Палеопротерозой

Основни разлики във физиката на Земята

Тъй като Земята е била само наполовина по-стара от днешната, е имало някои основни разлики с нея. Топлината във вътрешността на Земята е била по-голяма, отколкото днес. Това се дължало главно на по-голямото изобилие на радиоактивни изотопи, които се разпадат с течение на времето.

Температурите на повърхността също са били по-високи поради радиацията от вътрешността на Земята, както и поради парниковата атмосфера на основата на метан и въглероден диоксид. През предишния еон, архайския, океаните са били горещи (55-85 °C). Това е било само отчасти балансирано от факта, че слънчевата радиация по това време е била по-ниска.

Палеонтологичните данни за историята на въртенето на Земята показват, че преди ~1,8 милиарда години годината е имала около 450 дни, което означава 20-часов ден. В по-стари времена земният ден е имал около 17 часа, а в годината е имало 514±33 дни. Разстоянието между Земята и Луната за най-ранния палеопротерозой е било 51,9±3,3 земни радиуса (в сравнение с 60,27 в момента).

Суперконтинент

Глобален суперконтинент (наречен Колумбия или Нена) е съществувал преди около 1,8 до 1,5 милиарда години в епохата на палеопротерозоя.

Климат

По време на епохата климатичните промени са били толкова тежки, колкото никога в историята на Земята. От глобално високата температура в началото на епохата се стига до три огромни ледникови епохи, при които ледът навлиза дълбоко в тропиците.

Спад на метана

Има ясни индикации, че през тази епоха е имало спад на метана в атмосферата:

"Сривът на метана от предишните високи нива в архайската атмосфера вероятно играе голяма роля не само за историята на оксигенацията, но и за появата на палеопротерозойските ледникови периоди. Данните сочат, че преди 2,4-2,3 милиарда години е имало "голямо събитие на окисляване", по време на което повърхностната среда на Земята се е променила дълбоко и необратимо".

Натрупването на кислород

Кислородът се произвежда от цианобактериите, но той се изразходва предимно от химическите поглътители. Това са неокислената сяра и желязото. Допреди около 2,3 милиарда години кислородът вероятно е бил само 1-2 % от сегашното си ниво. ^p323

Железните образувания, които осигуряват по-голямата част от желязната руда в света, са образувани от кислорода, който образува съединения с желязото; повечето натрупвания са спрели преди 1,9 милиарда години. Червените пластове, които са оцветени от хематит, показват увеличаване на атмосферния кислород след преди 2 млрд. години; те не се срещат в по-старите скали. ^p324

Ледникови периоди

Имало е три големи ледникови епохи, като ледът е навлязъл дълбоко в тропиците. Несъмнено те са се случили в резултат на намаляването на парниковите газове в атмосферата и увеличаването на производството на кислород.

Изследователите наричат "загадъчен интервал от ~1400 милиона години без потвърдено заледяване между ранните палеопротерозойски заледявания от 2400-2200 млн. г. в Северна Америка, Южна Африка, Скандинавия и Австралия и неопротерозойските заледявания, засегнали всички континенти от 800-600 млн. г.".

Метеоритни удари

По време на епохата е имало големи удари на болиди, два от които са причинили най-големите ударни кратери на Земята. Има и три по-малки (с диаметър равен или по-голям от 30 км) във времевия диапазон от преди 3,0 до 1,2 млрд. години.

Количеството кислород в земната атмосфера. Горната червена и долната зелена линия представляват диапазона на оценките. Етапите са приблизително следните: етап 1 Архейски еон, етап 2 Ранна палеопротерозойска епоха, етап 3 Късна палеопротерозойска епоха плюс мезопротерозойска епоха, етап 4 Неопротерозойска епоха и етап 5 Фанерозойска епоха

Произход на еукариотите

Възникването на еукариотната клетка е крайъгълен камък в еволюцията на живота, тъй като тя включва всички сложни клетки и почти всички многоклетъчни организми. Времето на тази поредица от събития е трудно да се определи; Кнол предполага, че те са се развили преди около 1,6-2,1 млрд. години. Някои акритархи са известни отпреди поне 1650 милиона години, а възможното водорасло Grypania е открито още преди 2100 милиона години.