Еоцен–Олигоценско измиране: студ, метеорити и масови изчезвания

Еоцен–Олигоценско измиране: разберете как застудяване, вулкани и метеоритните удари (Попигай, Чесапийк) предизвикват масови изчезвания и ледено покриване на Антарктида.

Краят на еоцена е началото на олигоцена (преди 33,9 милиона години). Той е белязан от мащабна флорална и фаунистична обмяна.

Повечето от засегнатите организми са морски или водни. Сред тях са и последните древни китоподобни - археоцетите.

Това е период на големи климатични промени, особено захлаждане. Първоначално то не е било свързано с нито един голям удар или катастрофално вулканично събитие.

Възможно е обаче вулканичната дейност да е причинила изчезването. Няколко големи метеоритни удара са се случили по това време. Едно такова събитие е причинило ударния кратер в залива Чесапийк на 40 km (25 мили), а друго - в кратера Попигай на 100 km (62 мили) в централен Сибир, като е разпръснало отломки може би чак до Европа. Новите датировки на метеорита Попигай показват, че той може да е причина за масовото измиране.

Какво се е случило

Промяната в границата еоцен–олигоцен не е един единичен феномен, а съвкупност от екологични, климатични и геоложки процеси, които довеждат до значителни изчезвания и преустройство на екосистемите. Най-изразеният знак в геоложкия запис е рязка промяна в кислородните и други изотопни съотношения, свързана с охладяване на океаните и увеличаване на ледниковия обем на планетата.

Основни причини (хипотези)

• Понижаване на атмосферния въглероден диоксид: дългосрочно намаляване на CO2 чрез геоложки процеси (интензивно химично изветряне, свързано с орогенеза и промени в разпределението на суша) намалява парниковия ефект и предизвиква охлаждане.
• Охлаждане и образуване на ледени шапки: спадът на температурите довежда до началото на постоянна ледена покривка на Антарктида с ледени покривки, което променя морските нива и океанските циркулации.
• Метеоритни удари: събития като тези, довели до кратерите в Чесапийк и Попигай, могат да предизвикат локални и глобални екологични смущения (прах и аерозоли в атмосферата, пожари, киселинни дъждове).
• Вулканична дейност: продължителни изливи и изхвърляне на газове могат да повлияят както на краткосрочния климат (аерозолно охлаждане), така и на дългосрочния въглероден баланс (CO2).
• Промени в океанската циркулация: разделянето на континенти и формирането на нови морски проливи (напр. интензификация на Антарктическата циркумполярна циркулация) променят топлинното разпределение и екологичните нишите в океаните.

Последици за живота

Морски организми: най-тежко засегнати са фитопланктонът (например кокколитофори), форминиферите, някои групи миди и други морски безгръбначни. Резултатът е намаляване на биомасата и изчезване на видове, което променя структурата на хранителните вериги.

Китоподобни и други гръбначни: сред засегнатите са последните древни китоподобни - археоцетите, които изчезват, докато по-модерните групи китоподобни (и други морски бозайници) променят разпространението си и адаптират нови екологични ниши.

Суша и флора: захлаждането и понижаването на морското ниво водят до изместване на растителните съобщества, миграция на тропични и субтропични таксони към екватора и увеличаване на студоустойчиви растения в средните ширини. В някои региони се наблюдават масови смени в състава на горите и поява на по-умерени типове растителност.

Данни и доказателства

Ключовият свидетел в геоложкия запис е събитие, означено като Oi-1 — рязка промяна в кислородните изотопи, която корелира с началото на трайна антарктическа ледена покривка. Тези изотопни сигнали, комбинирани с палеонтологични данни (резки спадове в разнообразието на някои групи), морски седиментни промени (смяна в седиментацията при понижаване на морското ниво) и нови датировки на кратерите (като Попигай), формират комплексна картина на краха и възстановяването на екосистемите.

Комбинация от фактори

Повечето съвременни изследователи смятат, че изчезванията в края на еоцена са резултат от комбинация на фактори, а не от един-единствен катастрофален причинител. Метеоритни удари могат да са ускорили или влошили процесите на вече настъпващо глобално охлаждане, докато дългосрочни изменения в атмосферната химия и океанската циркулация задават фона за масовите промени.

Значение за еволюцията

Това преустройство на биосферата отваря ниши, които позволяват радиацията на нови, по-модерни групи организми през олигоцена и след това. Наблюдава се преход към екосистеми, по-близки до съвременните, както на сушата, така и в моретата.

Краят на еоцена е добър пример за това как взаимодействието между геоложки процеси, климатични промени и внезапни катастрофични събития може да предизвика глобални трансформации в живота на Земята.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява еоценът и кога е приключил?

В: Какво бележи началото на олигоцена?

В: Какво се е случило по време на прехода от еоцена към олигоцена?

В: Имало ли е някакъв голям удар или вулканично събитие, което да е предизвикало климатичните промени в началото на олигоцена?

Въпрос: Имало ли е метеоритни удари по времето на прехода от еоцена към олигоцена, които може да са изиграли роля в събитието на измиране?

В: Коя е водещата научна теория за застудяването на климата през този период?

Въпрос: Кое събитие бележи началото на покриването на Антарктида с лед и как е свързано с прехода от еоцен към олигоцен?

Търсене по буква