Малави — държава в Югоизточна Африка, „Топлото сърце на Африка“

Открийте Малави — "Топлото сърце на Африка": езера и дивна природа, богата култура и история, Лилонгве и уникалната красота на езерото Малави.

Автор: Leandro Alegsa

Малави (Република Малави) е държава в Югоизточна Африка. Граничи с държавите Танзания, Замбия и Мозамбик. Столицата на Малави е Лилонгве, а говоримите езици са английски и чичева. Официалният език на Малави е английският. Общата площ на страната е около 118 480 km²; населението е оценявано на около 19 милиона души, което дава средна гъстота между 150 и 170 души на km² (приблизителна стойност и подлежи на ревизия според най-новите преброявания). Страната е наричана още „Топлото сърце на Африка“ заради гостоприемството на хората и централното й положение в континента. Малави е една от по-малките държави в Африка. Езерото Малави заема значителна част от територията и водните му площи — приблизително една трета от сервитутната площ на страната — и е важен източник на храна, транспорт и туристическа атракция.

География и климат

Малави е предимно платовидна страна с алувиални долини и планински участъци в западната и северната част. Най-известен географски обект е Езерото Малави, което е едно от най-големите сладководни езера в Африка и притежава изключително богата фауна, особено ендемични цихлиди (риби). Климатът е предимно тропичен, с влажни и топли сезони през лятото (ноември–април) и по-сухи, прохладни периоди през зимата (май–октомври). В по-високите райони температурите са по-умерени, а валежите варират значително в различните части на страната.

История

През X век в територията на днешна Малави започват да се заселват групи от банту. През колониалната епоха територията попада под влияние на европейски сили и през 1891 г. става колония на Обединеното кралство. През 1953 г., като част от т.нар. Федерация Родезия и Нясаланд, областта (наричана тогава Нясаланд) е в състав на британски протекторат; федерацията се разпада през 1963 г. През 1964 г. Нясаланд получава независимост и приема името Малави. В началото страната запазва формално глава на държавата — кралица Елизабет, но през 1966 г. става република. След независимостта Малави прекарва период на еднопартийно управление под ръководството на Хастингс Банда, който остава на власт до многопартийните реформи в началото на 1990-те и изборите през 1994 г.

Политика и управление

След 1994 г. Малави възприема многопартийна система. Държавната структура включва президентска институция и еднокамерен парламент. Силите на реда и отбранителните структури са относително малки и са организирани като армия, морска охрана (по езерото) и въздушни въздушни части. В последните години страната поддържа добри отношения с повечето западни държави и е член на редица международни организации.

Актуално положение: президентската власт е предоставена след последните избори — от 2020 г. държавен глава е Лазаръс Чаквера (Lazarus Chakwera), който ръководи правителство с политическа коалиция и работи върху реформи в управлението и борба с корупцията.

Икономика

Малави е сред най-бедните държави в света и икономиката ѝ е силно зависима от селското стопанство. По-голямата част от населението е ангажирана със земеделие — както за собствено потребление, така и за износ. Основни селскостопански култури и износни продукти са тютюн, чай, захарна тръстика и памук. Експортните приходи често са чувствителни на цените на световните пазари и на климатични неуспехи (суша, наводнения).

  • Икономическа структура: голям дял на селското стопанство, ограничено развитие на промишлеността и услугите.
  • Проблеми: ограничен достъп до финансиране, инфраструктурни дефицити (пътища, електроснабдяване), голяма зависимост от международна помощ.
  • Политики: правителството и международни донори изпълняват програми за подобряване на селското стопанство, развитие на малки предприятия и подобряване на социалните услуги.

Здраве и социални предизвикателства

Малави има ниска продължителност на живота и висока детска смъртност в сравнение с развитите страни. Разпространението на СПИН (HIV/AIDS) е сериозен здравен проблем, като страната също се бори с малария, недохранване и ограничен достъп до медицински услуги в отдалечени райони. Правителството и международни организации работят по програми за превенция, лечение, ваксинация и подобрение на майчиното и детското здравеопазване.

Население и култура

В населението доминират различни африкански етнически групи; в страната живеят и азиатски и европейски малцинства. Наред с английския и чичева (чичева е широко разпространен говорим език), в различни области се говорят и други местни езици като яо, тумбука и ломе. Културният живот включва музика, танци, традиционни занаяти и ритуали; местните пазари са важен център за търговия и социални контакти.

