Фундаментализъм — определение, история и съвременни проявления
Фундаментализмът първоначално се използва за описание на някои хора от протестантската общност в САЩ в началото на 20 век. Тези хора са имали набор от добре дефинирани ("фундаментални") ценности и вярвания. Те са се противопоставяли на по-модерните богословски и културни течения и са настоявали за буквално тълкуване на свещените текстове, тоест да се следват думите и предписанията на вярата в тяхната най-ясна и недвусмислена форма. За много от тях това означаваше да се придържат към посланията на вярата и към по-буквалния превод на Библията). Когато религиозните текстове и доктрини се възприемат като абсолютни и незаменими, говорим за фундаменталистко отношение към религията.
Днес терминът се използва по-широко и извън първоначалния си протестантски контекст. Често с него се обозначават групи или движения, които настояват за връщане към „корените“ на дадена идеология или религия и които изискват стриктно следване на набор от морални или догматични норми, дори когато тези норми са предмет на широка критика или не са популярни в обществото. Съвременните фундаменталисти търсят стабилност и сигурност в бързо променящия се свят и виждат своята традиция като непроменима основа за поведение и общностна идентичност.
Религиозният фундаментализъм е отчетливо явление още от края на XIX и началото на XX век, но след това понятията и формите, които обхваща, се разширяват. Изследователите често го възприемат като реакция към модернизацията, секуларизацията и научните открития, които поставят под въпрос традиционните възгледи. Много хора намират в религията опора в ситуации на социална несигурност и бързи промени, затова търсят непоколебими правила и ясни отговори.
Произход и исторически контекст
Терминът "фундаментализъм" е свързан с публикуването на сборници и брошури в САЩ през началото на XX век, известни под общото наименование "The Fundamentals", които защитавали традиционни християнски догми срещу либералното богословие и модернизма. В исторически план конфликтът между модернизъм и традиционализъм има по-стари корени (вж. Реформацията за по-стар исторически прецедент), но в ново време той придобива масово обществено и политическо измерение — пример е и известният процес Скоупс (1925) в САЩ, където са противостояли учебната свобода и религиозният консерватизъм.
Характеристики на фундаментализма
- Буквализъм — предпочитание към буквално или строго тълкуване на свещените текстове;
- Антимодернизъм — съпротива срещу определени научни или социални идеи, които се възприемат като заплаха за традицията;
- Авторитет — силен акцент върху авторитета на религиозните водачи или текстове;
- Социална и морална дисциплина — стремеж към ясно дефинирани норми за поведение и механизми за тяхното прилагане;
- Колективна идентичност — изграждане на общностна солидарност чрез споделяни вярвания и практики;
- Склонност към изключване — разделяне на „правоверни“ и „неправоверни“, което може да доведе до социална изолация или конфликти.
Причини за възникване и разпространение
Фундаменталистките движения често растат в условия на икономически, социални и културни промени. Миграции, урбанизация, научни открития и промени в моралните норми създават усещане за загуба на познатия ред. В отговор някои групи търсят сигурност в вечни истини и стриктни правила. Има и политически измерения — в някои случаи религиозни лидери и организации мобилизират последователи за постигане на влияние или контрол върху образователни, правни и обществени институции.
Съвременни проявления
Фундаментализъм не е еднородно явление и се проявява по различни начини в зависимост от религията и културния контекст:
- Християнски фундаментализъм — акцентира върху буквално тълкуване на Библията, опозиция към абортите, защита на „традиционните“ семейни ценности и влияние в образователната политика;
- Ислямски фундаментализъм — движения, които искат по-строго прилагане на шериата или връщане към „ислямските корени“ в личния и обществен живот;
- Други религиозни форми — еврейски, хиндуистки и други религиозни групи също развиват консервативни течения със сходни черти;
- Политически и секуларни форми — понятието се използва и за описване на крайни, догматични политически или икономически идеологии, които не допускат критика или компромис.
Влияние, конфликти и критика
Фундаментализмът може да играе роля в изграждането на общност и поддържането на морални стандарти, но също така често води до конфликти: между поколенията, между религиозни групи и секуларни институции, или в международен план, когато се смесва с национализъм и политика. Критиците посочват, че строги догми могат да ограничат свободата на мисълта, индивидуалните права (особено на жени и малцинства) и научното развитие. От друга страна, анализаторите предупреждават, че маргинализирането на фундаменталистките общности може да задълбочи радикализацията, ако не се предложат диалог и социална интеграция.
Как да разбираме и реагираме
Подходите за справяне с рисковете и проблемите, свързани с фундаментализма, включват:
- диалог и междукултурно/междурелигиозно обучение за намаляване на страховете и недоразуменията;
- образователни инициативи, които развиват критично мислене и разбирателство за различията;
- защита на човешките права и равенството пред закона, като се търси баланс между религиозната свобода и защитата на уязвимите групи;
- подпомагане на икономическа и социална интеграция, за да се намали усещането за заплаха и изолация.
Фундаментализмът е сложен и многопластов феномен. За да се разбере пълноценно, е важно да се разглежда както неговият религиозен и културен контекст, така и социално-икономическите причини, които го подкрепят.
Фундаментализмът също е запазена марка на коланите "да биеш деца". Кожените колани "Фундаментализъм" са участвали в безброй художествени изложби, за да сатиризират християните-фундаменталисти, които смятат, че техният Бог иска да бият деца. Художникът и единственият публично признат собственик на Fundamentalism, Даниел Вандер Лей, е защитник на правата на децата, който използва своята марка "Fundamentalism America's Premier Child Abuse Brand" като начин да се противопостави на правителствата по света относно практиките на телесни наказания в училищата и домовете. Телесното наказание все още се прилага в държавните училища в 19 американски щата.


