Eudimorphodon: горнотриаски птерозавър с 110 зъба и уникална челюст
Eudimorphodon е птерозавър от горното триасово време; известен е от вкаменелости, открити в шисти, положени в горнотриаски скали в Италия. Първият почти пълен скелет е намерен през 1973 г. и повечето изследвания сочат, че родът е представител на дългоопашатите птерозаври от подразред Rhamphorhynchoidea (птерозавър, който). Откритието е важно за разбирането на ранната еволюция и разнообразие на птерозаврите.
Ключови характеристики
- Размер: малък вид — челюстта е дълга около 6 см, а размахът на крилата вероятно е бил в порядъка на около 1 м (оценка, варираща според индивида).
- Зъби: около 110 зъба, подредени в челюстите; задните зъби са многозъбни и многоостри, докато предните са по-едри и кътникообразни.
- Таксономия: припада към ранните, „дългоопашати“ птерозаври (Rhamphorhynchoidea), но показва уникални морфологични черти, които я отличават от по-късните групи.
Зъби, хранене и поведение
Eudimorphodon е най-известен с необичайната си дентиция: около 110 зъба, събрани в челюст, дълга само 6 см. Предните зъби са по-крупни и напомнят на кътници, а по-назад зъбите са по-малки, многозъбни и често с по няколко върха — нещо рядко сред птерозаврите, чиито зъби обикновено са с проста конична форма.
Анализите на съдържанието на стомаха показват, че в менюто е влизала рибка от рода Parapholidophorus, което ясно насочва към поне частична писивория. Формата и износването на зъбите показват, че Eudimorphodon е бил способен да раздробява или дъвче храната си до известна степен — зъбите имат многобройни зъбци, а износването по страните им подсказва и хранене с твърдочелюстни безгръбначни с черупки (двуобвивни, ракообразни и др.).
Интересно е, че младите индивиди на Eudimorphodon имали по-различна и по-малка дентиция и вероятно са се хранели главно с насекоми. Това подразбира диетична специализация през растежа (онтофагична промяна), което внася допълнителна яснота по отношение на екологичната роля на вида.
Челюстна морфология и механика
Горните и долните зъби на Eudimorphodon влизали в пряк контакт помежду си при затваряне на челюстите, особено в задната част на устата. Тази точна оклузия позволява по-ефективно раздробяване на плячката и напомня за първи стъпки към „жвачни“ функции при влечуги и по-късни гръбначни. Наличието на видимо износване и поли- или многовърховата структура на някои зъби е една от най-характерните черти на рода.
Опашка, полет и маневреност
Една неразгадана особеност е относителната гъвкавост на опашката при Eudimorphodon: в ископаемия материал липсват много от дългите, заздравяващи гръбначни разширения, характерни за другите дългоопашати птерозаври. Тази гъвкавост се смята за базисна черта; функционалното ѝ значение в този род остава дискусионно.
При други подобни птерозаври, например подобните на Rhamphorhynchus, скованата опашка действа като стабилизатор и подпомага устойчивостта по време на полет. Липсата на такава пасивна стабилизация при Eudimorphodon би направила полета по-маневрен, но и по-нереден — животното би трябвало да разчита повече на активен контрол от страна на мозъка и на мускулатурата за стабилизиране и насочване при летене и при улавяне на плячка.
Значение за науката и бъдещи изследвания
Eudimorphodon е важен заради комбинацията от примитивни (дълга опашка, ранно място в еволюцията) и необичайни адаптивни черти (многовърхови зъби, сложна оклузия). Той показва, че ранните птерозаври вече са експериментирали с различни стратегии за хранене и полет, което дава ценна информация за еволюцията на летящите гръбначни.
Продължаващите находки и нови анализи (например триизмерни сканирания, изследвания на износването на зъбите и микроанализи на останки в стомашната кухина) ще помогнат да се изясни точната екология, биомеханика и онтофагични промени при този интересен род птерозаври.
Въпроси и отговори
В: Какъв вид същество е Eudimorphodon?
О: Eudimorphodon е наскоро открит птерозавър и произхожда от шисти, положени в горно-триаски скали в Италия.
В: Как е намерен скелетът на Eudimorphodon?
О: Почти пълен скелет е намерен през 1973 г.
В: С какво зъбите на Евдиморфодон са уникални?
О: Предните зъби са кътници, а по-назад зъбите са малки и многоостри, много от тях с по пет зъба. Това е уникално сред птерозаврите, чиито зъби обикновено са с проста конична форма.
В: С какво се е хранил Евдиморфодон?
О: Съдържанието на стомаха показва, че е ял малка риба, Parapholidophorus. Износването по страните на тези зъби подсказва, че Eudimorphodon се е хранил и с безгръбначни животни с твърда черупка. Младият Eudimorphodon е имал малко по-различни и по-малко зъби и може би е ял насекоми.
Въпрос: Как са си взаимодействали горните и долните зъби, когато челюстите са били затворени?
О: Горните и долните зъби на Eudimorphodon са влизали в пряк контакт помежду си, когато челюстите са били затворени, особено в задната част на челюстта.
Въпрос: Какво е необичайното в структурата на опашката му в сравнение с другите дългоопашати птерозаври?
О: Неразгадана загадка е гъвкавостта на опашката му, при която липсват много дълги сковаващи гръбначни разширения, каквито имат другите дългоопашати птерозаври.
В: Как тази гъвкавост се отразява на контрола на полета при този вид?
О: Тази гъвкавост придава стабилност на полета им, но изисква по-голям контрол от страна на мозъка за маневриране без тази стабилност .
