Трицератопс — факти и описание на тророгия динозавър от късната креда

Тяло

Размер

Дължината на отделните трицератопси е била от 7,9 до 9,0 м, височината - от 2,9 до 3,0 м, а теглото - от 6,1 до 12,0 тона.

Череп

Най-отличителната им черта е големият череп, който е сред най-големите сред всички сухоземни животни. Най-големият известен череп (екземпляр BYU 12183) се оценява на 2,5 м дължина, когато е завършен, и може да достигне почти една трета от дължината на цялото животно. Той е имал един рог на муцуната, над ноздрите, и чифт рога с дължина около 1 м, с по един над всяко око. Повечето други цератопсиди имали големи дупки (фенестри) в хрилете си, докато тези на трицератопса били забележимо плътни.

Крайниците

Видовете трицератопси са били здрави, със силни крайници и къси ръце с три копита и крака с четири копита.

Осанката на тези динозаври отдавна е обект на дискусии. Първоначално се е смятало, че предните крака на животното е трябвало да се разгъват под ъгъл спрямо гръдния кош, за да могат по-добре да поемат тежестта на главата. Тази стойка може да се види на картините на Чарлз Найт и Рудолф Цалингер. Доказателствата от следите и реконструкциите на скелети обаче показват, че трицератопсите и другите цератопсиди са имали изправена стойка по време на нормално придвижване, със сгънати и леко изпънати лакти. Позата е била междинна между напълно изправена и напълно разкрачена, подобно на съвременния носорог.

Палеобиология

Въпреки че трицератопсите обикновено са представяни като стадни животни, има малко доказателства, че са живели на стада.

През 2012 г. в Уайоминг, близо до Нюкасъл, е открита група от три трицератопса в относително пълно състояние, всеки с различна големина - от възрастен до малък юноша. В момента останките се разкопават от палеонтолога Питър Ларсън и екип от Института Блек Хилс. Смята се, че животните са пътували като семейна единица, но все още не е известно дали групата се състои от чифтосана двойка и тяхното потомство, или от две женски и едно малко, за което са се грижили. Останките показват и признаци на хищничество или почистване от тиранозавър, особено при най-големия екземпляр, като костите на предните крайници показват счупвания и прободни рани от зъбите на тиранозавъра.

В продължение на много години находките на трицератопси са били известни само от единични индивиди. Тези останки се срещат много често: един палеонтолог съобщава, че е видял 200 екземпляра от T. prorsus във формацията Hell Creek в Монтана, САЩ.По същия начин БарнумБраун твърди, че е видял над 500 черепа в полето. Зъби на трицератопси, фрагменти от рога, фрагменти от гриви и други фрагменти от черепи са изобилни вкаменелости в последната горна креда на Западна Северна Америка. Той е бил най-доминиращият тревопасен по онова време. През 1986 г. Робърт Бейкър изчислява, че е съставлявал 5/6 от фауната на големите динозаври в края на креда.

Трицератопсът е един от последните цератопсиански родове, появили се преди събитието на измиране през креда и палеоген. Сродните му Torosaurus и по-далечно свързаният с него Leptoceratops също са присъствали, въпреки че останките им се откриват рядко.

Зъби и хранене

Трицератопсите са били растителноядни и поради ниската им глава основната им храна вероятно е била нискорастяща, въпреки че може би са били в състояние да повалят по-високи растения с рогата, клюна и обема си. Челюстите са били увенчани с дълбок, тесен клюн, подходящ за хващане и скубане.

Зъбите на трицератопса са били подредени в групи, наречени батареи, от 36 до 40 зъбни колони от всяка страна на всяка челюст с 3 до 5 подредени зъба в колона, в зависимост от размера на животното. Така се получава диапазон от 432 до 800 зъба, от които само малка част са били в употреба във всеки един момент (подмяната на зъбите е била непрекъсната и е протичала през целия живот на животното). Големият размер и многобройните зъби на трицератопса предполагат, че той е ял големи количества влакнести растителни материали, като палми и цикади.

Функции на рогата и ресните

Има много спекулации относно функциите на украшенията на главата на трицератопса. Двете основни теории се въртят около използването им в битка или за показване при ухажване, като последната се смята за най-вероятната основна функция.

Дълго време се е смятало, че трицератопсите са използвали рогата и хрилете си в битки с хищници като тиранозаврите. Идеята е обсъждана за първи път през 1917 г. и отново 70 години по-късно от Робърт Бейкър. Има доказателства, че тиранозавърът е имал агресивни челни сблъсъци с трицератопса, въз основа на частично заздравели следи от зъби на тиранозавър върху рога и скуамоса на трицератопс; отхапаният рог също е счупен, като след счупването има нов костен растеж. Тъй като раните на трицератопса са заздравели, трицератопсът е оцелял след срещата. Известно е, че тиранозавърът също се е хранил с трицератопс. Доказателство за това са силно наранените от зъби на трицератопса подбедрица и кръстна кост.

В допълнение към борбата с хищници с помощта на рога, трицератопсите класически са показвани в битка със заключени рога. Макар че изследванията показват, че подобна дейност би била възможна, макар и да не прилича на тази на съвременните рогати животни, има разногласия дали те са го правили.

Голямата ресничка може да е спомогнала за увеличаване на телесната площ, за да се регулира телесната температура. Подобна теория е предложена и по отношение на плочките на стегозавъра, въпреки че само тази употреба не би обяснила странните и екстравагантни вариации, наблюдавани при различните представители на Ceratopsidae. Това наблюдение силно подсказва за това, което сега се смята, че е основната функция - показването.

Теорията за използването им за сексуална демонстрация е предложена за първи път от Давиташвили през 1961 г. и оттогава получава все по-голямо одобрение. Доказателство за това, че визуалната демонстрация е била важна, било то при ухажване или при друго социално поведение, може да се види във факта, че рогатите динозаври се различават значително по своите украшения, което прави всеки вид силно отличителен. Също така съвременните живи същества с такива демонстрации на рога и украшения ги използват в подобно поведение. Изследване от 2006 г. на най-малкия череп на трицератопс, за който е установено, че е юноша, показва, че гривната и рогата са се развили в много ранна възраст, предхождайки половото развитие и по този начин вероятно са важни за визуалната комуникация и разпознаването на видовете като цяло.

Палеопатология

Един от черепите, причислен към трицератопса, има дупка в яремната кост. Изглежда като прободна рана, получена, докато животното е било още живо. Това се потвърждава от признаците на заздравяване, които са налице в костта около предполагаемата рана. При внимателно разглеждане дупката в костта има диаметър, който е много близък до диаметъра на дисталния край на рога на трицератопс. Това е доказателство за конкуренция между отделните динозаври.