Трилобити
Трилобитите ("трилистни") са изчезнали членестоноги, които са първите известни животни с очи. Били са многобройни в началото на палеозойската ера. Разпространението им е било по целия свят, но само в соленоводна среда.
Трилобитите са имали много начини на живот. Някои от тях са се движили по морското дъно като хищници, чистачи или филтриращи животни, други са плували, хранейки се с планктон. Повечето екологични ниши на съвременните морски членестоноги се наблюдават при трилобитите.
Телата им се делят на три части: глава (цефалон), гръден кош, състоящ се от до 30 сегмента, и опашка (пигидиум). Под главата, рядко запазена, са разположени три чифта крака. За всяка плеврална вдлъбнатина има по два крака.
Трилобитите са най-ранните известни животни, които имат зрение. Най-ранните трилобити са имали сложни, сложни очи с лещи, изработени от калцит. Някои трилобити са имали малки очи или изобщо не са имали очи и вероятно са живели в тъмна среда. Доколкото ни е известно, всички те са живели в солена вода.
Дължината на трилобитите варира от 1 милиметър до 72 сантиметра, като типичният им размер е 3-10 см. Най-големият трилобит в света, Isotelus rex, е открит през 1998 г. от канадски учени на брега на Хъдсъновия залив.
· 
Dalmanites limulurus от скали със силурска възраст в Ню Йорк, САЩ.
· 
Asaphus lepidurus от средноордовишки скали близо до Санкт Петербург, Русия.
· 
Asaphiscus wheeleri от камбрийски скали в Millard Co., Юта, САЩ.
Трилобитите са се появили преди около 600 милиона години по време на камбрийския период. Те принадлежат (вероятно) към филум Arthropoda. Този филум включва най-успешните (78%) от всички животински форми на живот, включително раци, стоножки, паяци, скариди и насекоми. Трилобитите, живеещи в плитките морета, процъфтявали като плувци, пълзящи и заравящи се в продължение на около 350 милиона години. С течение на времето те бързо еволюират в голямо разнообразие от странни и красиви форми.
Откриване
За първи път те са привлекли вниманието на хората преди около 25 000 години във Франция, където два екземпляра са открити в кроманьонско селище, на място, наречено "La Grotte du Trilobite". Единият е намерен с пробита дупка и е носен като украшение. Други са открити в гробниците на Египет, Гърция и Рим. Вкаменелости от трилобити са продавани по улиците на Европа през XV в. и са събирани от Томас Джеферсън и Бенджамин Франклин.
Въпроси и отговори
В: Какво представляват трилобитите?
О: Трилобитите са изчезнали членестоноги, които са първите животни, за които е известно, че имат очи. Те са били многобройни през ранния палеозой и разпространението им е било в целия свят, но само в соленоводна среда.
В: Как са се придвижвали трилобитите?
О: Трилобитите са имали много начини на живот. Някои от тях са се придвижвали по морското дъно като хищници, чистачи или филтриращи животни, а други са плували, хранейки се с планктон.
В: Какви части са имали трилобитите?
О: Трилобитите са имали три основни части - глава (главогръд), гръден кош (гърди), състоящ се от до 30 сегмента, и опашка (пигидиум). Под тези части е имало три чифта крака за главата и по два чифта крака за всяка плеврална бразда.
Въпрос: Кога са се появили трилобитите?
О: Трилобитите са се появили преди около 600 милиона години по време на камбрийския период.
В: Към кой филум принадлежат трилобитите?
О: Трилобитите вероятно са принадлежали към филума Arthropoda, който включва раци, стоножки, паяци, скариди и насекоми.
В: Колко дълго е съществувал трилобитът?
О: Трилобитите са процъфтявали като плуващи, пълзящи и заравящи се в продължение на около 350 милиона години, преди да изчезнат по време на пермско-триаското измиране.
В: Какъв е най-големият размер, който може да достигне един трилобит? О: Най-големият трилобит в света е Isotelus rex, намерен през 1998 г. от канадски учени на брега на Хъдсъновия залив, с размери 72 см (28 инча). Обикновено обаче те варират от 1 милиметър (0,04 инча) до 3-10 см (1,2-3,9 инча).
