учението в църковния живот.