Свети Александър I — ранен папа на Рим, приписвани евхаристийни слова и благославяне на домове
Свети Александър I — ранен папа, приписани му евхаристийни слова и въвеждане на благославяне на домове. История, традиции и честване на светеца на 3 май.
Александър I е петият папа на Католическата църква; официалната му титла е епископ на Рим. Годините на службата му могат да се изчислят само приблизително — около 109–116 г. сл. Хр. Точните детайли за живота и дейността му са оскъдни и се основават главно на по-късни предания и църковни списъци.
Приписвани литургични приноси
В ранните писания от VI в. на Александър се приписват думи и формули, които по-късно влезли в употреба при Светия евхаристин или Светото причастие на католическата меса. Тези думи са свързвани с формулите на установяването на Евхаристията, взети от Новия завет и считани за думите на Исус Христос по време на Тайната вечеря. В същите средновековни сведения му се приписва и началото на практиката за благославяне на домовете със светена вода — ритуал, при който вода, благословена от папа или от някой свещеник, се използва за освещаване и закрила на жилища.
Историческа оценка и източници
Главният източник за тези приписвания е т.нар. Liber Pontificalis и други по-късни хagiографски сводове от V–VI век. Много съвременни историци и литургисти смятат, че конкретните литургични формули и практики, приписвани на Александър I, са по-скоро резултат от по-късно развитие на църковната литургия, което е било ретроспективно проектирано върху ранните римски епископи. Поради слабостта на съвременните (за неговото време) източници, трудно може да се установи какво точно е въведено лично от него и кое е по-късна традиция.
Почит и празник
Католическата църква го обявява за светец, а споменът му се чества на 3 май. В литургичните и мйоните традиции на Римската църква Александър I е запомнен преди всичко като ранна апостолска фигура, чието име свързва ранната римска епископска институция с по-късно оформените литургични практики.
Значение
Днес Александър I е важна историческа и символична фигура за изучаване на ранната римска Църква и на начина, по който по-късни поколения са интерпретирали и систематизирали литургичните традиции. Приписванията към неговото име отразяват процеса на формиране на Евхаристията и на ритуалите за освещаване в първите няколко столетия на християнството, дори когато конкретните факти остават неясни.
Александър I
Справка
- ↑ Чарлз А. Куломб, Викари на Христос: (NY:Citadel Press, 2003), стр. 25
- 2.02.1 ↑ Richard P. McBrien, Lives of the Popes: Петър до Йоан Павел II, (Сан Франциско:Харпър Сан Франциско, 1997 г., стр. 37).
| ||||||||
| aБенедикт IX се появява три пъти в "Списъка на папите"...b Няма нито Йоан XX, нито Бенедикт X |
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Александър I?
О: Александър I е петият папа на Католическата църква, известен още като епископ на Рим.
В: Кога е служил като папа?
О: Годините на службата му се изчисляват на около 109-116 г. пр. н. е.
В: Какво му се приписва в писанията от началото на VI в.?
О: В писанията от началото на VI в. на Александър се приписва, че е вмъкнал думите, които сега се използват в Светия евхаристий или Светото причастие на католическата меса, които са взети от Новия завет и за които се твърди, че са думите на Исус Христос по време на Тайната вечеря.
Въпрос: Каква друга практика се смята, че е започнал той?
О: Твърди се, че той е започнал и практиката да се благославят домовете със светена вода - вода, благословена от свещеник или папа.
В: Католическата църква обяви ли го за светец?
О: Да, Александър I е обявен за светец от Католическата църква.
В: Кога се чества неговият празник?
О: Празникът му се чества всяка година на 3 май.
обискирам