Туризъм и природни богатства

Туризмът е потенциален източник на приходи за Малави. Основни атракции са Езерото Малави (водни спортове, гмуркане с наблюдение на богата рибна фауна), националните паркове, планинските проходи и културни фестивали. Езерото Малави Национален парк е включен в списъка на световното културно и природно наследство поради уникалната си екосистема.

Международни отношения и развитие

Малави получава международна помощ за развитие и е част от регионални инициативи за сигурност, икономическо сътрудничество и опазване на околната среда. Основните предизвикателства за бъдещето остават икономическото разнообразяване, подобряването на инфраструктурата, образованието и здравеопазването, както и адаптацията към климатичните промени.

В обобщение, Малави е държава с богата природна среда и силно общество, но със значителни социално-икономически предизвикателства. Развитието й зависи от устойчиви политики, инвестиции в човешкия капитал и подобряване на инфраструктурата и услугите.

История

Хората живеят в района на Малави от хиляди години. Първоначално те са били ловци-събирачи. Групите банту идват в района около 10 век. Повечето от групите банту заминали на юг, но някои от тях започнали да живеят там и създали етнически групи, основани на позната раса.

Към 1500 г. от н.е. групите се обединяват и създават империята Марави, която се простира на север от днешна Нхотакота до река Замбези и от езерото Малави до река Луангва в днешна Замбия.

След 1600 г. областта е обединена под един владетел и започва да търгува и да установява връзки с португалските търговци и военни чрез мозамбикското пристанище, което е окупирано от португалците. Към 1700 г. империята се разпада на области, които се контролират от отделни групи хора, което е известно на португалците чрез събиране на информация. Търговията с роби от суахили и араби е имала най-голям обем в средата на XIX в., когато около 20 000 души са били принуждавани да станат роби и са били продавани всяка година.

През 1859 г. британският изследовател Дейвид Ливингстън открива езерото Малави (тогава то се нарича езеро Няса) и смята, че планината Шир на юг от езерото е подходящо място за колония на европейците. През 60-те и 70-те години на XIX в. в района се провеждат много британски мисии. През 1878 г. е създадена компанията African Lakes Company Limited, която да създаде търговска и транспортна дейност, подпомагаща мисиите, а през 1876 г. в Блантайр е направена малка мисионерска и търговска зона и през 1883 г. там започва да живее британски консул.

На 6 юли 1964 г. Малави става независима държава. Първият президент е Хастингс Банда. Според конституцията Малави става република и еднопартийна държава. Конгресната партия на Малави (MCP) на Банда е единствената законна партия в страната. През 1971 г. Банда става пожизнен президент. В продължение на почти 30 години Банда управлява сурово правителство, което предпазва Малави от война.

Банда показа как една бедна страна без излаз на море, с голямо население и без полезни изкопаеми може да развива земеделие и промишленост. Банда създаде бизнес империя, която произвеждаше една трета от БВП на страната и използваше 10% от работниците, които получаваха заплата. Всички пари, спечелени от Банда, са използвани за развитието на Малави.

Под натиска за свободна политика Банда организира референдум през 1993 г., на който населението гласува за многопартийно, демократично правителство. В края на 1993 г. е съставен президентски съвет, прекратено е пожизненото управление на президента и е въведена нова конституция, която слага край на управлението на MCP. През 1994 г. в Малави се провеждат първите многопартийни избори и Банда е победен от Бакили Мулузи.

Големи градове

  • Лилонгве
  • Блантайр
  • Mzuzu

Свързани страници

Въпроси и отговори

В: Коя е столицата на Малави?


О: Столицата на Малави е Лилонгве.

В: Кои са официалните езици на Малави?


О: Официалният език на Малави е английски, а говоримите езици са английски и чичева.

В: Колко голяма е Малави по площ?


О: Общата площ на Малави е около 118480 km².

В: Кога банту започват да живеят в Малави?


О: Народът банту започва да живее в Малави през 10 век.

В: Кога Нясаланд става независима държава, наречена Малави?


О: През 1964 г. Нясаланд става независима държава, управлявана от кралица Елизабет, и се нарича Малави. Две години по-късно тя става република.

В: Кой е настоящият президент на Малави?


О: Питър Мутарика е настоящият президент на Малуай.

В: Какъв тип правителство има Мали? О:Малуай има демократично правителство с много партии.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3