Малави
Малави (Република Малави) е държава в Югоизточна Африка. Граничи с държавите Танзания, Замбия и Мозамбик. Столицата на Малави е Лилонгве, а говоримите езици са английски и чичева. Официалният език на Малави е английският. Общата площ на страната е около 118480 km², а на всеки km² живеят около 100 души. Страната е наричана още "Топлото сърце на Африка". Малави е една от най-малките държави в Африка. Езерото Малави заема около една трета от площта на Малави.
През 10 век в Малави започват да живеят банту. През 1891 г. областта става колония на Обединеното кралство. През 1953 г. Малави, тогава наричан Нясаланд, като протекторат на Обединеното кралство, става почти независима държава, наречена Федерация Родезия и Нясаланд. Федерацията е прекратена през 1963 г. През 1964 г. е прекратена закрилата на Обединеното кралство над Нясаланд. Нясаланд става независима държава, управлявана от кралица Елизабет, и се нарича Малави. Две години по-късно тя става република. След като получава независимост, тя става еднопартийна и се управлява от Хастингс Банда. Той е президент до 1994 г. Сегашният президент е Питър Мутарика. Малави има демократично правителство с много партии. Малави разполага с малка армия: армия, флот и въздушна поддръжка. Малави има добри отношения със западните държави и с повечето държави в света. Малави е член на някои международни организации.
Малави е една от най-бедните страни в света. Икономиката се основава на земеделието. По-голямата част от населението живее в полски райони. Страната получава помощи от други държави. Правителството изпитва затруднения при изграждането и разширяването на икономиката и развитието на здравеопазването, образованието и безопасността на околната среда. От 2005 г. насам са разработени някои програми, които се фокусират върху тези проблеми.
Малави има ниска продължителност на живота и висока детска смъртност. Хората се разболяват от СПИН. В страната живеят африканци, азиатци и европейци, които говорят на различни езици.
История
Хората живеят в района на Малави от хиляди години. Първоначално те са били ловци-събирачи. Групите банту идват в района около 10 век. Повечето от групите банту заминали на юг, но някои от тях започнали да живеят там и създали етнически групи, основани на позната раса.
Към 1500 г. от н.е. групите се обединяват и създават империята Марави, която се простира на север от днешна Нхотакота до река Замбези и от езерото Малави до река Луангва в днешна Замбия.
След 1600 г. областта е обединена под един владетел и започва да търгува и да установява връзки с португалските търговци и военни чрез мозамбикското пристанище, което е окупирано от португалците. Към 1700 г. империята се разпада на области, които се контролират от отделни групи хора, което е известно на португалците чрез събиране на информация. Търговията с роби от суахили и араби е имала най-голям обем в средата на XIX в., когато около 20 000 души са били принуждавани да станат роби и са били продавани всяка година.
През 1859 г. британският изследовател Дейвид Ливингстън открива езерото Малави (тогава то се нарича езеро Няса) и смята, че планината Шир на юг от езерото е подходящо място за колония на европейците. През 60-те и 70-те години на XIX в. в района се провеждат много британски мисии. През 1878 г. е създадена компанията African Lakes Company Limited, която да създаде търговска и транспортна дейност, подпомагаща мисиите, а през 1876 г. в Блантайр е направена малка мисионерска и търговска зона и през 1883 г. там започва да живее британски консул.
На 6 юли 1964 г. Малави става независима държава. Първият президент е Хастингс Банда. Според конституцията Малави става република и еднопартийна държава. Конгресната партия на Малави (MCP) на Банда е единствената законна партия в страната. През 1971 г. Банда става пожизнен президент. В продължение на почти 30 години Банда управлява сурово правителство, което предпазва Малави от война.
Банда показа как една бедна страна без излаз на море, с голямо население и без полезни изкопаеми може да развива земеделие и промишленост. Банда създаде бизнес империя, която произвеждаше една трета от БВП на страната и използваше 10% от работниците, които получаваха заплата. Всички пари, спечелени от Банда, са използвани за развитието на Малави.
Под натиска за свободна политика Банда организира референдум през 1993 г., на който населението гласува за многопартийно, демократично правителство. В края на 1993 г. е съставен президентски съвет, прекратено е пожизненото управление на президента и е въведена нова конституция, която слага край на управлението на MCP. През 1994 г. в Малави се провеждат първите многопартийни избори и Банда е победен от Бакили Мулузи.
Големи градове
- Лилонгве
- Блантайр
- Mzuzu
Свързани страници
- Езерото Малави
- Списък на реките на Малави
- Малави на Олимпийските игри
- Национален отбор по футбол на Малави
Въпроси и отговори
В: Коя е столицата на Малави?
О: Столицата на Малави е Лилонгве.
В: Кои са официалните езици на Малави?
О: Официалният език на Малави е английски, а говоримите езици са английски и чичева.
В: Колко голяма е Малави по площ?
О: Общата площ на Малави е около 118480 km².
В: Кога банту започват да живеят в Малави?
О: Народът банту започва да живее в Малави през 10 век.
В: Кога Нясаланд става независима държава, наречена Малави?
О: През 1964 г. Нясаланд става независима държава, управлявана от кралица Елизабет, и се нарича Малави. Две години по-късно тя става република.
В: Кой е настоящият президент на Малави?
О: Питър Мутарика е настоящият президент на Малуай.
В: Какъв тип правителство има Мали? О:Малуай има демократично правителство с много партии.
