Плакодерми (Placodermi) — бронирани праисторически риби от девон

Плакодерми — бронирани праисторически риби от девон: челюстни хищници с впечатлящи вкаменелости (Dunkleosteus), открити в Стария червен пясъчник и формацията Гого.

Плакодермите (Placodermi: от гръцки — „кожа с покритие“) са клас бронирани праисторически риби, живели от средата на силура до края на девона. Главата и гръдният им кош са били покрити с плочи от вкаменяваща се тъкан (костни или дермални плати), докато останалата част от тялото при различните видове е била или покрита с люспи, или почти гола. Плакодермите са сред първите видове в групата на челюстните риби (Gnathostomata) и притежават примитивни, но функционални челюсти. Открит вкаменелостен екземпляр на около 380 милиона години показва най-стария известен пример за живо раждане при гръбначни животни.

Анатомия и морфология

Плакодермите са характерни с мощни костни плочи, образуващи главно-гръден „щит“, който предпазва предната част на тялото. Челюстите им не са с класически зъби, а са изградени от рогови или костни пластини, които функционират като режещи ръбове. Много плакодерми имат подвижна връзка между главния щит и гръдната зона (шия), което им е позволявало да повдигат глава и да извършват широко захващане при хранене.

Перките и двигателният апарат: при плакодермите са добре развити предни и задни перки (преди това считани за прообрази на съвременните двойни перки), което им дава добър контрол при плуване. Латералната линия и други сетивни канали често са запазени по повърхността на костните плочи, което показва, че тези риби са имали добре развита система за откриване на движения във водата.

Размери: повечето видове са били сравнително малки до средни, но някои представители от големите групи (особено артродири) достигат внушителни размери. Надеждно известни върхови хищници като Dunkleosteus и Gorgonichthys са достигали около 6 метра дължина, като играели ролята на доминиращи хищници в средната и горната пелагична зона.

Разпространение и вкаменелости

Основният източник на вкаменелости от плакодерми са пластовете, наричани „Старият червен пясъчник“ — седиментни скали от девонския период. През девона този пояс включвал обединените площи на Северна Америка и Западна Европа, заедно с прилежащите зони от континенталния шелф. Вкаменелости от тези седименти в Шотландия се събират още от XVIII век, а Луис Агасиз публикува едни от първите работи върху девонските риби. По-късно Ерик Стенсио доказа, че плакодермите са истински челюстни риби.

Едни от най-впечатляващите находки идват от формацията Гого в северната част на Западна Австралия — бивша рифова среда от горния девон, където са намерени отлично запазени вкаменелости на около 25 вида плакодерми. Там са описани видове с меки тъкани и детайли на вътрешна анатомия, които дават рядко достъпна информация за биологията и репродукцията на тези риби.

Екология и поведение

Повечето плакодерми са се смятали за бентосни (живеещи близо до дъното) хищници или всеядни животни — например родът Bothriolepis включва видове с плосък, брониран корпус, приспособени към дънен начин на живот. Други, като вече споменатите големи артродири, са били активни пелагични хищници. Захватът и режещите челюстни пластини позволявали разрушаване на твърди хранителни предмети (например други риби и панцирни животни).

Репродукция: при някои плакодерми има директни доказателства за вътрешно оплождане и живо раждане. Най-известният пример е видът Materpiscis, открит в Гого, при който е запазена ембрионална вретеновидна структура и вероятна „пъпна връв“ — доказателство за матрофилия и живораждане преди около 380 милиона години. При някои групи са открити и структури, тълкувани като полови придатъци (клепа или „класпери“) — ранни аналози на копулатори при риби.

Филогенеза и изчезване

Връзката между плакодермите и останалите челюстни риби дълго време е била предмет на спорове. Традиционно плакодермите са третирани като отделен клас, но съвременните филогенетични анализи показват, че групата може да е парафилетична спрямо по-късните големи групи челюстни риби (например съвременни костни риби и акули). Това означава, че някои плакодерми са по-близки до общия прародител на всички съвременни челюстни риби.

Плакодермите бележат голям успех през девона — период, който често се нарича „епохата на рибите“. В края на горния девон обаче поредица от глобални събития (чести фази на изчезвания, промени в нивото на моретата, упадък на рифовите екосистеми, вероятни епизоди на океанска аноксия и климатични промени) опустошават морската фауна. Тъй като много плакодерми са били върхови хищници и/или специализирани към определени екологични ниши, тези промени довели до бързо намаляване на техните популации и в крайна сметка до пълно изчезване на класа към края на девона.

Значение за еволюцията на гръбначните

Плакодермите имат ключово значение за разбирането на ранната еволюция на челюстните гръбначни: те демонстрират първите големи експерименти с брони, челюстни механизми, перкови устройства и репродуктивни стратегии като вътрешното оплождане и живораждането. Изучаването на добре запазени вкаменелости — особено от места като Гого и Стария червен пясъчник — продължава да дава важни данни за произхода и ранната диверсификация на съвременните риби и по-широко на челюстните гръбначни.

Въпроси и отговори

В: Какъв е класът на плакодермите?

Въпрос: Какво е уникалното при един от видовете плакодерми?

В: Кога са изчезнали плакодермите?

В: Къде са открити повечето вкаменелости на плакодерми?

В: Кой е написал изследване за вкаменелостите на рибите?

В: Кой е доказал, че плакодермите са истински челюстни риби?

В: Къде са открити по-скорошни забележителни вкаменелости?

Търсене по буква