Варисканската орогения (наричана още Херцински ороген) е голямо геоложко събитие — древно планинско строителство в края на палеозойската ера. То възниква при континентален сблъсък между Еврамерика (Лаврусия) и Гондвана, за да се образува суперконтинентът Пангея. Процесите включват свиване и изкривяване на земната кора, плитка и дълбока метаморфоза, натискани скални купчинни структури (напи), както и широко разпространено изливане и внедряване на гранитни интрузии.

Кога и как се разви

Основната фаза на варисканската орогенеза протича предимно през девонския и карбонския период (приблизително преди 420–300 милиона години). При сблъсъка на континенталните блокове се образуват плътни планински вериги, които по-късно са подложени на ерозия и разнасяне. Част от съпътстващите процеси включват субдукция, колизионно планинско вдигане, метаморфизъм под високо налягане и проникване на магматични тела, оставили големи гранитни масиви.

Съвременни остатъци от древните вериги

Варисканският планински пояс е бил широк и непрекъснат, но след милиони години ерозия и последващи тектонски движения някои от неговите части днес се виждат като отделни по-малки планински масиви и платформи. Типични примери са:

  • Апалачите в Северна Америка — остатък от северноамериканската част на пояса;
  • Централният масив във Франция.
  • В Европа и Северна Африка — Пиринеите, части от Сардиния, Рейнският масив и Антиатласът в Мароко.

Някои големи планински вериги на изток са резултат от други орогенни събития; например Урал, както и по-късни централноазиатски вериги (Памир, Тян Шан) са по-свързани с други фази на континентални сблъсъци, а не директно с класическата варисканска колизия.

Пангея, разчленяване и по-нататъшна еволюция

Времето на варисканската орогенеза съвпада с оформянето на Пангея — през триаския и по-късните части на мезозоя конфигурацията на сушата е значително променена. През ранния мезозой поради плитка суша са се простирали големи сухоземни връзки (например от Сибир над Северния полюс до Антарктида над Южния полюс). По-късното разкъсване на Пангея и отварянето на Атлантическия океан разделят тези пояси — днес отделните части на варисканската верига се намират на големи разстояния една от друга.

Характерни скални типове и стопанско значение

В областите, засегнати от варисканската орогенеза, се срещат силно деформирани метаморфни скали (сланецове, гнайс, кристалини), обширни гранитни масиви и масштабни седиментни басейни от въгленосна възраст. Тези структури имат икономическо значение: в карбонските басейни са се натрупали големи залежи от въглища, а инвазивните магми и метаморфизмът са свързани с находища на метални руди (свинец, цинк, мед и др.).

Връзка с по-късните орогенези

По-високите и по-млади планински вериги, които виждаме днес (като големите алпийски вериги), са продукт на по-късен епизод на планинско строителство — Алпийска орогенеза. Варисканските структури често служат като „скелет“ върху който по-късни процеси оформят съвременния релеф.

Като цяло варисканската орогения е ключов епизод в геоложката история на Земята — тя свързва процесите на формиране на суперконтинент, създаване на значими ресурсни басейни и основополагащо оформяне на много от съвременните европейски и северноамерикански релефи.