Трап Емейшан е заливната базалтова вулканична провинция в Югозападен Китай, около провинция Съчуан. Името "капани" (от шведското "trappa" — стълба) описва характерната стъпаловидна морфология, получена от многократни потоци лава, които образуват плоски хоризонти един върху друг. Там се срещат много видове магмени скали, като най-често изпъкват базалт и други мафични до ултрамафични разновидности, както и скални тела от интрузивен произход (габро и др.). В геологията тя е известна като голяма магмена провинция (Large Igneous Province). Други наименования на капаните включват Пермска голяма игногенна провинция Емейшан и други варианти.

Геология и строеж

Капаните са съставени от многослойни тънки до средно дебели потоци лава, които са се наслоили при последователни изригвания на магма. Индивидуалните потоци обикновено са с дебелина от няколко метра до десетки метри, а сумарната дебелина на лавовите комплекси може да достигне стотици и на места над хиляда метра. Магменият й състав включва предимно базалтови до имагинални мафични скали, с локални вноски от ултрамафични камерни тела и интрузии. В някои части на провинцията се срещат и по-финозърнести силикатни форми, свързани с перекструдивни процеси и фракциониране на магмата.

Възраст и мащаб

Изригванията, довели до образуването на Емесианските капани, са започнали преди около 260 милиона години, през късната част на пермския период (Guadalupian–Lopingian граничен интервал). Датировките се потвърждават чрез радиометрични методи (Ar–Ar, U–Pb и др.). Обемът на изпъкналите и интрузивни породи е значителен — оценките варират, но се говори за стотици хиляди кубични километра магма, което прави провинцията значима на глобално ниво, макар и много по-малка от Сибирските капани, които са възникнали по-късно.

Въздействие върху околната среда и биосферата

Емесианските капани се разглеждат като важен фактор в научните изследвания за причините и механиките на масовите измирания в края на пермския период. Излъчването на големи количества газове (особено CO2 и SO2) по време на мащабни вулканични изригвания може да доведе до климатични промени — засушавания, повишаване на температурата, окисляване или обезлесяване, а също и до промени в химията на океаните (киселинизация, аноксия). Такива ефекти съвпадат във времето с биотични кризи като измирането в края на Гуадалупиан, което подсилва хипотезите за вулканизма като основна движеща сила на тези събития.

Дебати за причините на масовите измирания

Капаните Емейшан са част от научния дебат за причините за масовите измирания. Свързването на вулканични събития с биотични кризи се подкрепя от стратиграфски и геохимични данни, които показват едновременно възникване на големи магмени изливи и рязки промени в екосистемите. Друга теория, която е предложена за обяснение на масовите измирания, е, че те са причинени от сблъсъци с метеорити или комети. В този контекст хипотезата е, че ударните събития могат да предизвикат наводняващи базалтови изригвания (или да доведат до други съвместни ефекти). За случая на Емейшан повечето изследвания обаче насочват към вулканизма и свързаните климатични и океански промени като главен виновник, като хипотезата за удар не намира широка подкрепа за тази конкретна провинция.

Произход и механизъм

Много геолози свързват възникването на големи магмени провинции с дейността на мантелни плумини или топлинни аномалии в мантията, които стимулират бързо топене и изливане на значителни количества магма на повърхността. Геохимичните данни от Емейшан подсказват бързо изливане на мафична магма от дълбоки мантелни източници, въпреки че детайлите за точния механизъм и структурното обкръжение продължават да се изучават.

Икономическо и научно значение

  • Емесианската провинция е важен обект за проучване на процесите при големите магмени изригвания и техните екологични последствия.
  • В някои райони са установени индустриални интереси, свързани с минерализация и геотермална енергия; локални метални аномалии и минерални залежи (напр. мед, никел и платинени групови елементи) са предмет на проучвания.
  • Изследванията на капаните допринасят за по-доброто разбиране на глобалните промени в климата и биосферата в геологическата история.

Като цяло, Емейшанските капани са ключов геологичен обект за връзката между големите изригвания и изменението на условията на живот на планетата в къснопермския период, като продължава да бъде активна тема на интердисциплинарни изследвания в палеонтологията, геохимията и палеоклиматологията.