Добив на уран

Фон

Световното производство на уран през 2012 г. възлиза на 58 000 тона. Казахстан, Канада и Австралия са трите най-големи производители и заедно представляват 64 % от световното производство на уран. Други важни страни производителки на уран са Нигер, Намибия, Русия, Узбекистан, САЩ, Китай и Малави.

Уранът от минното дело се използва най-вече като гориво за ядрените електроцентрали. Урановите руди обикновено се обработват чрез смилане на рудните материали до еднакъв размер на частиците и след това се обработват, за да се извлече уранът чрез химическо излужване. При процеса на смилане обикновено се получава сух прах, състоящ се от естествен уран, "жълт кек", който се продава на пазара на уран като U ₃O ₈.

Околна среда

През 1950 г. Службата за обществено здраве на САЩ започва цялостно проучване на урановите миньори, което води до първата публикация на статистическа зависимост между рака и уранодобива, публикувана през 1962 г. В крайна сметка федералното правителство регулира стандартното количество радон в мините, като на 1 януари 1969 г. определя нивото на 0,3 WL.

От 50 настоящи и бивши обекти за добив на уран в 12 щата 24 са изоставени и за тях отговаря Министерството на енергетиката на САЩ. Сред инцидентните изпускания от урановите заводи са разливът от урановия завод "Чърч Рок" в Ню Мексико през 1979 г., наричан най-големият инцидент с ядрени отпадъци в историята на САЩ, и изпускането на горива от корпорация "Секвоя" в Оклахома през 1986 г.

През 1990 г. Конгресът приема Закона за компенсация на радиационното облъчване (RECA), който предоставя обезщетения на засегнатите от минното дело, а през 2000 г. са приети изменения, които се отнасят до критиките към първоначалния закон.

Икономика

Към юли 2014 г. цената на урановия концентрат остава близо до петгодишно дъно, като цената на урана е спаднала с повече от 50 % от пиковата цена през януари 2011 г. и отразява загубата на търсене в Япония след ядрената катастрофа във Фукушима през 2011 г. Поради продължаващите ниски цени през февруари 2014 г. миннодобивната компания Cameco отлага плановете си за разширяване на производството в съществуващите канадски мини, въпреки че продължава работата по откриването на нова мина в Cigar Lake. Също през февруари 2014 г. Paladin energy преустановява дейността на мината си в Малави, заявявайки, че високоразходната дейност е на загуба при текущите цени.