Логическа индукция
Индукцията е една от основните форми на логическо разсъждение. Другата е дедукцията. При индукцията намираме общо правило, като използваме голям брой конкретни случаи. Например, наблюдавайки водата в много различни ситуации, можем да заключим, че водата винаги тече надолу.
Индукцията не е метод на науката, но тя може да бъде отправна точка за науката. Всеки може да види, че слънцето, луната и звездите се движат по небето. Ранните цивилизации са смятали, че това означава, че те се въртят около Земята, защото така изглеждат винаги. Сега знаем, че това е напълно погрешно, но откриването на истинското обяснение е началото на съвременната наука (вж. Коперник, Галилей и хелиоцентризма). Това, което те направиха, беше да разработят алтернативна теория или хипотеза, която в крайна сметка се оказа много по-добро обяснение на всички наблюдения. Това е истинската наука, но наблюденията на небето, започнали още от вавилонците, са показали закономерностите, които е трябвало да бъдат обяснени. Това, което науката направи, беше да докаже, че очевидното обяснение не е правилното.
Друг пример е работата на Дарвин, който прекарва половината си живот в събиране на интересни факти за животни и растения. Ако беше спрял дотук, днес името му може би нямаше да е известно. Това, което е направил, е да предложи начин, по който всички тези факти могат да бъдат обяснени. Това беше хипотеза, която можеше да бъде и беше проверена по всички възможни начини. Днес е добре известно, че теорията за еволюцията чрез естествен подбор най-добре обяснява начина, по който живият свят е станал такъв, какъвто го виждаме. И отново, истинската наука е изградена върху съвкупност от факти, които се нуждаят от обяснение. Философията на науката е свързана с проверка на хипотези, а не със събиране на факти, въпреки че фактите са в основата на всяка наука.
Индукцията, събирането на факти, сама по себе си не е наука. Философът Хюм казва, че тя означава, че "случаите, за които нямаме опит, приличат на тези, за които имаме опит". По-късно Джон Стюарт Мил повдига въпроса: "Защо в някои случаи един-единствен пример е достатъчен за пълна индукция, а в други [многото примери] са толкова малко за установяване на универсално твърдение?" Философите обикновено смятат, че истинският въпрос е: какво отличава добрите от лошите индукции? Един от начините да се каже това е: "Ако всички известни А са В, то вероятно всички А, каквито и да са, са В".
Критика
Индуктивното разсъждение допуска погрешно заключение, дори ако всички предпоставки са верни. Това е показано в следния пример:
1. Хората съществуват.
2. Птиците също съществуват.
3. Следователно птиците са хора.
Този пример показва, че макар всички предпоставки да са верни, заключението може да е невярно.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява индукцията?
О: Индукцията е една от основните форми на логическо разсъждение, при която се открива общо правило, като се използват голям брой конкретни случаи.
В: Кои са два примера за това как индукцията се използва в науката?
О: Два примера за използване на индукцията в науката включват ранните цивилизации, които наблюдават закономерността, с която слънцето, луната и звездите се движат по небето, което води до предлагането на хелиоцентризма като алтернативна теория или хипотеза; и работата на Дарвин, който събира факти за животните и растенията, което в крайна сметка води до неговата теория за еволюцията чрез естествен подбор.
Въпрос: Какво казва Хюм за индукцията?
О: Хюм казва, че индукцията означава, че "случаите, за които нямаме опит, приличат на тези, за които имаме опит".
В: Кой е бил Джон Стюарт Мил и какво е питал по отношение на индукцията?
О: Джон Стюарт Мил е философ, който повдига въпроса: "Защо в някои случаи един-единствен пример е достатъчен за пълна индукция, а в други [многото примери] са толкова малко за установяване на универсално твърдение?"
Въпрос: Как можем да различим добрите от лошите индукции?
О: Можем да разграничим добрите от лошите индукции, като се запитаме "Ако всички известни As са B, то вероятно всички As са B".
