Вулканична тапа (вулканично гърло): образуване и характеристики

Научете как се образува вулканичната тапа (вулканично гърло), нейните характеристики, ерозионни процеси и рисковете от експлозивни изригвания.

Вулканичната тапа е форма на релефа, която се образува, когато вулканичната магма се втвърди в отдушник на активен вулкан. Понякога те се наричат вулканични гърла или пуи. Тапата се разкрива, когато околните земи се ерозират.

По време на формирането си тапата може да доведе до екстремно нарастване на налягането, ако под нея е задържана магма, заредена с газ. Това понякога води до експлозивно изригване. Но ако не се стигне до експлозия, вулканът се превръща в солиден блок, изграден от твърд материал.

Обикновено тапата е по-твърда от заобикалящата я скала. Ледниковата ерозия може да доведе до оголване на тапата от едната страна, докато на подветрената страна остава дълъг склон от материал. Такива форми на релефа се наричат краг и опашка. Ако тапата е запазена, ерозията може да премахне околната скала, докато устойчивата на ерозия тапа остане. Така се получава характерната изправена форма на релефа.

Как се образува точната структура? Вулканичната тапа представлява втвърдено съдържание на вулканичния канал — магма, която е охладена и кристализирала. Често това е вискозна, богата на силиций магма (андезит, дацит или риолит), която се движи бавно и лесно запушва отвора. При охлаждането материалът може да покаже характерни прояви като шуплесто стъкловидно вещество (обсидian), груба кристална структура или слоестост и скъсаност (вулканични брекции), в зависимост от начина на втвърдяване и наличието на газове.

Геоморфологични и физични характеристики

• Форма: често цилиндрична или конична, с рязко изразени стръмни скални стени; височината може да варира от няколко метра до стотици метри.
• Състав: по-често от твърда, устойчива на ерозия скала (андезит, дацит, понякога базалт или вулканични брекции).
• Структурни особености: къртене, колонни и радиални пукнатини, фрагментарни структури около границите със стените на отвора.
• Ерозионна история: обикновено са останки след дълга диференциална ерозия — по-меки хоризонти около тапа се изнасят, а твърдата тапа остава като доминиращ релефен елемент.

Ерозия и форми като „краг и опашка“ Когато във ветровито или ледниково-активно обкръжение тапа е изложена от едната страна, тя действа като бариера: от подветрената страна се натрупва по-мекият материал и се образува наклон (опашка). Такива комбинации правят релефа лесно разпознаваем и често имат защитно значение за съседните терени.

Вулканична активност и рискове Ако запечатаната магма под тапата съдържа много разтворени газове, натискът може да нарасне значително и да предизвика експлозивно разрушаване на тапа и част от вулканичния конус. Това води до отделянето на пирокластични материали, вулканична пепел и мощни експлозии. Дори без експлозия, при нагряване и охлаждане около тапа могат да протичат хидротермални процеси, които разрушавайки скалите, променят геохимията и създават минерални жилки и повърхностни разломи.

Примери и значими обекти

• Edinburgh Castle (Castle Rock, Шотландия) — замъкът е разположен върху древна вулканична тапа/кратерното гърло.
• Shiprock (Ню Мексико, САЩ) — класически пример за издигнат вулканичен гърло (вулканичен нек), който се издига рязко над околните равнини.
• Devils Tower (Уайоминг, САЩ) — често посочван като вулканично гърло, въпреки че точният му геоложки произход среща дискусии сред учените.

Културно и практическо значение Вулканичните тапи често служат като отличими ориентири в пейзажа, туристически атракции и обекти за спортно катерене. Поради устойчивостта на материала могат да носят културни постройки (като замъци) или да определят разположението на населени места. От геоложка гледна точка те предоставят ценна информация за строежа и историята на вулканичната система — проби от тапа позволяват да се изучат условията на втвърдяване на магмата и наличието на газове.

Кога течното не става тапа? Не всички вулканични отвори се запушват с твърда, дълготрайна тапа — при много течливи (базалтни) лава канали често се образува непрекъснат поток, който не създава устойчив запушващ блок. Тапи се наблюдават най-често там, където магмата е по-вискозна или където колоните и блоковете са задържани вътре в отвора.

Обобщение Вулканичната тапа е важен геоложки обект — резултат от втвърдяване на магма в вулканичен отдушник и последваща диференциална ерозия, която оставя устойчивия блок да доминира в ландшафта. Тези структури са както геоложки свидетели на минали вулканични процеси, така и потенциални фактори за вулканична опасност, когато веществото и газовете под тях взаимодействат по експлозивен начин.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява вулканичната свещ?

В: Какви други имена се използват за описване на вулканична тапа?

В: Как се разкрива вулканичната тапа?

В: Какво се случва, ако под тапата е задържана магма с газ?

В: Какво се случва, ако след образуването на тапа не настъпи експлозия?

Въпрос: Защо запушалката обикновено е по-твърда от заобикалящата я скала?

В: Какво представляват скалата и опашката?

Търсене по буква