Еоцен-олигоценско измиране
Краят на еоцена е началото на олигоцена (преди 33,9 милиона години). Той е белязан от мащабна флорална и фаунистична обмяна.
Повечето от засегнатите организми са морски или водни. Сред тях са и последните древни китоподобни - археоцетите.
Това е период на големи климатични промени, особено захлаждане. Първоначално то не е било свързано с нито един голям удар или катастрофално вулканично събитие.
Възможно е обаче вулканичната дейност да е причинила изчезването. Няколко големи метеоритни удара са се случили по това време. Едно такова събитие е причинило ударния кратер в залива Чесапийк на 40 km (25 мили), а друго - в кратера Попигай на 100 km (62 мили) в централен Сибир, като е разпръснало отломки може би чак до Европа. Новите датировки на метеорита Попигай показват, че той може да е причина за масовото измиране.
Водещата научна теория за застудяването на климата по това време предвижда намаляване на въглеродния диоксид в атмосферата, който бавно намалява в средата и края на еоцена и вероятно достига някакъв праг преди около 34 милиона години. Тази граница е тясно свързана с олигоценското събитие Oi-1 - промяна в кислородните изотопи, която бележи началото на покриването на Антарктида с ледени покривки.
Събития, свързани с изчезването
Въпроси и отговори
В: Какво представлява еоценът и кога е приключил?
О: Еоценът е геоложка епоха в историята на Земята, която приключва преди 33,9 милиона години.
В: Какво бележи началото на олигоцена?
О: Краят на еоцена бележи началото на олигоцена.
В: Какво се е случило по време на прехода от еоцена към олигоцена?
О: Настъпила е мащабна флорална и фаунистична промяна, като много морски и водни организми са изчезнали, включително и последните древни китоподобни.
В: Имало ли е някакъв голям удар или вулканично събитие, което да е предизвикало климатичните промени в началото на олигоцена?
О: В началото климатичните промени не са били свързани с нито едно голямо въздействие или катастрофално вулканично събитие, но е възможно вулканичната дейност да е изиграла определена роля.
Въпрос: Имало ли е метеоритни удари по времето на прехода от еоцена към олигоцена, които може да са изиграли роля в събитието на измиране?
О: Да, имало е няколко големи метеоритни удара, включително един, който е създал ударния кратер в залива Чесапийк с диаметър 40 км, и друг в кратера Попигай на 100 км в централен Сибир.
В: Коя е водещата научна теория за застудяването на климата през този период?
О: Водещата научна теория е, че е имало намаляване на въглеродния диоксид в атмосферата, който бавно е намалявал в средата и края на еоцена и вероятно е достигнал някакъв праг преди около 34 милиона години.
Въпрос: Кое събитие бележи началото на покриването на Антарктида с лед и как е свързано с прехода от еоцен към олигоцен?
О: Олигоценското събитие Oi-1, промяна в кислородните изотопи, бележи началото на покриването на Антарктида с ледена покривка и е тясно свързано с прехода от еоцен към олигоцен.
