Rhamphorhynchus е род дългоопашати птерозаври от горна юра. Той е най-известният от дългоопашатите птерозаври, подразред Rhamphorynchoidea. Родът е описан още през 19-ти век и включва няколко вида, от които Rhamphorhynchus muensteri е най-често споменаваният. Живял е в края на Юрския период (приблизително преди 150 милиона години) и е добре представен с фосили главно от Европа, най-вече от известните варовикови пластове на Солнхофен в Бавария, Германия.

Описание

Rhamphorhynchus имал дълга опашка, скована от сухожилия, която завършвала с малко ромбовидно кормило в края на опашката, което му помагало да поддържа стабилност, когато летял. Тази опашка била сравнително твърда благодарение на удължените прешлени и ставни израстъци, което увеличавало контрола при полет и маневриране над водни пространства.

Размери: Рамфоринхусите обикновено са били дребни до средни по размер птерозаври — типичният размах на крилете е около 0.8–1.2 метра при възрастни индивиди (при някои екземпляри може да се отчита по-голям размах). Телесните пропорции включват сравнително късо тяло и дълъг врат, а предните крайници са силно адаптирани за полет.

Челюст и диета

В челюстите на Rhamphorhynchus са разположени иглообразни зъби, които са наклонени напред, с извит, остър, подобен на клюн връх без зъби. Зъбите образували типичен "рибоуловен" ред, идеален за улавяне на плъзгащи се и лигави жертви. Диетата им е била предимно риба и насекоми, но от запазени съдържания в стомасите и трапези се вижда, че са ловували и малки мекотели и други водни организми. Начините на улавяне включвали загребване над водната повърхност, хващане при полет и възможни кратки потапяния.

Кожа, оперение и полет

Подобно на други птерозаври, тялото му е било покрито с косми (псевдоперообразни структури, известни като пицнофибри), което предполага, че е имал терморегулация ("горещокръвен") и висока степен на метаболизъм. Това се среща и при птиците и прилепите и изглежда е необходимо за активен полет. В някои фосили от Солнхофен са запазени отпечатъци на крилни мембрани с видими структурни влакна (актинофибрили), които подсилвали и моделирали крилото по време на летене.

Палеоекология и значение на находките

Родът е доста успешен: това е най-често срещаният птерозавър, открит във варовиковите пластове на Солнхофен в Бавария, Германия. Това са същите пластове, в които е открит археоптерикс. Благодарение на отличната консервация в тези пластове ние разполагаме с редки данни за меките тъкани, структурата на крилата, оперението и често срещаното наличие на съдържание в хранопровода, което дава пряка информация за хранителните навици и поведение.

Научно значение: Фосилите на Rhamphorhynchus подпомагат разбирането на ранните етапи в еволюцията на птерозаврите — особено как изглеждали и функционирали дългоопашатите форми преди появата на по-специализираните птеродактилоиди. Те дават данни за адаптации към лов над вода, за терморегулация и за разнообразието на форма и размер в групата.

Кратко резюме

  • Група: дългоопашати птерозаври (Rhamphorynchoidea)
  • Период: Горна Юра (≈150 млн. г.)
  • Хранене: предимно риби и насекоми
  • Отличителни белези: дълга, втвърдена опашка с ромбовидно кормило, иглообразни предни зъби, крилни мембрани и покритие с пицнофибри
  • Места на находки: най-много и най-добре запазени екземпляри от варовиковите пластове на Солнхофен, Германия