Почетен папа Бенедикт XVI (на латински: Benedictus PP. XVI; на немски: Benedikt XVI; на италиански: Benedetto XVI, роден като Йозеф Алоизиус Ратцингер на 16 април 1927 г.) е почетен папа на Католическата църква. Той служи като 265-ия папа от 2005 до 2013 г. На този пост той е едновременно лидер на Католическата църква и владетел на държавата Ватикана. Бенедикт е избран на 19 април 2005 г. на папски конклав след смъртта на папа Йоан Павел II. Отслужва месата за встъпването си в длъжност на 24 април 2005 г. На 7 май 2005 г. той влиза във владение на своята катедрала - архибазиликата "Свети Йоан Латерански".

На 11 февруари 2013 г. Бенедикт обявява оставката си в реч на латински език пред кардиналите. Причината за това е "липсата на душевни и телесни сили" поради напредналата му възраст. Оставката му влиза в сила на 28 февруари 2013 г. Той е първият папа, който подава оставка след папа Григорий XII през 1415 г. Той е първият, който подава оставка по собствено желание след папа Целестин V през 1294 г. Като почетен папа Бенедикт запазва стила Негово Светейшество и титлата папа. Той ще продължи да се облича в папския бял цвят. Той беше наследен от папа Франциск на 13 март 2013 г. На 2 май 2013 г. той се премества в новоремонтирания манастир Mater Ecclesiae за своето оттегляне. През септември 2020 г. Бенедикт XVI става най-дълго живелият папа на 93-годишна възраст.

Ранен живот и образование

Йозеф Ратцингер е роден на 16 април 1927 г. в Марктл ам Ин (Бавария). Произхожда от католическо семейство; брат му Георг Ратцингер също става свещеник и диригент. Като млад попада в условията на Втората световна война — подобно на много свои връстници, той е подложен на задължителна военна или помощна служба и впоследствие е пленен и освободен в края на конфликта. След войната продължава религиозното и академично си образование: завършва богословие и философия, получава докторска и хабилитационна степен и развива богата научна дейност.

Свещеническо служение и академична кариера

Ратцингер е ръкоположен за свещеник през 1951 г. и бързо се утвърждава като един от водещите католически богослови на поствоенна Европа. Преподава катехитика и догматическо богословие на няколко германски университета, сред които Мюнхен, Бон, Мюнстер, Тюбинген и Регенсбург. Автор е на множество книги и статии, сред които добре познатата "Einführung in das Christentum" ("Въведение в християнството"), които до голяма степен оформят мисленето му за връзката между вяра и разум.

Кариера в римската курия и създаване на кардинал

През 1977 г. е назначен за архиепископ на Мюнхен и Фрайзинг и е създаден кардинал. През 1981 г. папа Йоан Павел II го назначава за префект на Конгрегацията за учението на вярата (Congregation for the Doctrine of the Faith) — една от ключовите служби в римската курия, отговорна за доктринални въпроси. В този период Ратцингер става постоянен съветник и сътрудник на Йоан Павел II и придобива международна известност с критичния си, но внимателен подход към съвременните богословски и етически дебати.

Папство (2005–2013)

Избран за папа на 19 април 2005 г., той взема името Бенедикт XVI и поставя акцент върху богословската яснота, литургическата традиция и диалога между вяра и разум. Някои от най-важните му инициативи и документи от периода включват:

  • Енциклики: Deus Caritas Est (2005), Spe Salvi (2007) и Caritas in Veritate (2009) — текстове, в които разработва разбирания за любовта, надеждата и социалната доктрина на църквата.
  • Литургия: моту проприото Summorum Pontificum (2007), което улеснява по-широкото използване на латинската традиционна меса (традиционната латинска меса, известна като „традиционен ритуал“).
  • Междурелигиозен диалог: предприема срещи и инициативи за диалог с представители на други християнски църкви, юдаизма и исляма, макар че някои негови изказвания (напр. лекцията в Регенсбург през 2006 г.) предизвикват остри реакции и дебати.
  • Проблеми на църквата: по време на неговото понтификатство публичният скандал с сексуални злоупотреби в Католическата църква привлече голямо внимание. Бенедикт XVI признава грешките и недостатъците в реакциите на църковната йерархия, предприема дисциплинарни мерки, уволнява духовници и инициира реформи за по-добра защита на децата и прозрачност в процедурите.

Оставка и период като почетен папа

На 11 февруари 2013 г. обявява, че поради "липсата на душевни и телесни сили" не може повече да изпълнява изцяло служението на епископ Римски, и обявява оставката си, която влизa в сила на 28 февруари 2013 г. Това решение е безпрецедентно за съвременната история на папството — той е първият, който подава оставка след папа Григорий XII (1415) и първият, който го прави по собствено желание след папа Целестин V (1294). След оттеглянето си остава с титлата и стила на Негово Светейшество, но се дефинира като „почетен папа“ и продължава да носи бялия папски сутан. На 2 май 2013 г. се премества в манастира Mater Ecclesiae в рамките на Ватикана, където живее уединено и се посвети на молитва, изучаване и писане.

Късни години, смърт и наследство

След оставката си Бенедикт XVI ограничава публичните си изяви и постепенно снижава активността си поради влошаващо се здраве. Продължава да публикува редки текстове и да дава интервюта. През септември 2020 г. той става най-дълго живелият папа в историята. Йозеф Ратцингер — Бенедикт XVI — почина в държавата Ватикана на 31 декември 2022 г. на 95-годишна възраст. Погребението му се състоя в понтификалната база на Ватикана в началото на януари 2023 г.

Наследството на Бенедикт XVI е сложно и многопластово: той остава една от водещите фигури на католическата теология от втората половина на XX и началото на XXI век — уважаван от консервативни и интелектуални кръгове заради акцента върху традицията, доктрината и връзката между вяра и разум, но и критикуван за някои свои решения и реакции в периоди на криза. Неговите богословски трудове, енциклики и документи продължават да влияят върху дискусиите в църквата и в академичната среда.