Измирането в края на триаса бележи границата между триаския и юрския период преди 208 милиона години. Въпреки това много от измирането е настъпило преди това в горния триас.

Като цяло това е било едно от най-големите събития на измиране през фанерозоя. То е засегнало дълбоко живота на сушата и в океаните. Поне половината от видовете, за които сега се знае, че са живели на Земята по това време, са изчезнали.

Изчезнали са цял клас (конодонти - изчезнали хордови), 20% от всички морски семейства, всички големи круротарсани (нединозавърски архозаври), някои от останалите терапсиди и много от големите земноводни.

Събитието изпразва много екологични ниши и позволява на динозаврите да заемат доминираща роля през юрския период. Това събитие се е случило за по-малко от 10 000 години и е настъпило точно преди Пангея да започне да се разпада.

Учените са предложили няколко обяснения за това събитие, но всички те остават без отговор:

Какви са основните хипотези

  • Интензивна вулканична дейност (Централно-атлантически магматичен провинциален, CAMP): Това е водещата хипотеза в последните десетилетия. Огромни изливи от базалтови лава освободили големи количества CO2 и SO2, предизвиквайки глобално затопляне, киселинни дъждове и дехидратация/стрес за сладководни басейни. Геохимични маркери като аномалии в изотопите на въглерода и метални следи (напр. живак) съвпадат с някои от фазите на измиране.
  • Астероиден или кометен удар: за край-Триас са предлагани отделни кратери и следи от удари, но за разлика от Креда-Палеогеновото измиране липсва един непротиворечив, широко приет кратер, който да обясни събитието. Някои проучвания намират локални курсове на разрушение и ударни пирокластични материали, но доказателствата са по-слаби и разпределението им не обяснява глобалния обхват самостоятелно.
  • Промени в морското равнище и океанска аноксия: спадането или покачването на морското равнище, съчетано с намалена кислородна наситеност на дълбоководно море, би причинило масова смърт на морските организми, особено филтърните и дълбоководни животни. Известни са и седиментни доказателства за аноксични състояния в някои басейни към края на триаса.
  • Климатични и хидрологични промени, включително освобождаване на метанови хидрати: рязкото затопляне, може да предизвика освобождаване на големи количества метан, което задейства допълнително затопляне и климатична нестабилност.
  • Съвкупност от фактори и биотични взаимодействия: все по-често учените сочат, че причините вероятно са многофакторни — вулканизъм, климатични промени, промени в морското равнище и местни екологични колапси са могли да действат заедно, за да ускорят изчезването.

Датиране и продължителност

Първоначалните оценки в някои публикации поставяха събитието около 208 млн. години, но по-новите прецизни радиометрични дати (U–Pb на циркон) и международни стратиграфски работи преместват границата между Триас и Юра приблизително към ~201.3 млн. години. Въпросът за точната продължителност остава активна тема: някои анализи показват бързи фази на екологична криза, случили се за хилядолетия до десетки хиляди години, докато други показват по-продължителни вълни на налягане над екосистемите.

Как учените изследват събитието

  • Биостратиграфия — анализ на вкаменелости на конодонти, амонити и други индикаторни групи за да се проследят промени в биотата.
  • Радиометрично датиране (U–Pb на циркон) — за прецизно свързване на вулканични пепелни слоеве с времето на измиране.
  • Изотопни анализи (въглерод, кислород) — показват резки промени в глобалния цикъл на въглерода и климата.
  • Геохимични маркери (напр. Hg/живак) — често използвани като индикатор за масивна вулканична дейност.
  • Седиментология и палеоекологични реконструкции — промените в отлаганията показват регресии/трансгресии и локални аноксични условия.

Последици за живота и възстановяване

Краят на Триаса силно променя състава на екосистемите. Много групи, които доминирали преди събитието, намаляват или изчезват, което освобождава ниши. Това спомага за бързата експанзия и радиация на динозаврите през Юрския период. Растителните общности и морските екосистеми също преминават през реструктуриране — кораловите общности и рифообразуването са засегнати, а възстановяването на биологичното разнообразие отнема милиони години и преминава през няколко фази на възстановяване и евентуална нова диверсификация.

Неразрешени въпроси и текущи изследвания

  • Колко важна е била вулканичната дейност в сравнение с други фактори и доколко кратки са били най-интензивните фази?
  • Има ли един единствен «ударен» механизъм (като голямо събитие) или серия от по-малки, свързани събития?
  • Как регионалните различия (различен ефект в отделни басейни и екосистеми) влияят на глобалния модел на измиране?

Изследванията продължават: нови радиометрични дати, геохимични записи и глобални сравнения на стратиграфските секвенции помагат да се уточни хронологията и механизмите. Най-вероятно окончателното обяснение ще включва комбинация от голяма вулканична активност, бързи климатични промени и локални екологични сривове, които заедно предизвикват това масово измиране.