Григорий XII (Анджело Корарио) — папа през Западната схизма, оставка 1415
Папа Григорий XII (на латински: Gregorius Duodecimus; ок. 1326 г. - 18 октомври 1417 г.) е 206-ият папа. Той е роден като Анджело Корарио във Венеция, Италия. Става епископ на Кастело през 1380 г., титулярен патриарх на Константинопол през 1390 г., кардинал през 1405 г. и накрая папа Григорий XII на 30 ноември 1406 г. Заема този пост през годините на Западната схизма. През 1415 г. подава оставка по време на Констанцкия събор. Умира в Реканати през 1417 г. Неговата папска оставка е последната до оставката на папа Бенедикт XVI през февруари 2013 г.
Ранен живот и църковна кариера
Анджело Корарио произхожда от венецианско благородническо семейство и посвещава живота си на църковната служба. През 1380 г. е назначен за епископ на Кастело — важна венецианска епархия; по-късно получава титлата патриарх на Константинопол (титул, носен от латински церемониален патриарх след кръстоносните експанзии) и през 1405 г. е провъзгласен за кардинал. Неговата кариера го издига сред водещите сановници на римската курия и го прави видна фигура в периода на политическото и църковно напрежение в Европа.
Папство и Западната схизма
Избран през ноември 1406 г., Григорий XII заема престола в един от най-разделените периоди в историята на Западната църква — т.нар. Западна схизма, когато едновременно претендират за легитимност папи в Рим, Авиньон и (по-късно) в Пиза. Като представител на римската обсерванция той се опитва да запази властта и влиянието на Римската курия, но реалната му администрация е ограничена от наличието на други конкуренти и от политическите сили в Италия и извън нея.
Оставка на Констанцкия събор
Констанцкият събор (1414–1418) е свикан с цел да сложи край на схизмата и да възстанови единство в църквата. За да улесни разрешаването на кризата, Григорий XII предприема необичайна, за онези времена, стъпка — той се съгласява да признае легитимността на събора и да подаде оставка от папския престол. Това решение е мотивирано от желанието да има легитимен механизъм за обединение на църквата и да се избегне по-нататъшна конфронтация между трите претендента. Оставката му (приета от събора през юли 1415 г.) прави възможно по-нататъшното действие на Констанцкия събор — обвиняването и отстраняването на другите претенденти и подготовката за избор на единен папа.
Последни години и значение
След оставката Григорий XII се оттегля в Реканати, където прекарва последните си години и умира на 18 октомври 1417 г. Неговото доброволно отстъпване от престола остава рядък пример в историята на папството и е цитиран през вековете като акт, допринесъл за възстановяване на църковното единство. Оставката на Григорий XII остава единственият доброволен случай на папска отмяна до 2013 г., когато папа Бенедикт XVI обявява своята оттегляне.
Наследство
- Знак за прагматизъм: Решението му да се откаже в полза на общото благо на църквата демонстрира готовност за лични жертви в името на институционалното възстановяване.
- Участие в разрешаването на схизмата: Неговата оставка е ключов елемент, който помага на Констанцкия събор да продължи реорганизацията на църковната власт и да създаде условия за избор на единен папа след продължителния конфликт.
- Историческа рядкост: Оставката му остава изключение в папската институция и се разглежда като прецедент в дискусиите за легитимност и власт в Римокатолическата църква.