Трилобити — изчезнали морски членестоноги и първи животни с очи
Трилобити: загадъчни изчезнали морски членестоноги — първите животни с очи. Открийте еволюцията, формите и невероятните им адаптации преди 600 млн. години.
Трилобитите (буквално „три лоба“) са изчезнали морски членестоноги, които са сред първите известни животни с развито зрение. Те се появяват в началото на камбрийския период и са били многобройни през голяма част от палеозойската ера. Разпространявали са се по целия свят, но са обитавали само соленоводни морски среди — от плитки крайбрежни лагуни до по-дълбоки морски басейни.
Външна морфология
Тялото на трилобитите е ясно сегментирано и се дели на три основни части: глава (цефалон), гръден кош (торакс), състоящ се от до 30 подвижни сегмента, и опашка (пигидиум). В надлъжна посока тялото също е разделено на три „лъва“ — две странични и една средна — от където идва и името „трилобит“. Под главата, която рядко се запазва изцяло при вкаменелостите, са разположени множество членести крайници; за всяка плеврална вдлъбнатина има обикновено по два крака.
Размери: дължината на трилобитите варира от около 1 мм до над 72 см, като типичният им размер е 3–10 см. Най-големият известен трилобит, Isotelus rex, е открит през 1998 г. на брега на Хъдсъновия залив в Канада.
Зрение и очи
Трилобитите са сред най-ранните животни със зрение. Много от тях са имали добре развити, сложни очи — фасетъчни структури със многобройни лещи — често изградени от кристален калцит, което е уникално за фосилизираните очни структури. В текста по-горе се прави връзка към сложните очи и лещи. Някои видове обаче имали редуцирани очи или били напълно слепи, вероятно обитавайки тъмни или дълбоководни среди, където зрението е по-малко необходимо. Очите на трилобитите дават важна информация за начина им на живот и за еволюционната история на зрението при членестоногите.
Екология и поведение
Трилобитите са заемали разнообразни екологични ниши и са показвали множество начини на живот:
- движели се по морското дъно като пасивни филтриращи животни, като чистачи или като активни хищници;
- някои видове плували в мазета на водните колони и се хранели с планктон;
- имало вградители, които се заравяли в седимента, и видове, способни да се навиват като защита (т.нар. enroll-ване);
- повечето съвременни екологични роли на морските членестоноги могат да бъдат проследени и при трилобитите, което показва тяхната висока еволюционна адаптивност.
Развитие, линене и запазване
Както при всички членестоноги, трилобитите растели чрез линене (молт), при което старият хитинов панцир се лющял и оставал като отделна вкаменелост. Този процес често води до намиране на отделни панцири и части, а не на цели екземпляри. Вкаменелостите на трилобити са често добре запазени и дават богата информация за морфологията, възрастовите състояния и палеоекологичните условия.
Еволюция и разнообразие
Трилобитите са се появили преди около 600 милиона години и са процъфтявали за приблизително 350 милиона години. Те вероятно принадлежат към филума Arthropoda, който включва днешните раци, стоножки, паяци, скариди и насекоми. През времето трилобитите бързо еволюирали в голямо разнообразие от форми — от простичък, плосък дизайн до изключително орнаментирани и сложни обвивки със шипове и други защити.
Справяне с оцеляването и изчезване
Трилобитите преживели няколко масови измирания през палеозоя, но в крайна сметка изчезват в края на палеозоя, едно от големите събития, които променят състава на морските общности. Точните причини за окончателното им изчезване включват комплекс от фактори — промени в морската среда, спад на местообитанията, конкуренция с други морски групи и драстични климатични флуктуации.
Значение за науката
Трилобитите са изключително важни за палеонтологията и геологията. Поради бързата им еволюция и широкото географско разпространение те се използват като ключови индикатори в биостратиграфията за да се датирaт и корелират скални пластове. Освен това техните добре запазени вкаменелости позволяват изследване на ранните етапи в еволюцията на членестоногите и на развитието на очите и други органи.
·
Dalmanites limulurus от скали със силурска възраст в Ню Йорк, САЩ.
·
Asaphus lepidurus от средноордовишки скали близо до Санкт Петербург, Русия.
·
Asaphiscus wheeleri от камбрийски скали в Millard Co., Юта, САЩ.
Благодарение на богатата серия от вкаменелости, трилобитите продължават да са обект на интензивни изследвания, които разкриват детайли за тяхната анатомия, екология и ролята им в древните морски екосистеми. Те остават един от най-разпознаваемите и добре изучени групи в палеонтологията.
Откриване
За първи път те са привлекли вниманието на хората преди около 25 000 години във Франция, където два екземпляра са открити в кроманьонско селище, на място, наречено "La Grotte du Trilobite". Единият е намерен с пробита дупка и е носен като украшение. Други са открити в гробниците на Египет, Гърция и Рим. Вкаменелости от трилобити са продавани по улиците на Европа през XV в. и са събирани от Томас Джеферсън и Бенджамин Франклин.
Въпроси и отговори
В: Какво представляват трилобитите?
О: Трилобитите са изчезнали членестоноги, които са първите животни, за които е известно, че имат очи. Те са били многобройни през ранния палеозой и разпространението им е било в целия свят, но само в соленоводна среда.
В: Как са се придвижвали трилобитите?
О: Трилобитите са имали много начини на живот. Някои от тях са се придвижвали по морското дъно като хищници, чистачи или филтриращи животни, а други са плували, хранейки се с планктон.
В: Какви части са имали трилобитите?
О: Трилобитите са имали три основни части - глава (главогръд), гръден кош (гърди), състоящ се от до 30 сегмента, и опашка (пигидиум). Под тези части е имало три чифта крака за главата и по два чифта крака за всяка плеврална бразда.
Въпрос: Кога са се появили трилобитите?
О: Трилобитите са се появили преди около 600 милиона години по време на камбрийския период.
В: Към кой филум принадлежат трилобитите?
О: Трилобитите вероятно са принадлежали към филума Arthropoda, който включва раци, стоножки, паяци, скариди и насекоми.
В: Колко дълго е съществувал трилобитът?
О: Трилобитите са процъфтявали като плуващи, пълзящи и заравящи се в продължение на около 350 милиона години, преди да изчезнат по време на пермско-триаското измиране.
В: Какъв е най-големият размер, който може да достигне един трилобит? О: Най-големият трилобит в света е Isotelus rex, намерен през 1998 г. от канадски учени на брега на Хъдсъновия залив, с размери 72 см (28 инча). Обикновено обаче те варират от 1 милиметър (0,04 инча) до 3-10 см (1,2-3,9 инча).
обискирам