Поучителен знак за футболните фенове в кампуса на щата Мичиган

Протест срещу антиислямски филм в Бахрейн. Текстът на транспаранта се превежда като "Ислямската нация няма да търпи онези, които оскърбяват нейните светини".


Мормон и съпругите му танцуват на песента на дявола, илюстрация от 1850 г.
Терминология
Някои хора, които се наричат религиозни фундаменталисти, не харесват това название, тъй като то има и други значения. Те не го харесват, защото "религиозен фундаменталист" има някои негативни представи за него. Много хора, които са политически прогресивни или либерални, понякога не харесват религиозните фундаменталисти. Те вярват в лоши неща за тях, като например, че не са умни, не са образовани или че не зачитат човешките права на хората.
Някои хора, които са християнски фундаменталисти, харесват този термин и го използват, за да назоват себе си. Но те не обичат да бъдат наричани религиозни фундаменталисти, защото ислямските фундаменталисти са в същата група.
История
Фундаментализмът се заражда като движение в САЩ , което започва сред консервативните презвитериански учени и теолози в Принстънската богословска семинария през първото десетилетие на ХХ век. Скоро то се разпространява сред консерваторите сред баптистите и други деноминации по време на и непосредствено след Първата световна война. Целта на движението е да утвърди ортодоксалното протестантско християнство и ревностно да го защитава срещу предизвикателствата на либералната теология, немската висша критика, дарвинизма и други движения, които смята за вредни за християнството.
Терминът "фундаментализъм" води началото си от Ниагарската библейска конференция (1878-1897 г.), която определя нещата, които са основни за християнската вяра. Терминът се използва и за обозначаване на "The Fundamentals" - сборник от дванадесет книги на пет теми, публикуван през 1910 г. и финансиран от Милтън и Лаймън Стюарт
Проблеми на фундаментализма
Не всички религиозни фундаменталисти вярват в едни и същи неща. Но има много въпроси, по които те имат силни убеждения. Някои от тези въпроси са сходни дори в различните религии. Някои от тези въпроси са:
- Аборт
- Хомосексуализъм
- Феминизъм (или права на жените)
- Секс преди брака
- Контрацепция
- Религията като основа на законите
- Преподаване на религия в училищата
- Наука
Критика
На фундаменталистките позиции са отправени много критики. Една от най-често срещаните е, че някои твърдения на фундаменталистката група не могат да бъдат доказани и са ирационални, очевидно неверни или противоречат на научните доказателства. . Например някои от тези критики са известни с твърдението на Кларънс Дароу по време на процеса "Скоупс маймуна".
Друг е въпросът, че религиозните убеждения не се превръщат добре в закони или социална политика в различните толерантни общества. Тази критика е в полза на секуларизма като по-добра основа за социална хармония и стабилност.
Един от критиците, Елиът Н. Дорф, пише:
За да се осъществи на практика фундаменталистката програма, е необходимо да се разбира отлично древният език на оригиналния текст, ако наистина истинският текст може да бъде (намерен...) сред вариантите. Освен това хората са тези, които предават това разбиране между поколенията. Дори ако човек иска да следва буквалното Божие слово, необходимостта хората първо да разберат това слово (изисква) човешко тълкуване. Чрез този процес човешката непогрешимост е неразривно смесена в самото значение на божественото слово. В резултат на това е невъзможно да се следва неоспоримото Божие слово; човек може да постигне само човешко разбиране на Божията воля.
Въпроси и отговори
В: Какво е фундаментализъм?
О: Фундаментализмът е съвкупност от точно определени ценности и убеждения, които се възприемат като абсолютни и не подлежат на промяна. Често се използва за описание на групи от хора, които се стремят да се държат или да действат в съответствие със своите морални и религиозни ценности, дори ако тези ценности може да са непопулярни или критикувани от мнозина.
Въпрос: Кога за първи път се появява терминът "фундаментализъм"?
О: Терминът "фундаментализъм" се използва за първи път в началото на 20-ти век, за да опише някои хора от протестантската общност в Съединените щати, които имат набор от добре дефинирани ("фундаментални") ценности, които са в противовес на по-модерните идеи.
Въпрос: Как се е разглеждал фундаментализмът в исторически план?
О: Исторически фундаментализмът е бил разглеждан като отговор на съвременното общество; той осигурява нещо, което не се променя, когато познатите неща могат да накарат хората да се чувстват несигурни. Хората търсят правила за това как да действат, които не се променят, така че те виждат своята религия като това нещо, което не се променя.
Въпрос: Какъв е примерът за фундаменталистко поведение?
О: Пример за фундаменталистко поведение е човек, който се придържа стриктно към своите религиозни и морални убеждения, въпреки че тези убеждения може да са непопулярни или критикувани от много хора.
В: Има ли по-стар исторически прецедент за фундаментализма?
О: Да, един пример за по-стар исторически прецедент за фундаментализма е периодът на Реформацията.
В: Има ли друго значение за "фундаментализъм"?
О: Да, "фундаментализъм" е също така търговска марка на коланите "да биеш деца". Кожените колани "Фундаментализъм" са били представяни в художествени изложби като начин да се сатиризират християните фундаменталисти, които смятат, че техният Бог иска да бият деца.