Папа Виктор (189–198 г. сл. Хр.) е четиринадесетият папа, чиято официална титла е епископ на Римската католическа църква. Според ранната традиция той е първият папа от африкански произход — известен е като първият африкански папа. За живота му преди избора му на епископския престол има малко сигурни данни; основните сведения идват от раннохристиянски хроники, най-вече от Евсевий.

Спорът за празнуването на Великден

По време на папството си Виктор се сблъсква с един от най-големите ритуални и дисциплинарни спорове в ранната църква — кога трябва да се празнува Великден. В Римската църква и в части от Галия (днешна Франция) и в околните региони считали, че тържеството трябва да се отбелязва винаги в неделя — воскресението трябва да се предава на празника в деня на възкресението. Други християнски общности, главно в Мала Азия, запазвали старинната практика да празнуват Пасха на 14-тия ден от юдейския месец Нисан (често наричана в древните текстове Пасха), независимо кой ден от седмицата се пада.

Виктор се опитва със събрание и писмени послания да наложи единен начин на празнуване, като въвежда твърда позиция, че практиката в Мала Азия е неправилна и води до разединение. По-късни извори описват как той в един момент обявява общините в Мала Азия за отлъчени. Реакцията от страна на други церковни водачи — най-вече от Ириней от Лион и от някои източни епископи като Поликрат от Ефес — е против строгата дисциплина; те апелират за запазване на общение и толерантност към местните обичаи. В крайна сметка спорът не води до трайно разделение: след протести и писма папата изглежда се оттегля от крайните си мерки и общините в Мала Азия са отново приети в общението на Църквата.

Дипломация и застъпничество

Освен въпроса за Великден, на Виктор се приписват и други действия в полза на християните. Според Евсевий той успял да уреди освобождаването на някои християни, осъдени на заточение и тежък труд в мините на Сардиния, чрез застъпничество пред императорския двор — дори се говори за покровителство, отправено чрез любовницата на императора. Тези епизоди показват, че римският епископ вече играе роля не само в духовното, но и в обществено-политическото застъпничество за общността.

Значение и памет

Папа Виктор остава в паметта на църковната традиция като активен защитник на единството на традициите и реда в Църквата, макар методите му в спора за Великден да предизвикват критика и възражения от видни пастири на онова време. Неговият спор с общините в Мала Азия е част от по-широкия процес, чрез който християнската общност търси норма и единство в богослужебните практики.

Празникът му се чества на 28 юли. За живота и дейността му основните сведения са запазени в ранните църковни летописи и писма от края на II век, които ни дават представа за сложността на взаимодействието между различните християнски общности в този период.