Планер — безмоторен летателен апарат: определение, видове и полет

Планер — всичко за безмоторните летателни апарати: определение, видове (планери, делтаплани, параплани), управление, техника на полета, състезания и безопасност.

Планерите са безмоторни летателни апарати с твърди крила, проектирани да летят, като използват въздушни потоци вместо двигател. Те нямат двигател и се управляват от пилота с помощта на кормилни органи — най-често централна щанга (стик) и педали за руля на посоката. Някои планери са предназначени за един пилот, други — за двама (обикновено в тандем) и двуместните машини служат за обучение и инструктаж, като във всеки комплект има контролни органи за инструктор и курсант. Кабината на планера винаги има седалки за пилотите и обикновено е затворена с прозрачна обвивка (кабина/капак).

Как летят планерите

Планерите имат дълги и тънки крила с високо отношение на аспект (широка разпереност в сравнение с широчината на профила), което им дава добър коефициент на плъзгане. Това позволява да губят височина много бавно и да изминават големи разстояния, плъзгайки се през въздуха. На някои места вертикалната тяга кара въздуха да се издига по-бързо, отколкото планерът се спуска. Пилотът може да намери тези зони на издигане и да ги използва, като управлява планера, за да набиe височина — това се нарича летене (или в контекста на планеризъм — „ползване на вдигащия въздух“).

Основните видове възходящи потоци, които пилотите използват, са:

• Термални възходи — вертикални стълбове топъл въздух, образувани от затопляне на земната повърхност.
• Ридни (или орографски) възходи — когато вятърът се издига по наклонена повърхност като хълм или планински рид.
• Вълнови възходи — големи стоящи вълни над планински вериги, които позволяват достигане до много големи височини.

Видове безмоторни летателни апарати

Под „планери“ често се разбира конкретно класът твърдокрилни сейлплейни (sailplanes). В практиката към безмоторните летателни апарати спадат и други типове:

• Твърдокрили планери (сейлплейни) — класическите планери с капсулирана кабина, дълги крила и прибори за навигация и полет.
• Делтапланери — рамково крило, при което пилотът е окачен в тялото си в хоризонтална позиция; делтапланерите нямат отделни седалки в класическия смисъл и се управляват чрез преместване на тежестта на тялото.
• Парапланери — крилото е подобно на парашут, не притежава твърда рамка; пилотът е окачен в седалка-шарнир и контролира посоката с ръчно управление на стрингите. Често се изстрелват от върхове на хълмове или скали, но могат да се стартират и от равни терени при подходящи условия.

Изстрелване и кацане

Тъй като планерите нямат собствен двигател, имат различни начини за издигане във въздуха:

• Теглене от самолет (аеротоу) — планерът се прикрепя с въже към самолет с двигател, който го тегли до желаната височина и след това освобождава въжето.
• Винчово теглене (winch launch) — мощна наземна лебедка бързо навива въже и изстрелва планера във въздуха, аналогично на прашка.
• Автомобилно/козукно теглене — използва се автомобил или друго наземно превозно средство за по-ниски стартове, предимно за обучение.
• Самоподвигателни планери (мотопланери) — имат сгъваем или прибиращ се двигател и винт; при тях полагането не е задължително, но класическите планери нямат двигател.

Кацането на планерите се извършва обикновено на писти за безмоторни апарати или летателни полета; пилотите използват въздушни спирачи (спойлери/airbrakes) и вътрешни маневри за контрол на скоростта и ъгъла на спускане.

Управление и конструкция

Съвременните планери са построени от композитни материали (например стъклопласт, карбон, кевлар) за висока здравина и ниско тегло. Контролните органи включват:

• централен стик или кормило;
• руля за посока (педали);
• спойлери/въздушни спирачи за контрол на потока и скоростта;
• в някои модели — флапове за промяна на профила и подобряване на аеродинамиката.

Параметри като разпереност на крилата, глайд-рацио (коефициент на плъзгане) и възможност за носене на вода за баласт са важни за представянето на планера.

Състезания, разстояния и рекорди

Планеризмът предлага както рекреативно летене, така и организирани състезания. В класическите надпревари пилотите изпълняват трасета (tasks) с точки за завръщане, като целта е да се премине определен маршрут възможно най-бързо. Добри пилоти и благоприятни метеорологични условия позволяват изминаване на стотици километри в един ден. Има и специални опити и рекорди за най-голямо разстояние, височина и скорост.

Обучение и безопасност

Обучението по планеризъм се провежда в летателни клубове и училища, където се издават лицензи и сертификати според националните авиационни правила. Безопасността включва добро познаване на метеорологията, правилната преценка на зоните за издигане, използване на подходящо оборудване и техники за кацане. При парапланери и делтапланери пилотите често носят резервни парашути (резервни системи), а за твърдокрилни планери се прилагат строги процедури за поддръжка на летателната годност.

Кой може да лети

Планеризмът е достъпен като спорт и хоби за много хора — от млади курсисти до опитни пилоти. Двуместните учебни планери позволяват на инструкторите да въведат ученика в основите на управлението и безопасното използване на вдигащите потоци преди самостоятелни полети.

В заключение, планерите са разнообразна група безмоторни летателни апарати — от големи учебни и състезателни сейлплейни до опростени делтапланери и парапланери. Всички те използват природните въздушни сили, за да остават във въздуха, а уменията на пилота и метеорологичните условия решават колко далеч и колко дълго може да продължи полетът.

Въпроси и отговори

В: Какво е глайдер?

В: Колко души могат да превозват някои планери?

В: Как се управляват планери с две места?

В: Какво представляват планерите?

В: Какво е летене с парашут?

В: Как планерите се издигат във въздуха?

В: Какви са другите два вида планери?

Търсене по буква