Аналогия — дефиниция, видове и роля в научните хипотези

Аналогията е сравнение между две неща, които си приличат по някакъв начин. Когато правите аналогия между две различни неща, вие ги сравнявате, защото искате да направите дадена концепция по-лесна за разбиране.

"По принцип (но не винаги) такива аргументи принадлежат към категорията на индуктивните разсъждения, тъй като заключенията им не следват със сигурност, а само се подкрепят с различна степен на сила".

Има разлика между повърхностните и дълбоките аналогии. Две неща могат да си приличат, но да работят по съвсем различен начин, или да изглеждат различно, но да работят по начин, подобен на другия. Най-много усилия полагаме, за да открием дълбоки аналогии, които ни учат на нещо, което си струва да знаем. Както се изразява друг философ:

"Целта е да се намерят формалните критерии, които разграничават добрите от лошите аналогични изводи. В най-добрия случай тези усилия са се увенчали със смесен успех".

Марио Бунге разглежда аналогията като основен начин за получаване на нови хипотези, които могат да бъдат проверени. Той посочва, че аналогиите могат да се основават на сходства в поведението или в структурата.

Какво точно означава аналогия?

Аналогията е умствено средство за прехвърляне на знания от една област към друга чрез установяване на прилики. Тя не доказва заключение със сигурност, а предлага обоснована догадка или интуиция за това какво може да се очаква в новата ситуация. В научния контекст аналогията често служи като генератор на идеи и хипотези, които след това трябва да бъдат проверени експериментално или емпирично.

Видове аналогии

• Повърхностни (свързани с външни белези): прилики в изгледа, цвета, формата или външните свойства, които не задължително означават сходство в механизмите.
• Дълбоки (структурни или функционални): прилики в организацията, структурата или причинно-следствените механизми, които дават по-голяма основателност за прехвърляне на заключения.
• Структурни аналогии: съпоставяне на отношенията между елементите (напр. структурен модел на атома спрямо планетарната система).
• Поведенчески (функционални) аналогии: подобно поведение при различни системи (напр. хидравлични модели за обяснение на електрически вериги — "воден аналог").
• Математически или формални аналогии: използване на същите уравнения или формални модели в различни дисциплини (напр. дифузионни уравнения в физиката и в популационната биология).
• Биологична употреба: в биологията "аналогия" понякога означава сходство по функция, получено чрез конвергентна еволюция (напр. крилата на птиците и насекомите са аналогични като органи за летене, въпреки различен произход).

Кога аналогията е ценна в науката

Аналогиите са полезни, защото:

• помагат да се формулират нови хипотези и модели;
• улесняват визуализацията и комуникацията на сложни идеи;
• стимулират изследователското въображение и предсказват явления, които могат да се тестват;
• позволяват прилагане на познати математически или експериментални методи в нови области.

Как да оценяваме силата на аналогичен аргумент

За да преценим доколко аналогията подкрепя дадено заключение, учените и философите разглеждат няколко ключови фактора:

• Релевантност на приликите: дали сходствата са свързани с причините или механизмите, които са от значение за заключението;
• Брой и разнообразие на съвпаденията: повече независими и разнообразни прилики обикновено засилват аргумента;
• Отсъствие на критични различия: наличието на важни различия, които могат да опровержат прехвърлянето, намалява силата на аналогията;
• Подкрепящи механизми: наличие на известен механизъм, който обяснява прехвърлянето между двете области, прави аргумента по-убедителен;
• Емпирична проверка: способността да се формулират тестируеми предсказания, които да потвърдят или отхвърлят аналогичната хипотеза.

Рискове и ограничения

Фалшива аналогия възниква, когато се прехвърлят несъществени прилики или се пренебрегват съществени различия. Често срещани грешки са:

• прекомерно опростяване на сложни системи;
• подхранване на предубеждения чрез търсене само на поддържащи прилики (confirmation bias);
• прилагане на аналогия извън границите, където механизмите вече не са релевантни.

Практически подход за използване на аналогии в научната работа

Кратък контролен списък, който може да помогне при използване на аналогии:

• Ясно формулирайте кои са съответстващите елементи в двете системи.
• Определете кои прилики са релевантни за конкретния въпрос.
• Потърсете възможни контрамерки или критични различия.
• Формулирайте тестируеми предсказания, произтичащи от аналогията.
• Проверете емпирично предсказанията и ревизирайте модела при нужда.

Формални подходи и компютърни модели

В съвременната методология съществуват формализирани техники за анализ на аналогии, например:

• модели за картографиране на структурни съответствия (analogical mapping);
• алгоритми за изчисляване на сходство в случаи и бази данни (case-based reasoning);
• използване на симулации и математически модели за прехвърляне на динамично поведение между системи.

Заключение

Аналогията е мощен инструмент за наука и мислене: тя генерира идеи, прави сложното по-разбираемо и може да доведе до проверими хипотези. Въпреки това не бива да се възприема като доказателство сама по себе си — стойността ѝ зависи от релевантността на приликите, наличието на механистични обяснения и от последващата емпирична проверка. Както посочват цитирани автори, задачата е да разграничим добрите от лошите аналогични изводи и да използваме аналогията критично и методично.

Въпроси и отговори

В: Какво е аналогия?

В: Защо хората правят аналогии?

В: Към коя категория разсъждения принадлежат аналогиите?

В: Изводите от аналогиите следват ли със сигурност?

В: Каква е разликата между повърхностните и дълбоките аналогии?

В: Каква е целта на намирането на дълбоки аналогии?

В: Как Марио Бунге вижда аналогията?

Търсене по буква